И така, не след дълго Древния разбира, че новият съсед е нехигиенична и гадна персона. Начинът му на живот отравя околната среда и замърсява храната. Това е доста обезпокоително. От него смърди лошо, а освен това причинява вреда на много безобидни и беззащитни живи същества. Но след по-задълбочено проучване се установява, че неговите безобразия не засягат частната собственост на нашия приятел. Затова Древния се ограничава да прикани съседа да ограничи смрадта, която се носи от дома му. А това, че онзи яде токсични храни, може да се приеме и като въпрос на личен избор. — Фам направи пауза. — Мисля, че това сравнение е доста сполучливо и изяснява картината. След първоначалната мистерия Древния стигна до заключение, че това Отклонение е съвсем обикновено и толкова банално, че дори създания като нас двамата могат да установят неговата недобронамереност. То се е носело из архивите на Отвъдното под една или друга форма стотици милиони години.

— В такъв случай бих събрала всичките си съседи и бих изгонила натрапника от града!

— И това се обмисляше, но би излязло много скъпо. Освен това доста хора ще пострадат при такава акция. — Фам Нувен спокойно се изправи и се усмихна обезкуражаващо. — Е, това е всичко, което имахме да ти кажем.

После се упъти с равна крачка обратно към дърветата, а Равна едва се удържа да не го догони.

— Накрая един личен съвет — не взимай всичко толкова присърце, Равна. Сама знаеш, че съм видял много неща през живота си. От Дъното на Вечния застой, та чак до Трансцендентното всяка зона си има и добрите, и лошите страни. В основата на Отклонението — наречи го както искаш: термодинамика ли, икономика ли — е високоразвитият разум и комуникациите на Върха на Отвъдното. Досега Отклонението не е засегнало нито една цивилизация от Средно ниво. Тук долу поддържането на комуникациите изисква огромни разходи и време, а дори най-съвършените системи не притежават собствен разум. За да се контролира такъв район са необходими постоянно действаща военна флота, тайна полиция и още доста от тукашните несъвършени предаватели. Но дори и да ги има, подобно владение ще е трудно за управление като всяка друга империя в Отвъдното. На всичкото отгоре това изобщо не е изгодно за една Сила. — Той се обърна към нея и забеляза мрачното й изражение. — Ей, опитвам се да ти обясня, че хубавото ти дупе е в пълна безопасност. — И посегна да я шляпне отзад.

Равна отблъсна ръката му и се дръпна като опарена. Тя продължаваше трескаво да търси разумни аргументи в подкрепа на своята теза, които биха накарали Силата да поразмисли. Имаше случаи, когато емисар на някоя сила е успявал да промени мнението на своя главнокомандващ. В момента обаче нищо добро не й идваше наум и тя успя само да изтърси:

— А твоята подвита опашка също ли е в безопасност? Ти спомена, че Древния се кани да ни изостави и да се прибере обратно там, където властват единствено Силите. Питам се дали ще те вземе със себе си или ще те остави тук като някое домашно животно, което вече му е в тежест.

Избухването й бе доста глупаво и само разсмя Фам Нувен.

— Пак правим сравнения, а? Най-вероятно е да ме остави тук като автоматична сонда, която е пусната да лети на свобода, след като е приключила задачата си. — Това пак беше грубо сравнение, но по негов вкус. — Във всеки случай, ако това стане достатъчно скоро, аз също бих искал да взема участие в спасителната експедиция. По всичко личи, че Джефри Олсъндот е попаднал в някоя цивилизация, която е още в своето Средновековие. Обзалагам се, че няма друг в Организацията, който да познава тази епоха по-добре от мен. Освен това вашият екипаж не би могъл да си пожелае по-добър съдружник за Дъното от един врял и кипял пътешественик на Кюенг Хо.

Той говореше безгрижно, сякаш смелостта и опитът бяха единствено негова привилегия, а всички останали са несръчни чираци.

