— А така. Бас ловя, че тая идея е по-стара дори от космическите полети. „Старите раси“ трябвало да са някъде в центъра на Галактиката, където звездите са гъсто една до друга и съществува оная прословута черна дупка, от която черпят енергия. Моят човек вдигна всичките двайсет кораба. Трябваше да пътуват, докато не срещнат други човешки същества или пък открият подходящ за колонизиране свят. Капитанът се съмняваше, че ние самите ще доживеем да оберем плодовете на това начинание. Но при подходящо планиране можехме да достигнем поне гъсто населен район, където да открием някой нов Кюенг Хо. Оттам нататък вече лесно можеше да се продължи.

Е, имах късмет да попадна на борда поне като програмист, защото тоя капитан знаеше всичките ми издънки.

Експедицията продължила хиляда години, навлизайки на двеста и петдесет светлинни години навътре към центъра на Галактиката. В сравнение със Старата земя общността Кюенг Хо била по-близо до периферията на Изостаналата зона и това доста ги улеснило. Но лошият им късмет ги пратил на границата с Дълбините. „Щурата птица без глава“ постепенно губел контакт с останалите кораби. Понякога това ставало без никакво предупреждение, друг път имало явни признаци за разпад в компютърната система или пък за недопустима некомпетентност на екипажа. Оцелелите забелязали определена закономерност и предположили, че се дължи на повреда в някои от общите компоненти. Естествено, на никого и през ум не му минало да свърже проблема с района от космоса, където се намирали.

— Постепенно намалихме скоростта и открихме една слънчева система с почти годна за живот планета. Бяхме загубили следите на всички останали… А какво сме правили след това — имам съвсем смътни спомени. — Той сухо се изсмя. — Предполагам, че сме били съвсем близо до целта — въртели сме се все около IQ 60. Спомням си, че човърках животоподдържащата система. Сигурно това ни е убило.

За кратко той изглеждаше тъжен и объркан. После сви рамене.

— След това се събудих в нежните лапи на Организацията „Вриними“ — място, където придвижването със свръхсветлинна скорост е нещо обичайно, и… съзрях райските двери.

Равна помълча известно време. После се загледа към брега и ивицата на прибоя. Бяха говорили много дълго. Слънцето надничаше вече през клоните на дърветата, а лъчите му падаха косо по пода на кабинета й. Дали Грондър си даваше сметка какво всъщност държи в ръцете си? Почти всичко, което идваше от Изостаналата зона, имаше антикварна стойност и беше обект на колекционерска страст. Хората от този район бяха още по-ценни. Фам Нувен обаче можеше да се окаже уникална находка. Той лично бе преживял повече, отколкото цели цивилизации през своето съществуване. При това е имал дързостта да навлезе в Дълбините. Тя лесно можеше да разбере защо нарича Трансцендентното „вратите на Рая“. Това не беше нито наивитет, нито пропуск в ускорената образователна програма на Организацията. Фам Нувен вече беше преминал през две прераждания, променили коренно живота му и неговите представи за света. Беше скочил без преход от дотехническата ера в епохата на космическите полети, а след това — и в Отвъдното. Всеки от тези скокове граничеше с невероятното. А сега дори виждаше, че е възможна още една стъпка по-нагоре. И съвсем съзнателно беше готов да се продаде, за да направи тази стъпка.

„Тогава защо да рискувам работата си, опитвайки се да го разубедя?“ Но устата й сякаш не желаеше да се подчини на волята.

— Защо не поотложиш пътуването си към Трансцендентното, Фам? Остани тук и опознай живота в Отвъдното. Всяка една от тукашните цивилизации би те приела на драго сърце. А в населените с човеци светове ти ще си направо събитието на века.

Като екземпляр от не-нийоранската човешка раса.

