По волята на някакви свръхестествени сили Равна беше на път да изживее наяве мечтите от своето детство — поход в името на благородна цел или пък спасителна мисия. Още по-странно — тя почти не беше уплашена от разкриващите се пред нея възможности.
Обект (56): Съжалявам, че прекъснах връзката за известно време. Не се чувствах много добре. Но господин Стийл каза, че трябва да поговоря с вас. Той казва, че имам нужда от повече приятели, които ще ме накарат да се почувствам по-добре. Амди също мисли така, а той е най-добрият ми приятел… — като че ли имам цяла кошница с кученца, но много по-умни и забавни от обикновените. Много ми се иска да ви изпратя рисунки. Господин Стийл обеща да отговори на вашите въпроси. Той прави всичко възможно, за да помогне, но лошите глутници скоро пак ще дойдат. Двамата с Амди изпробвахме онова, което ни казахте за кораба. Много съжалявам, но той пак не иска да работи… Мразя тая глупава клавиатура…
Организацията (57): Привет, Джефри. Амди и господин Стийл имат право. На мен винаги ми е приятно да поговорим и наистина мога да те накарам да се почувстваш по-добре.
… съществуват някои изобретения, които ще помогнат на господин Стийл да ви защити срещу враговете. Обмислихме известни подобрения на неговите стрели и огнехвъргачки. Изпращам ти и чертежи как се строят няколко вида крепостни укрепления. Моля, предай на господин Стийл, че не бихме могли да му кажем как се управлява кораба. Полетът с него ще бъде опасен дори за опитен пилот…
Обект (57): Да, дори татко се поизпоти, докато кацнем. Мисля, че господин Стийл просто не разбира това и малко се разочарова.
… А дали на кораба няма някакви други оръжия като тези на бойните фрегати — нещо като бомби и изтребители, които бихме могли да използваме?…
Организацията (58): Има и други изобретения, но ще трябва много време, за да може господин Стийл да ги направи сам. Нашият междузвезден кораб скоро ще тръгне от Рилай, Джефри. Ще пристигнем много преди да успеете да направите останалите изобретения…
Обект (58): Нима вие идвате? Значи наистина идвате най-после!!! Кога тръгвате? Кога ще пристигнете тук???
Равна обикновено пишеше съобщенията си до Джефри на клавиатура — това й помагаше да почувства обстановката, в която се намира детето. Усмихна се срещу екрана — днес щеше да каже на Джефри нещо повече от обичайните мъгляви обещания — можеше да определи кога точно тръгва корабът. Джефри със сигурност щеше да хареса съобщение (59). Тя написа: „По разписание излитаме след седем дни, Джефри. Пътуването ще трае около 30 дни.“ Не беше ли твърде прибързано да определя времетраенето на полета? Последните съобщения в дискусионните групи за границите на Зоните гласяха, че около Дъното се наблюдава необичайна активност. Светът на Остриетата все повече се доближаваше до Изостаналата зона… Ако „бурята“ се усилеше, пътят щеше да трае много по-дълго. Съществуваше дори 1% вероятност да продължи повече от 60 дни. Тя отдръпна ръце от клавиатурата. Трябваше ли да му каже и това? Проклятие. Най-добре е да бъде честна докрай. Забавянето можеше да повлияе зле на местните същества, които помагат на Джефри. Тя се опита максимално просто да обясни на момчето всички рискове по пътя. После се зае да описва спасителния кораб и всички чудесни неща, които той носеше на борда си. Момчето обикновено не пишеше дълги съобщения, освен ако не предаваше нещо от името на Стийл, но по всичко личеше, че много обича да получава от нея дълги писма.
Същата вечер Равна и ездачите си организираха прощално празненство сред вълните на брега. Решиха да го нарекат така, макар да приличаше по-скоро на традиционна човешка веселба, отколкото на събиране на ездачи. Синя раковина и Зелено стебло стояха доста далеч от водата, където пясъкът беше сух и топъл. Равна разположи освежителните напитки и коктейлите върху покривалото от скродера на Синя раковина. После тримата се настаниха на плажа и загледаха прехласнати залеза.
Имаше достатъчно поводи да празнуват — Равна получи разрешение да отпътува с „Единак II“, а и корабът вече беше почти готов за тръгване.
