— Точно така!… Виж, по едно време Древната беше много заинтригувана от подобна възможност. Защо сега изведнъж изгуби всякакъв интерес? Има ли причина, която да дава основание за съмнения, че корабът е ключ към спасението от Заразата?

Такава бе версията на Грондър за внезапно спадналия интерес на Древната. През целия си живот Равна Бергсъндот само слушаше легенди за Силите. Сега й се отдаваше шанс да поговори лично с една от тях. Чувството, което изпита при тази мисъл, беше невероятно.

След минута мълчание Фам отвърна:

— Това е малко вероятно, но не е изключено да си права.

Равна бавно изпусна дъха си, който задържа, докато чакаше отговор.

— Добре. При това положение нашата молба е напълно основателна. Нека допуснем, че заседналият кораб съдържа нещо, което е много необходимо на Отклонението; нещо, от което се чувства застрашено. В такъв случай то знае за съществуването на кораба и най-вероятно следи ултрасветлинния трафик в тази част на Дъното. Тогава излиза, че нашата експедиция ще отведе Отклонението точно в целта и ще бъде чисто самоубийство за екипажа на спасителния кораб. И най-важното — ще направи Заразата непобедима.

— Е, и?

Равна с трясък затвори компютъра. Хладнокръвието й сякаш се изпари във въздуха.

— Е, затова Организацията „Вриними“ моли Древната за помощ при подготовката на спасителната експедиция, така че да се намали опасността при атака от страна на Заразата.

Фам Нувен само поклати глава.

— Равна, не забравяй, че говориш за експедиция до дъното на отвъдното! Няма Сила, която да те отведе за ръчичка дотам и да те пази през цялото време. Дори корабът-емисар на Древната ще трябва да разчита единствено на собствените си сили, ако попадне в онзи район.

— Не се прави на по-голяма мижитурка, отколкото си в действителност, Фам Нувен! Знаеш, че там долу дори Отклонението ще прилича на обикновено препятствие! Ние молим за екипировка, която е изработена в Трансцендентното и е предназначена за онези дълбини! При това проверена и в необходимото количество.

— Мижитурка, а! — Чертите на Фам Нувен изведнъж се изопнаха, но усмивката още не бе изчезнала напълно от лицето му. — Това ли е обичайният начин, по който се обръщаш към някоя от Силите?

„Само преди една година по-скоро бих умряла, отколкото да се обърна директно към която и да е от силите.“ Тя се облегна назад и на свой ред му отправи предизвикателна усмивка.

— Зная, че си свързан с една от Силите, но ми позволи да ти разкрия една малка тайна, господинчо. Мога да отгатна кога връзката работи и кога си изключен от употреба.

Отново това негово любезно любопитство:

— Така ли? И как точно познаваш?

— Фам Нувен — когато е самият той — е остроумен, егоистичен и изискан като слон в стъкларски магазин. — Тя отново си припомни нощта, която прекараха заедно. — Докато се държиш арогантно и пускаш остроумни забележки наляво и надясно, значи няма за какво да се тревожа.

— Хм, заключенията ти не биха издържали една по-сериозна критика. Ако Силата ме управляваше пряко, за него не би било трудно да влезе в ролята на мижитурка, какъвто е… — той вирна глава — … мъжът на твоите мечти.

Равна прехапа език.

— Може и така да е, но аз разчитам и на сведенията от шефа си. Той ми разясни как да тълкувам натоварването на предавателите. — Тя хвърли поглед към компютъра. — Сега Древната черпи по-малко от десет килобайта на секунда от целия Рилай… Което означава, приятелю, че в момента ти не предаваш директно. Оттук следва, че глупашкото ти поведение се дължи единствено на теб самия, Фам Нувен.

Червенокосият тихо се засмя. Дали това беше признание, че го е притиснала до стената?

— Разкри ме. Аз съм изключен, откакто Организацията убеди Силата да намали потреблението си. Но все пак държа да знаеш, че тия десет килобайта са натоварени с онова, което двамата с теб си бъбрим в момента. — Той млъкна и демонстративно се заслуша в нещо, после махна с ръка. — Освен това Древната каза, че е „той“.

Равна неволно се засмя. Имаше нещо абсурдно в тази демонстрация, пък и не вярваше, че една Сила може да си позволи такава плоска шега.

