Грондър успя да запази в пълна тайна подготовката на спасителната мисия. Но най-голямата му заслуга бе, че убеди шефовете си да парафират разрешението за експедицията.

Равна отправи поглед към брега. Когато вълните се отдръпваха от пясъка, тя виждаше листенцата на ездачите да стърчат сред пяната. Как им завиждаше само! Всеки път, щом напрежението и неприятностите им се стореха непосилни, те просто ги заличаваха от паметта си с един замах.

Ездачите бяха едни от най-многочислените обитатели на Отвъдното. Расата им се състоеше от множество разновидности, но в едно нещо научните анализи напълно съвпадаха с легендите за тях — преди много, много време всички те бяха произлезли от един-единствен вид. В далечното минало, когато Мрежата още не е съществувала, те са били водорасли в плитчините на морските брегове. По-късно в хода на еволюцията развили собствен интелект, почти напълно лишен от кратковременна памет. Докато се плискаха в крайбрежните вълни, през тях преминаваха мисли и емоции, които не оставяха никаква следа в съзнанието им. Единствено многократното повторение и то в продължителен период от време можеше да съхрани в паметта им спомена за нещо минало. Въпреки това дори малкото интелект и несъвършената памет, които притежаваха, бяха жизненоважни за тяхното оцеляване. Помагаха им да открият най-благоприятното място, където да хвърлят семената си. Правилният избор щеше да осигури храна и защита за много поколения напред.

После някаква неизвестна раса се натъкнала на тези безгрижни мечтатели и решила „да им помогне“. Някой гений ги беше качил на подвижни платформи, наречени скродери. С помощта на колелата те вече се движеха спокойно покрай брега. Освен това придобиха способността да движат и да си служат с клонките и листата си. Посредством вградената в скродерите механична кратковременна памет можеха да се учат по-бързо, така че новопридобитата мобилност да не ги убие.

Равна откъсна поглед от приятелите си. Нещо се носеше в небето над дърветата — пристигаше емисарят на Древната. Може би трябваше да извади от водата Зелено стебло и Синя раковина — те също имаха отношение към разговора, който се канеше да проведе с него. Не, по-добре да се поплискат още малко край брега. Ако не успееше да получи специалното оборудване от Силата, ги чакаха тежки времена…

Освен това Равна предпочиташе да проведе този разговор без свидетели. Тя кръстоса ръце на гърдите си и втренчи поглед в небето. До този момент Организацията бе направила всички възможни стъпки, за да проведе личен разговор с Древната, но тя продължаваше да общува единствено чрез своя емисар… А той беше настоял за среща на четири очи с нея.

Емисарят се приземи на няколко метра и я поздрави с дълбок поклон. Кривата му усмивка обаче развали този любезен жест.

— Фам Нувен на вашите услуги.

Равна леко се поклони в отговор и го поведе към кабинета си. Ако е изпитвала притеснение, че срещата на четири очи ще я развълнува и смути, то е била съвсем права.

— Благодаря, че се съгласихте за тази среща, сър. Организацията „Вриними“ желае да отправи една изключително важна молба към вашия главнокомандващ (а дали не бе по-правилно да каже „собственик“, „господар“, „повелител“?)

Фам Нувен се разположи на предложеното му място и лениво отпусна крайници. Двамата не се бяха срещали след онази нощ във „В компанията на странниците“. Грондър обаче й каза, че Древната още го държи на Рилай, за да се рови из архива и да търси информация, касаеща човечеството и неговия произход. Сега вече беше ясно защо Силата склони да ограничи достъпа си до Мрежата. Нейният емисар можеше да продължи проучването чрез локалните връзки. Освен това Древната използваше неговия интелект, за да пресее огромните купища информация и да извлече само онова, от което имаше нужда.

Равна наблюдаваше своя гост с крайчеца на окото, преструвайки се, че задълбочено изучава данните в компютъра си. Нахалната усмивка на Фам никак не беше променена. Тя се зачуди дали някога ще събере кураж да го попита… колко човешка емоция бе вложил в тяхното любовно приключение. Изпитваше ли изобщо нещо към нея? Проклятие, поне беше ли изкарал приятно онази нощ!

От гледна точка на Трансцендентното той сигурно е сравнително ограничена база данни, но за нея си оставаше човешко същество.

— Ами, виждате ли… Организацията продължи да наблюдава кораба беглец от Страум, дори след като вашият главнокомандващ изгуби интерес към него.

Фам Нувен любезно повдигна вежди.

— Така ли?

— Преди десет дни обичайният сигнал за определяне координатите на кораба беше прекъснат от ново съобщение, очевидно изпратено от оцелял член на екипажа.

— Моите поздравления. Успели сте да запазите това в тайна дори от мен самия.

Равна не обърна внимание на това явно предизвикателство.

— Постарахме се да го запазим в тайна от всички, сър. Причините за това са ви известни.

Тя извика върху екрана на компютъра си разменените през последните дни съобщения и го обърна към Фам. Бяха преведени на трисквелайн, за да може и той да ги разбере. Естествено, при превода бяха коригирани правописните и стилови грешки на оригиналните послания. Тонът им обаче оставаше непроменен. Равна имаше за задача да контактува с бегълците от името на Организацията. Беше все едно да разговаряш в тъмна стая с някого, когото никога преди не си виждал. Въпреки това тя можеше да си го представи лесно. Тънко пискливо гласче, което викаше за помощ иззад неправилно поставените главни букви и изобилието от удивителни знаци. Тя не разполагаше с видеозапис на детето, но чрез архива на човешката раса от Сяндра Кей се добра до снимки на неговите родители. Изглеждаха като типични страумляни, но имаха кафявите очи на клановете Линден. Малкият Джефри трябваше да е слабичък и с кафява кожа.

Погледът на Фам Нувен пробяга по съдържанието на съобщенията и се закова на последните няколко реда.

Докато Фам четеше, усмивката му се стопи.

— Горкото дете — каза меко накрая той. После сви рамене и шляпна с длан по масата пред себе си. — Е, радвам се, че „Вриними“ изпраща спасителна мисия. Много щедро от ваша страна.

— Не е точно така, сър. Погледнете отново темите от номер 6 до номер 14 — момчето се оплаква от системите на кораба.

— Наистина, говори за неща, които сякаш са стари като света — клавиатура, видеоекран, липса на гласоопознавателна система. Изключително недружелюбна обстановка. Изглежда корабокрушението е извадило от строя почти всичко, а?

Преди срещата Равна се бе заклела пред себе си да запази хладнокръвие, независимо от обстоятелствата.

— Не вярвам да е точно така, ако се има предвид къде е правен корабът. — Фам само се усмихна, затова Равна продължи с обясненията. — Процесорите работят като тези от Върха или произведените в Трансцендентното. Единствено неблагоприятната околна среда, в която се намират в момента, е причина да загубят обичайната си чувствителност.

Фам Нувен откърти дълбока въздишка.

— Всичко досега съвпада с версията на ездачите, нали? И ние продължаваме да храним илюзии, че тая щайга съдържа някаква велика тайна, която е в състояние да види сметката на Заразата.