Равна спа дълго и непробудно. Утрото вече преваляше, когато отвори очи. Звънът от телефона беше монотонен и настоятелен, при това достатъчно висок, за да прекъсне и най-приятния сън. Тя отвори очи, объркана и щастлива. Ръцете й здраво прегръщаха… една голяма възглавница. Проклятие! Той вече беше тръгнал. Тя полежа известно време, припомняйки си изминалата нощ. Била е ужасно самотна през последните две години, но досега не си даваше сметка за това. Внезапно я връхлетя нечакано и прекомерно щастие. Усещането за него беше много странно.

Телефонът продължаваше да звъни. Най-после тя се изтърколи от леглото и с несигурна походка прекоси стаята. Все пак трябваше да ползва по-разумно тези антики от технопримитива.

— Ало?

Беше единият от ездачите. Дали Зелено стебло или пък другият?

— Съжалявам, че те безпокоя, Равна, но… При теб всичко наред ли е?

Ездачът внезапно млъкна. Равна си даде сметка, че сигурно видът й е доста странен — върху лицето й от ухо до ухо се беше разтегнала глупава усмивка, а косата й стърчеше на всички страни. Тя се опита да прикрие усмивката си с ръка, потискайки внезапно напушилия я смях.

— Разбира се, чувствам се прекрасно. — „Наистина прекрасно!“ — Какво има?

— Бихме искали да ти благодарим за помощта. Дори не сме предполагали какъв висок пост заемаш всъщност. Стотици часове се опитвахме да убедим Организацията да потърси бегълците от Страум. А по-малко от час след като говорихме с теб ни уведомиха, че незабавно са предприети всички необходими действия.

— Хм. — Какво разправя той?! — Това е чудесно, но аз не съм сигурна… Между другото кой плаща за това?

— Не знам, но наистина е много скъпо. Казаха ни, че е отделен един от основните предаватели, за да се занимава единствено с тази задача. Ако някой се опитва да се свърже и подава сигнали, то ние ще сме уведомени само няколко часа след получаването им.

Побъбриха още няколко минути. Равна постепенно започваше да подрежда случилото се през последните два часа, квалифицирайки събитията според това дали спадат към професионалните й задължения или са били просто удоволствие. И преди беше мислила, че е твърде възможно Организацията да я подслушва. Вероятно Грондър е чул историята още там и е повярвал. Но като си помислеше, че едва до вчера се вайкаше заради претоварените предаватели. Както и да се погледне обаче, казаното от ездача си беше добра новина. Даже изключително добра. Ако невероятната история излезеше истина, значи Страумлинското отклонение нямаше трансцендентен произход. А ако корабът на бегълците им подскажеше начин да се отърват от него, тогава Страумлинските владения можеше дори да бъдат спасени.

След като приключи разговора със Зелено стебло, Равна закрачи из апартамента, опитвайки да се съвземе. Отново и отново претегляше случилото се. Постепенно действията й ставаха все по-целенасочени и достигнаха почти обичайното темпо. Имаше много неща, които искаше лично да провери.

Телефонът отново иззвъня. Този път можеше да се досети кой се обажда. Охо! Беше Грондър Вринимикалир. Тя прокара ръка през косата си. Още не бе успяла да се среши, а с тоя разговор шега не биваше — налагаше се да е във форма. С изненада обаче забеляза, че и Грондър не е в по-добро състояние. Хитинът по лицето му беше помътнял и изглеждаше зацапан. Дори пипалцата му сякаш бяха слепнали. Тя прие разговора.

— А! — гласът му се извиси до писък, после се върна до нормалната височина. — Благодаря ти, че отговори. Щях да се обадя и по-рано, но беше… голям хаос.

Къде ли бе отишъл неговият официален тон и сдържаните му маниери?

— Исках да те уведомя, че Организацията няма нищо общо с това. Бяхме въвлечени едва преди няколко часа.

И той се впусна в объркани обяснения за огромното количество потребителски заявки, задръстили Мрежата.