— Добре тогава, радвам се, че той е сред нас. Чуй ме, Фам, за възможностите на Трансцендентното нашата молба не представлява никакъв проблем. Но ако ни помогнеш, това би могло да спаси цели цивилизации от унищожение. Дайте ни няколко хиляди кораба. Ако са с дистанционно управление, тогава още по-добре.

— Древния би могъл да изпрати такава флотилия, но корабите му едва ли ще свършат по-добра работа от направените на Средно ниво. За да изиграеш Зоните — той направи пауза, сякаш изненадан от собствените си думи — се иска много хитрост и ловкост.

— Значи трябва да избираме между количество и качество. Добре, съгласни сме на всичко, което Древния…

— Не.

— Фам! Става дума само за няколко дни работа на Силата. Тя вече хвърли много повече средства и усилия да изучи природата на Заразата.

Сигурно и тяхната единствена дива нощ бе й струвала не по-малко скъпо. Но Равна си наложи да не казва това на глас.

— Точно така. А пък „Вриними“ изхарчи почти всички получени средства.

— За да се разплати с клиентите си, които вие ощетихте! Фам, не можеш ли поне да ни кажеш защо?

Наглата усмивка почти изчезна от лицето на емисаря. Той отново прегледа набързо данните в компютъра. Не, Фам Нувен със сигурност не бе обсебен от Силата и по-голямата част от него си оставаше човешко същество. Тя разбра това по изражението му, когато четеше посланията на Джефри Олсъндот. Зад арогантността се криеше почтено и чувствително създание.

— Ще направя каквото е по силите ми. Но помни, Равна, дори да съм част от Древния, моята памет и способностите ми да обяснявам са ограничени като човешките.

— Точно така. Отклонението вече поглъща Върха на Отвъдното. Докато тази твоя Сила се стиска като някоя пинтия, сигурно ще изчезнат още петдесет цивилизации. Дори след няколко хиляди години все още ще личат последиците от това бедствие — отровени звездни системи, изкуствени раси и кръвожадни идеи, които само чакат някой да ги приведе в изпълнение. Но — колкото и да ми е неприятно да го кажа — какво чак толкова е станало?! Древния се занимава с проблема вече близо сто дни. Това е много дълго време, особено за някой древен като него. Той съществува вече десет години и съзнанието му е устремено някъде далеч напред към… промените, които ще го направят независим, от какъвто и да било род комуникации. Защо му трябва да се занимава с нашите дребни несгоди?! — Изреченото дотук бе една от стандартните теми, разработвани в училище, но Равна не можа да се овладее. Сега всичко е съвсем истинско! — Но въпреки това историята гъмжи от примери, когато Силите са помагали на раси от Отвъдното, а понякога дори на отделни личности!

Преди срещата тя основно проучи расата, която беше създала Древния. Хората от нея се оказаха непоправими празнодумци. Съобщенията им по Мрежата съдържаха предимно клюки и празни брътвежи, което личеше дори след съвестния превод, осигурен от Рилай. Изглежда нямаха никакви заслуги към Древния и той не се чувстваше длъжен на човешкия род. Оставаше да разчита на собствения си чар — последния й коз при преговорите.

— Виж какво, опитай се да погледнеш нещата от друга страна. Дори обикновените хора нямат нужда от дълги обяснения, когато се налага да помогнат на пострадало животно.

Усмивката на Фам лека-полека започна да се връща.

— Голям майстор на сравненията и примерите се извъди! Все пак имай едно наум, че нито едно сравнение не е напълно точно, защото колкото по-сложна е дадена система, толкова по-комплицирана е и нейната мотивация за едно или друго действие. Но… Е, добре, нека поразсъждаваме върху едно друго сравнение. Древния е почтено момче и притежава хубав дом в най-представителния квартал на града. Един ден се събужда и вижда, че има нов съсед — мърльо, от чийто имот постоянно бълва отровна мътилка. На мястото на Древния и ти би се загрижила какво става, нали? Най-вероятно първо ще огледаш дали е засегнат твоя имот. После ще поговориш с натрапника и ще поразпиташ откъде идва, за да добиеш представа какво може да се очаква от него. Организацията „Вриними“ стана свидетел на част от тези проучвания.