Насред спокойното изложение, предавано от машината с равен тон, хуманоидът внезапно изскочи от мрака, където седеше до този момент. Пред очите на Равна се мярна челюст с остри като бръснач венци. Той рязко метна стъкленицата си към нея.

Ръката на Фам Нувен се стрелна и прихвана съда преди да се е разбил в масата. Равна още не можеше да осъзнае какво става. Червенокосият бавно се изправи. От сенките излязоха и другите хуманоиди, пристъпвайки от двете страни на своя приятел. Фам Нувен не пророни и дума, само внимателно постави стъкленицата и леко се наклони към своя противник. Ръцете му лежаха спокойно на масата, подобни на гребла. В долнопробната литература често се среща изразът „поглед, пълен със смъртна заплаха“. Равна дори не подозираше, че ще види наяве какво значи това. Но и хуманоидите насреща го усетиха. Те внимателно издърпаха приятеля си от масата. Скандалджията не се възпротиви, но щом се оказа на безопасно разстояние от Фам, изригна порой от писъци, квик и съскане. Смисълът им явно не беше особено благоприличен, защото преводачът остана безмълвен. Накрая грубиянът направи рязък жест с три пръста и тримата тихомълком се изметоха по стълбите надолу.

Фам Нувен седна обратно на мястото си. Сивите му очи бяха ведри и не издаваха безпокойство. Може пък наистина да имаше причини да се държи така дръзко. Равна погледна двамата ездачи.

— Много съжалявам, че товарът ви се е обезценил.

Тя беше общувала най-често с Малките ездачи, чийто рефлекси бяха еволюирали незначително в сравнение с неподвижната форма, от която произхождаха. Дали тези двамата изобщо забелязаха инцидента?

Но Синя раковина отвърна незабавно.

— Не се извинявай. Откакто сме дошли, тия тримата все се оплакват. Въпреки че сме партньори, вече взе да ми писва от тях.

И той посърна като цвете в саксия. След миг другият ездач — Зелено стебло ли му беше името? — се обади:

— Освен това може да се окаже, че пътуването не е било пълен провал. Убедена съм, че корабите с останалия товар са преминали някъде встрани от Страумлинските владения.

Това отговаряше на обичайната практика — всяка част от товара беше превозвана от различна компания и по различен маршрут. Ако останалите две трети се окажеха годни, екипажът на „Единак II“ нямаше да си тръгне с празни ръце.

— Освен това може би има начин цялата стока да получи сертификат. Вярно, че сме били във владение, принадлежащо към Страум, но…

— Преди колко време го напуснахте?

— Преди шестстотин и петдесет часа, около двеста часа след като те отпаднаха от Мрежата.

Внезапно Равна осъзна, че говори с очевидци на случилото се там. Вече цели трийсет дни подред дискусионната група „Бедствия и катастрофи“ се занимаваше само със събитията на Страум. Всички бяха единодушни, че е създадено Отклонение от втора степен. Дори Организацията „Вриними“ не се съмняваше вече в този факт. Въпреки това досега хипотезите им се базираха предимно на подозрения и догадки… А ето че сега тя внезапно се озова на една маса със същества, които са били лично там.

— Изглежда не ви се вярва, че на Страум се е появило Отклонение?

Колегата на Синя раковина го остави той да й отговори.

— Въздишка — започна растениеподобното. — Нашите атестатори отхвърлят подобна вероятност, но мисля, че по-късно ще имат проблеми със съвестта си. Ние наистина видяхме странни неща на Страум… Случвало ли ви се е да срещнете изкуствени имунни системи? Сигурно не сте. Веднага след победата на Страум забелязах определена разлика в поведението на някои офицери от администрацията за кодиране и дешифриране. Сякаш бяха части от зле сглобена система или пък пръстите на невидима ръка. Няма съмнение, че страумляните са бъркали в Трансцендентното. Явно там са попаднали на нещо — най-вероятно изгубен архив. Но не това е най-главното… — Той задълго замълча. Равна реши, че разговорът е приключил. — Виждате ли, точно преди да напуснем седалището на Страум…