Докато скачаше от тема на тема, Равна набързо прегледа справката за състоянието на Рилай. В името на всички Сили! Имаше промяна с 60%! И то извън обичайните постъпления от такси. Тя бързо прегледа посланието от Уиндсонг. Тия дърдорковци се надуваха, както обикновено, но предложението им да изместят Рилай май беше съвсем сериозно. Точно от това се боеше и Грондър.

— Древната постоянно искаше все повече и повече. Когато най-накрая направихме сметка и се опитахме да й се противопоставим… казано направо, почти стигнахме до заплахи. Наистина сме способни да унищожим кораба на нейния представител. Не ми се мисли как би си отмъстила тя в такъв случай. Но така или иначе бяхме принудени да й кажем, че нейните изисквания са на път да ни унищожат. Хвала на Силите, на нея това й се стори забавно, но все пак се оттегли. Вече ограничи потреблението си само до един предавател. Именно той провежда това издирване, с което ние нямаме нищо общо.

Хм. Една от загадките беше разплетена. Явно Древната ги е подслушвала във „в компанията на странниците“ и е чула историята на ездачите.

— Е, най-вероятно нещата ще се оправят оттук нататък. Най-важното е да сме пак толкова твърди и безкомпромисни, ако Древната отново се опита да ни използва по същия начин. — Думите вече бяха излетели от устата й, когато тя осъзна на кого всъщност си позволява да дава съвети. Но за щастие Грондър дори не обърна внимание на това. Даже побърза да се съгласи с нея:

— Разбира се, разбира се. И преди ти казах, ако Древната беше някой обикновен клиент, щяхме за вечни времена да я включим в черния списък за нейното недопустимо поведение… От друга страна пък, ако тя беше редовен абонат, никога нямаше да позволим да ни изиграе така.

Грондър потри лице с бледите си пръсти.

— Никой в Отвъдното не разполага с подобно на нашето хранилище с находки, събрани по време на археологически експедиции. Даже тези от Върха не биха могли да започнат да ровят там, където съхраняваме намереното, и да манипулират с останките, без ние своевременно да разберем.

Археологически находки? Да манипулират с останките? Равна постепенно започваше да разбира, че двамата с Грондър говорят за съвсем различни неща.

— Подробностите ли? Вече сме напълно сигурни по въпроса. След падането на Страум Древната изведнъж започна да се интересува от човешките същества. За съжаление не разполагахме с нито един доброволец, когото да й предоставим. Тогава тя започна зад гърба ни да рови из базата данни, съдържаща опис на намереното по време на експедициите. Установихме със сигурност, че е проникнала без позволение в хранилището на археологическия отдел. Вярно е, че по време на експедициите бяхме попаднали на останки от космически кораб на човешката раса. В него имаше части от човешки тела, но не успяхме да върнем към живот нито едно от тях. Най-вероятно Древната все пак е успяла да ги съедини и напасне по някакъв начин. Сигурно е скалъпила дори някаква имитация на памет у това същество, черпейки от данните в нашите архиви. Едва със закъснение успяхме да направим връзка между нейните първи заявки и нахлуването в нашето хранилище.

Грондър продължи да дърдори, но Равна вече не го слушаше. Очите й невиждащо се взираха в екрана на телефона.

Ние сме малки рибки от недрата на океана и само неговите дълбини ни предпазват от рибарите на повърхността. Но макар и да не могат да стигнат до нас, хитрите ловци са измислили съвършени примамки и смъртоносни хватки. В такъв случай Фам…

— Значи Фам Нувен е просто един робот — каза тихо тя.

— Не точно. Той е човек и благодарение на изкуствената си памет може да действа съвсем систематично. Но откакто Древната блокира почти цялата ни мрежа, това същество е изцяло под неин контрол.

Ръцете и очите на Силата.

Челюстите на Грондър изтракаха в знак на смущение.

— Равна, ние не знаем какво всъщност се е случило миналата нощ. Нямаше никаква причина да установим пълно наблюдение над теб. Древната ни увери, че наистина е необходимо сериозно издирване на изчезналия кораб. Но каквото и да се случи, никога повече няма да й разрешим такъв тотален достъп до Мрежата.