— Я гледай ти! — Равна постави ръце на хълбоците и наклони глава. Това вече й дойде твърде много — та нали всичките му спомени бяха една измама. — Вярно, ти си онзи малък принц, израснал сред интриги и убийства, който после полетял сред звездите с Кюенг Хо… Замислял ли си се наистина за своето минало, Фам Нувен? Или твоят Древен тактично те отклонява от деликатната тема? След онази очарователна вечер във „В компанията на странниците“ аз обаче се замислих над въпроса. И знаеш ли какво — от целия ти живот има само едно-две неща, в които можеш да бъдеш абсолютно сигурен. Например, че наистина си бил астронавт в Изостаналата зона. Всъщност не, става дума за двама-трима астронавти, защото нито едно от намерените тела не е било цяло и е трябвало да те закърпят с наличните останки.

Ти и твоите спътници сте били убити в долния край на Великия застой. Това е всичко. А, още нещо. Корабът ви не е имал способността автоматично да възстановява заложената в него памет. Единственото, което открихме в харддиска, беше написано най-вероятно на някой от азиатските езици на Земята. Ето това е всичко, абсолютно всичко, с което разполагаше Древния, когато е замислял измамата.

Усмивката на Фам сякаш замръзна на лицето му. Равна се възползва от това, че той не може да обели и дума, и продължи бързо:

— Но няма нужда да го виниш за стореното. Нали разбираш, той беше заставен да действа доста бързо. Целта му е била, колкото се може по-скоро да убеди „Вриними“ и мен самата, че ти си истински. Затова се е разровил из архива и е скалъпил този миш-маш, който сега смяташ за свои спомени. Просто е взел по нещо оттук-оттам. Сигурно работата му е отнела цял един следобед, затова трябва да си му благодарен за положените усилия.

Трябва да призная, че Кюенг Хо наистина е съществувал. Но на Земята, при това хиляди години преди космическите полети. Вероятно е имало и звездни колонии, чиито основатели са от азиатски произход, макар това да си е чиста догадка от негова страна. Няма спор, Древния наистина има чувство за хумор. Нагодил е целия ти живот като рицарски роман чак до последната трагична експедиция. Това, между другото, е имало за цел да ме срази окончателно! В моя чест е направил комбинация от няколко пренийорски легенди.

Тя за миг си пое дъх и отново продължи в скоропоговорка:

— Жал ми е за теб, Фам Нувен. Докато не се разровиш из своето минало, ти ще бъдеш най-самоувереният тип във Вселената. Но дали си пробвал някога своите прословути умения на капитан и дали си се питал как така стана герой? Обзалагам се, че не си! За да си велик воин и ненадминат ас сред пилотите се искат милиони умения и професионални тънкости, които в повечето случаи дори се задействат на подсъзнателно ниво. На Древния му е било достатъчно да те натъпче само с някакви бегли спомени, за да създаде илюзията за завършена личност. Опитай се обаче да надникнеш под повърхността, Фам. Сигурна съм, че ще видиш само една огромна празнина.

Самоувереността на нахалния всезнайко беше ударена право в сърцето.

Червенокосият стоеше с кръстосани пред гърдите ръце и потропваше с пръсти по ръкава си. Когато тя най-накрая млъкна, усмивката му стана още по-широка и вбесяващо покровителствена.

— Моя бедна и глупавичка Равна. Ти дори сега продължаваш да не проумяваш колко могъщи са Силите всъщност. Древния не е някой тиранин от Средно ниво, който промива мозъците на жертвите си и им насажда повърхностни спомени. Измамата, идваща от Трансцендентното, има по-голяма дълбочина дори от представата за реалността в човешкия мозък. Пък и откъде можеш да си сигурна, че наистина става дума за измама? Само защото си прегледала архива на Рилай и не си открила в него моя Кюенг Хо ли?

Моят Кюенг Хо!

Той замълча. Дали само се опитваше да си припомни нещо? Или наистина си спомняше? За миг Равна зърна как по лицето му се мярна паника. После бързо изчезна и беше заменена от познатата самоуверена усмивка.

— Мислиш ли, че е възможно дори да си представиш какво съдържат архивите на Трансцендентното и какво би могъл да научи за човечеството от тях Древния? „Вриними“ трябва да са му благодарни, че им е разкрил моя произход. Те сами никога не биха могли да научат толкова много.