Но сега Фам Нувен не издържа и го прекъсна:

— Ето това е нещо, върху което още си блъскам главата. Всички говорят така, сякаш Страумлинските владения са били обречени още от мига, в който са започнали да проучват Трансцендентното. И аз съм бърникал из повреден софтуер и съм си играл с разни необикновени оръжия. Ясно ми е, че така можеш да загубиш живота си. Но страумляните са били достатъчно предпазливи да построят Главната лаборатория далеч от Владенията. Захванали са се с нещо, което би могло да се обърне срещу самите тях, но такива работи са ставали и преди. Както впрочем и всичко останало там Горе. Затова са били готови да прекратят работата в мига, щом някои данни се отклонят от нормата. Така е било до самия край. Тогава как са загазили толкова?

Този въпрос накара ездача да замръзне на място. Не е нужно да имаш докторат по Приложна теология, за да му отговориш. Даже проклетите страумляни са знаели отговора! Но като се има предвид откъде идва Фам Нувен, въпросът беше съвсем логичен. Равна стисна устни. Обяснението на чужденеца ездач можеше да се стори по-убедително на Фам, отколкото поредната лекция от нейна страна.

Синя раковина се поколеба известно време. Без съмнение използваше личното си запаметяващо устройство, за да изложи по-добре своите аргументи. Когато най-накрая заговори, не изглеждаше раздразнен от прекъсването.

— Чувал съм не едно погрешно мнение по въпроса, лейди Фам. — Очевидно използваше древните нийорански титли, без да прави разлика в пола. — Влизали ли сте в архива на Рилай?

Фам отговори положително. Равна обаче подозираше, че не е успял да надскочи нивото за начинаещи.

— Тогава знаете, че архивът е много по-обширно нещо, отколкото някаква проста база данни или пък локална мрежа. По разбираеми причини най-големите му части дори не могат да бъдат копирани. Главните архиви датират отпреди милиони години и са били събирани от стотици различни раси. Повечето от тези раси или са изчезнали, или пък са преминали в Трансцендентното и са станали Сили. Дори архивът на Рилай е пълна бъркотия. За да се оправиш с неговата система от индекси, ти трябва друга система от индекси. Този хаос може да бъде овладян само в Трансцендентното. Единствено Силите са способни да го организират и проучат.

— Е, и?

— В Отвъдното съществуват хиляди архиви, даже десетки хиляди, ако броим и онези, които са в лошо състояние или пък отдавна са отпаднали от Мрежата. В тях наред с обичайната плява има много важни тайни и съдбоносни лъжи. Навсякъде гъмжи от клопки и капани.

Милиони раси се поддаваха на примамливите предложения, които от време на време изникват по Мрежата без някой специално да ги е търсил. Десетки хиляди се превръщаха в пепел заради своето лекомислие. Понякога щетите бяха относително леки — просто добри намерения, които не бяха довели до желаната цел. Но друг път резултатът беше истинско бедствие. Вируси изяждаха локалните мрежи без остатък, така че цивилизациите трябваше да започват пак от самото начало. В дискусионните групи „Къде са те сега“ и „Бедствия и катастрофи“ разказваха смразяващи истории. Заради зле програмирани имунни системи цели планети са се връщали към примитивното репродуктивно ниво, а расите за миг се превръщали в лишени от разум създания.

Фам Нувен продължаваше да гледа скептично, с други думи: „Ако вършиш рискованите операции на безопасно разстояние, тогава можеш да се отървеш само с някоя и друга частична повреда.“

Казаното дотук почти изчерпваше най-необходимата информация за лаици като Фам Нувен. Равна можеше да поздрави ездача за подробното и разбираемо изложение. Той замълча за кратко и потърси още по-елементарни изрази, за да опрости разказа си до нивото на Фам Нувен.

— Вярно е, че елементарната предпазливост би могла да предотврати много нещастия. Ако лабораторията се намира в Средното ниво или на Дъното, това е достатъчно да се предотврати бедствието, независимо колко сложен е произходът на заплахата. Но ние всички сме наясно с природата на Зоните…