— Ти?!

— Аз! Още веднъж сме очи в очи, Равна. — Циничното и похотливо изражение сякаш пародираше самоуверената усмивка на Фам. — Съжалявам, че не мога да бъда толкова забавен тази вечер. — Той непохватно се тупна в гърдите. — Използвам подсъзнателните инстинкти на това същество… Опитвам се да спася кожата.

От устата на Фам потекоха слюнки. Очите му се оцъклиха насреща й, а после погледът им се замъгли.

— Какво правиш с Фам?!

Емисарят тръгна залитайки към нея.

— Разчиства си място — долетя гласът на Фам Нувен.

Равна трескаво изрече телефонния код на Грондър. Не последва никакъв отговор. Емисарят поклати глава.

— Точно сега тези от Организацията „Вриними“ са твърде заети. Убеждават ме да намаля потреблението и да освободя предавателите им. Мобилизирали са цялата си смелост, за да ми се противопоставят. И не искат да повярват на онова, което им казвам. — Той се изхили — рязък хълцащ звук. — Както и да е, вече няма толкова голямо значение. Сега разбирам, че атаката тук е била за отвличане на вниманието, и това недоглеждане ми коства живота… Как ти се струва, моя мъничка Равна? Оказа се, че Заразата не е била Отклонение от втора степен. Когато тръгнах, аз само смътно се досещах какво става… Тя е нещо много древно, много могъщо… И в момента жив ме изяжда.

Синя раковина и Зелено стебло дойдоха съвсем близо до Равна. Листата им издаваха слаб стържещ звук. На хиляди светлинни години от тях, някъде в Трансцендентното, една от Силите се бореше за своя живот. Единственото свидетелство за тази схватка на живот и смърт, което те виждаха, бе как едно човешко същество постепенно се превръща в лигавещ се идиот.

— Ето затова искам да ти се извиня, моя малка Равна. Дори да ти бях помогнал, това нямаше да ме спаси. — Гласът му се задави и той захърка мъчително. — Но сега ще си отмъстя. Ето тази мотивация ти вече можеш да проумееш. Подготвих кораба ти. Ако тръгнеш веднага и не използваш агравитаторите, ще успееш да се спасиш през следващия един час.

Гласът на Синя раковина прозвуча едновременно плахо и заплашително.

— Да се спаси? Тук долу може да ни навреди само обикновена военна атака, а досега няма никакви признаци да се готви подобно нещо.

Нима в тихата и спокойна нощ срещу нея стоеше някакъв обикновен маниак? Равна отново направи справка с компютъра си — нищо необичайно, освен засиленото потребление от страна на Древния.

Фам Нувен се опита да се засмее, но това премина в болезнена кашлица.

— О, в атаката няма нищо необичайно, но тя беше много умно подготвена — просто няколко грешки в отговорите през последните седмици. Сега бедствието стигна своята кулминация и ще отслабне само след няколко часа. Но тогава ще бъдат унищожени и безценните системи на Рилай, дадени като дар от Върха… Равна! Ако не се качиш на кораба, ще бъдеш мъртва само след няколко хиляди секунди. Замини оттук и ако оцелееш, отиди на Дъното. Вземи… — Гласът на емисаря съвсем заглъхна в края на изречението. После представителят на Силата за последен път успя да се съсредоточи и по лицето му отново пробягна крива усмивка. — Това е и моят подарък за теб — най-доброто, което мога да направя, за да ти помогна.

Усмивката на Фам постепенно се изгуби. Безжизненият поглед постепенно беше заменен от учудване, което прерасна в нечовешки ужас. Фам Нувен си пое дълбоко въздух, успя само да извика прегракнало и се строполи на земята. Лицето му се зарови в пясъка, а той продължи да издава някакви пискливи и гъргорещи звуци.

Равна отново изкрещя номера на Грондър и се затича към Фам Нувен. Обърна го с лице нагоре и се опита да почисти устата му от пясъка. Припадъкът трая няколко секунди, през цялото време крайниците му трескаво махаха из въздуха. Равна получи няколко здрави удара, докато се опитваше да го укроти. После Фам утихна и тя едва долавяше дъха му. След малко дочу гласа на Синя раковина.

