Равна реши да не спори с него по този въпрос. Наистина би било невероятен късмет, но все пак… Тя отново се върна към първите съобщения. Ако се съди по езика и показаните общи познания, това си беше най-обикновено осемгодишно момче. В някои разговори обаче бяха засягали бегло математически въпроси — не точно общовъзприетата математика, но все пак математика — където момчето изведнъж проявяваше невероятна прозорливост. В повечето случаи връзката беше чудесна и разговорът се водеше почти в реално време, така че Джефри имаше на разположение само няколко минути да отговори. Въпреки това отговорите му бяха твърде последователни и точни, за да са изфабрикувана лъжа или пък подсказани от компютър, както подозираше Фам Нувен.

„Джефри Олсъндот, така бих искала да се срещна очи в очи с теб.“

Най-накрая, почти пет месеца след началото на полета, стана ясно, че „Единак II“ не може да стигне до целта без ремонт на повредените двигатели. Напоследък изминаваха едва четвърт светлинна година за час, въпреки че все още имаше благоприятни условия за по-висока скорост. При това от ден на ден състоянието на кораба се влошаваше. Докато бяха близо до Мирна почивка имаха шанс всичко да мине гладко, но пропуснеха ли тази последна възможност… „“Мирна почивка" е доста противно име", мислеше си Равна. Дори „веселяшкият“ превод на Фам му придаде още по-мрачно звучене — „Почивай в мир“.

Всяко кътче в Отвъдното, което ставаше за живот, бе вече заето. Цивилизациите траеха кратко, а расите изчезваха бързо от света… И въпреки това нищо не оставаше незаселено, защото от Дъното прииждаха все нови и нови обитатели. Резултатът приличаше на шарена черга — множество многовидови системи. Животът на току-що пристигналите от Изостаналата зона млади раси беше труден, защото трябваше да се съобразяват с малцината останали от предишните заселници на новозаетите места. Според данните в библиотеката Мирна почивка съществуваше в Отвъдното от много време насам. През последните двеста милиона години тя е била постоянно населена и е давала подслон на десет хиляди вида разумни форми на живот. Съдейки по последните сведения там имаше над сто ареала, населявани от различни раси. Дори най-скоро образуваните от тях бяха заселени с десетки различни по вид емигранти. Това място можеше да бъде наистина спокойно само за някой мъртвец.

Е, да става каквото ще. Нямаха друг избор. Отклониха „Единак II“ на три светлинни години от първоначалния маршрут. Сега летяха към Мирна почивка успоредно на една от главните линии на Мрежата; така поне щяха да следят новините през цялото време.

Започнаха да се появяват и съобщения, рекламиращи Мирна почивка. Едно нещо със сигурност си заслужаваше отклонението — в системата наистина имаше възможност за поправка на кораба. За това щеше да се погрижи трудолюбивата раса на твърдокраките (?!) — така се казваше в рекламата. Тези същества наистина се придвижваха върху нещо като кокалени бивници, а главите им сякаш бяха сложени в чиния заради множеството гъсторазположени къси крайници, които излизаха от врата. В рекламата бяха включени и адресите на доволни от техните услуги клиенти. Жалко, че „Единак II“ нямаше да може да прибави и своите координати в списъка. Вместо това Равна изпрати кратко съобщение на трисквелайн, в което молеше за подмяна на повредените двигатели и изреждаше по какъв начин биха могли да платят за услугата.

А през това време пристигаха все повече лоши новини.

Имаше и множество допълнителни съобщения, в които се изказваха догадки и предположения кои всъщност са тия „Смърт на вредителите!“ (или пък „Съюз за отбрана“ както сами се наричаха). Някои дори намекваха, че става дума за някакво обединение на военните. Появата им не предизвика вълнения, подобни на тези при падането на Рилай, но въпреки това те привлякоха вниманието на няколко дискусионни групи в Мрежата. Равна преглътна мъчително и отклони поглед от екрана.

— Е, засега май само вдигат шум.

Тя се опита гласът й да звучи безгрижно, но не успя да го постигне съвсем убедително, Фам леко я докосна:

— Така е. Пък и истинските убийци не огласяват намеренията си предварително. — В тона му обаче имаше повече съчувствие, отколкото увереност. — При това още не знаем със сигурност дали това не е просто някой самозабравил се хвалипръцко. Пък и няма никакви данни за масово придвижване на кораби. Чудя се обаче какво ли наистина са способни да направят.

Равна се отблъсна от командния пулт.

— Каквото и да е то, надявам се да не е много опасно. Има стотици цивилизации, които включват малки или големи човешки общности. Те със сигурност вече са взели предпазни мерки срещу тия Унищожители на вредителите… Дано силите са на тяхна страна! Как ми се иска да знам, че Сяндра Кей е в безопасност.

Не беше виждала родителите си и Лине повече от две години. През това време Сяндра Кей понякога й се струваше като отминал живот от някой друг свят. Но мисълта, че родината просто съществува, беше достатъчна да й донесе успокоение. Досега дори не го осъзнаваше…

От другата страна на пулта ездачите правеха списък на всички повреди, но Синя раковина се откъсна от това занимание и се изтърколи към нея.

— По-скоро се страхувам за малките човешки колонии. А хората от Сяндра Кей са движещата сила на тамошната цивилизация; дори името й е човешко. Всяко посегателство срещу тях ще се приеме като агресия срещу цялата цивилизация. Двамата със Зелено стебло търгувахме с твоята родина доста често и познаваме отблизо системите й за сигурност. Само някой луд или пък отчаян самохвалко би обявил предварително, че се кани да нападне.

Равна се замисли за миг и лицето й просветля. Дирокимите и лоферите със сигурност щяха да въстанат, ако някой се опиташе да посегне на човешките същества от Сяндра Кей.

— Да, ние не сме малцинство на Сяндра Кей. — Времената бяха тежки за изолираните човешки колонии, но нямаше никаква опасност за нейната родина. — Значи блъфират. Ненапразно я наричат „Мрежата на милионите лъжи“. — И тя си наложи да мисли само за проблемите, които зависеха единствено от нея. — За едно нещо обаче няма съмнение — спрем ли в Мирна почивка, не трябва да личи, че на борда има хора.

Част от плана естествено включваше Равна и Фам изобщо да не подават нос от кораба. „Преговорите“ щяха да се водят от ездачите. Заедно с Равна те прегледаха отново вътрешните програми на кораба, прочиствайки всеки намек за човешко присъствие, който би могъл да се промъкне в тях след напускането на Рилай. Ами ако при влизането в Мирна почивка тамошната охрана се качеше на борда? Корабът със сигурност не би издържал по-сериозна проверка. Въпреки това те все пак се постараха да прикрият онова, което по някакъв начин препращаше към човешката раса. Равна и Фам щяха да се скрият, ако това станеше необходимо.