— Наистина ли сте доволна, че идвате с нас, милейди? — попита Синя раковина. — За нас двамата това пътуване ще донесе добри пари, но вие…
Равна се разсмя.
— На мен това ще ми се брои за екскурзия. — Тя толкова дълго и уморително бе спорила с началниците, докато получи разрешение да участва в мисията, че изобщо не й останаха сили да се пазари за заплащането. — Но аз много държах да пътувам с вас.
— Радвам се — включи се в разговора и Зелено стебло.
— Смея се — започна пак Синя раковина. — Моята спътница е особено доволна, че не сте нацупена и кисела. Ние доста се разочаровахме от двукраките, откакто пътувахме с онези наши атестатори. Сега обаче няма никакви причини за тревога. Чели ли сте съобщенията в дискусионната група „Бедствия и катастрофи“ през последните петнайсет часа? Тая Зараза е престанала да расте и границите й вече са почти постоянни. Готов съм веднага да поемем на път.
Поседяха мълчаливо двайсетина минути. Покрай извитата линия на брега сред сгъстяващия се мрак започнаха да се появяват самотни огньове — пикници на колеги след работно време. Изведнъж съвсем наблизо се дочу хрущене от стъпки по пясъка. Равна се извърна и видя Фам Нувен да се приближава към тях.
— Насам — извика тя.
Той бавно тръгна по посока на гласа. След последния им бурен разговор твърде рядко се мяркаше насам. Явно нейните думи го бяха засегнали болезнено. Най-вероятно Древния вече се беше погрижил да ги заличи от паметта му. Въпреки закрилящата го Сила, Фам Нувен все пак си оставаше обикновен човек. Тя осъзна, че е сгрешила, когато се опита да засегне Древния като нарани Фам.
— Поседни при нас. Галактиката ще се появи след около половин час.
Ездачите се разшумоляха. Те толкова бяха погълнати от залеза, че едва сега забелязаха посетителя. Фам Нувен застана с ръце на хълбоците на няколко крачки зад Равна и впери поглед над водата. Когато извърна лице към нея, тя забеляза, че зеленикавата светлина придава на чертите му някаква мрачна и свръхестествена ожесточеност. После обичайната усмивка отново се появи на устните му.
— Дължа ти извинение.
„Аха, Древния май ти е позволил пак да се върнеш при хората.“ Въпреки това Равна се трогна и смутено отклони поглед от него.
— Сигурно и аз трябва да ти се извиня. Ако Древния не иска да помогне, едва ли някой или нещо би променило неговото решение. Тогава не биваше да си изпускам нервите.
Фам Нувен тъжно се засмя.
— Твоите грешки не са така фатални. Аз все още се опитвам да разбера къде се провалих. Но вече е твърде късно да си блъскам главата над това.
Той отново се загледа в морето. След миг Равна също се изправи и тръгна към него. Отблизо очите му бяха като от стъкло.
— Какво има?
„Проклет да си, Древни, ако си решил да го изоставиш. Поне го направи изведнъж, а не го късай парче по парче.“
— Ти беше голям специалист по въпросите на Силите в Трансцендентното, нали така?
Ето пак този негов сарказъм.
— Може и така да се каже.
— Дали тия батковци водят войни?
Равна присви рамене.
— Ами носят се всякакви слухове… Предполагаме, че и между тях съществуват конфликти, но са твърде незначителни, за да бъдат наречени войни.
— Дяволски си права. И там се водят битки, но те са много по-различни от всичко тук, долу. Облагите от мирното съвместно съществуване са толкова големи, че… Ето защо не можах да приема насериозно Отклонението. Това създание е толкова жалко — лигав пес, който е осрал дори собствената си бърлога. И да иска да унищожи останалите Сили, това никога няма да стане. Даже след милиарди години.
Синя раковина се затъркаля към тях.
— Кой е този, милейди?
Това безцеремонно прекъсване беше нещо обичайно в маниера на ездачите, но все не успяваше да привикне с него. Ако Синя раковина си направеше труда да се консултира със скродера си, нямаше да има нужда да пита. И въпреки това въпросът я свари неподготвена. Кой наистина беше това? Тя хвърли поглед към компютъра си. В момента се осъществяваше предаване, което започна с пристигането на Фам Нувен. В името на всички Сили! Три предавателя бяха заети от един-единствен потребител! Тя отскочи като опарена назад.