— Той по някакъв начин е успял да отвлече „Единак II“. Корабът вече е на четири хиляди километра и се носи право към Доковете. Небеса, ние сме разорени!

Един неразрешен полет близо до Доковете можеше да причини доста неуредици. Но Равна не обърна внимание на тази заплаха.

— Има ли вече данни за атака? — попита тя през рамо. Беше отметнала главата на Фам назад, за да е сигурна, че може свободно да диша. Ездачите си размениха кратко шумолене. После Зелено стебло отговори:

— Става нещо необикновено. Основните предаватели се държат доста странно. — Значи Древния все още не беше прекъснал връзката. — В локалната мрежа са се появили задръствания и връзките са объркани. Почти всички системи са минали на автоматично управление, а служителите са мобилизирани за извънредна ситуация.

Равна вдигна очи към небето. То беше катраненочерно, обсипано с множество ярки точки — корабите, които идваха и отпътуваха от Доковете. Всичко оставаше мирно и без промени. Но въпреки лъжливото спокойствие нейният компютър също показваше онова, което разтревожи Зелено стебло.

— Равна, в момента ми е невъзможно да говоря — хълцащият глас на Грондър се разнесе във въздуха над нея. Очевидно използваше секретаря си. — Древната е завзела почти целия Рилай. Намери емисаря на всяка цена. — Късно, много късно! — Изгубихме контакт с наблюдателните системи при предавателите. Станаха сривове в хардуера и повечето програми. Древната твърди, че сме били атакувани. — Последва петсекундна пауза. — Индикаторите показват наличие на полети в района на границите ни.

А те се намираха само на половин светлинна година от тях.

— А така! — разнесе се откъм Синя раковина. — Значи полети около границите! Че как са могли да не забележат приближаването им! — И той се завъртя объркано около себе си.

Секретарят на Грондър не обърна внимание на този въпрос.

— Наблюдаваме най-малко три хиляди кораба. Унищожаването на предавателите е…

— Равна, ездачите с теб ли са — това пак беше гласът на Грондър, но много по-отривист и загрижен. Значи вече е самият той.

— Д-д-д-да.

— Локалната мрежа се срива. Животоподдържащите системи спират една след друга. Доковете всеки момент ще престанат да действат. Можехме да удържим на външната атака, ако не се рушахме и отвътре… Рилай умира… — Гласът му се изостри и все по-често се дочуваше прищракване. — Но „Вриними“ ще оцелее, а договорът си е договор! Кажи на ездачите, че ние ще им платим… по някакъв начин, някой ден. Ние изискваме… умоляваме те да проведат спасителната операция, за която подписахме договор. Равна?

— Да, те ви чуват.

— Тогава тръгвайте!

След тези думи гласът му се изгуби съвсем.

— „Единак II“ ще бъде тук след двеста секунди — обади се Синя раковина.

Тялото на Фам Нувен лежеше спокойно на пясъка и дишането му бе станало равномерно. Докато ездачите се търкаляха нервно напред-назад, Равна се огледа наоколо и внезапно осъзна, че смъртта и разрушението витаят във въздуха, макар всичко да изглеждаше мирно и спокойно като преди. Последните слънчеви лъчи прощално проблясваха по гребените на вълните.

После тревогата постепенно взе да се усеща наоколо. Започна да се чува излъчването на тревожни съобщения. Някои от огньовете по брега внезапно помръкнаха и групи от тъмни силуети се втурнаха между дърветата към по-крайните офиси. Сега всички кораби се устремиха нагоре, по-далече от хангарите, издигайки се все по-нависоко над морето. Накрая силуетите им съвсем се изгубиха сред угасващите слънчеви лъчи.

Това бяха и последните спокойни мигове на Равна.

Върху небето започна да нараства непрогледно черно петно. В началото беше толкова малко, че можеше да остане незабелязано. Равна почувства заплахата подсъзнателно, още преди да я е видяла с очите си. Едва по-късно можа да осмисли какво различаваше това петно от естествения мрак на нощта.

— Ето още едно! — извика Синя раковина. Беше още по-близо на хоризонта над Доковете — тъмна празнина, чиито краища се разпростираха все по-нашироко. Сякаш мрак поглъщаше мрака. — Какво е това?!