От информационната агенция на Сяндра Кей бяха убедени, че Равна е отчаяно амбициозно същество, щом се беше решила да пропътува двайсет хиляди светлинни години за този стаж. След приключването му с нейната квалификация можеше да избира работа сред най-престижните академични занимания в поне дузина светове. Но това беше нищо в сравнение с постигнатото от Фам Нувен. Имаше толкова богати хора, които щяха да му дадат цял един свят, стига да останеше сред тях.

— Кажи си цената.

Самоуверената усмивка на червенокосия стана още по-широка.

— Ами аз вече я казах, а „Вриними“ са готови да я платят.

„Наистина копнея да направя нещо с тая негова усмивка“, помисли си Равна. Билетът на Фам Нувен към Трансцендентното беше осигурен единствено благодарение на внезапно възникналия интерес от страна на Силата към Страумлинското отклонение. Това нищо неподозиращо създание можеше да завърши безславно живота си, разпиляно на милиони и милиарди мъртви частици, предназначени да дадат начало на безброй имитации на човешка природа.

Грондър се обади само пет минути след напускането на Фам Нувен. Равна беше наясно, че от Организацията подслушват нейните разговори и вече беше уведомила Грондър за резервите си относно тази „продажба“. Въпреки това пак се чувстваше малко нервна при срещата с него.

— Всъщност той кога заминава за Трансцендентното?

Грондър си потърка пипалата. По нищо не личеше да е ядосан.

— Във всеки случай няма да е до десет-двайсет дни. Силата, с която преговаряме, засега предпочита да се рови из архива ни и да следи каква информация преминава през Рилай. Освен това… независимо от огромното желание на човешкото същество да замине, то е доста предпазливо.

— Така ли?

— Точно така. Настоя за достъп до библиотеката и поиска разрешение да огледа навсякъде из системата. Успя да побъбри с няколко случайно срещнати работници по Доковете. Освен това изрично искаше да говори с теб. — Челюстите на Грондър зачаткаха — той се смееше. — Не се притеснявай от нищо и откровено кажи мнението си по всеки въпрос. За него най-главното сега е да дебне за скрита отрова. А като чуе най-лошите новини от теб, ще разбере, че нямаме тайни от него и ще повярва в нашата добронамереност.

Тя започваше да разбира откъде идва увереността на Грондър. Проклятие, Фам Нувен наистина имаше дебела глава.

— Така е, сър. Той ме помоли тази вечер да го разведа из Външния отдел.

Както вече ви е добре известно.

— Добре. Ще ми се и останалата част от операцията да мине толкова гладко.

Грондър се извърна, така че към нея бяха насочени само очите от периферията. Отзад се виждаха диаграми, показващи състоянието на комуникациите в Организацията и всички операции, извършени в базата данни. От тях можеше да се заключи, че кипи усилен труд.

— Може би не е редно да повдигам този въпрос, но има малка вероятност да ни помогнеш… Дейността ни напоследък много се оживи. — Грондър не изглеждаше особено доволен от тези добри новини. — Девет цивилизации от Върха наддават за неограничен достъп до нашата база данни. С това засега можем да се справим. Но тази Сила, която изпрати кораб при нас…

Равна го прекъсна, без да се замисли — нарушение, което само преди няколко дни би я ужасило.

— Коя всъщност е тя? Има ли някаква вероятност да сме се натъкнали на самото Страумлинско отклонение?

— Не, освен ако не е успяла да заблуди и всички останали Сили. Маркетинговото проучване я нарича „Древната“. — Той се усмихна. — Това си е чиста шега, но в нея има доза истина. Познаваме я от единадесет години.

Никой не знаеше със сигурност колко дълго живеят обитателите на Трансцендентното, но рядко се случваше някоя от Силите да поддържа контакт повече от пет-десет години. Предполагаше се, че за това време или загубват интерес, или пък се прераждат в нещо друго. Не беше изключено дори да умират. По въпроса съществуваха милиони версии, а поне хиляда от тях претендираха да идват направо от първоизточника. Равна предполагаше, че вярна е най-простата от тях. Мисълта е майка на приспособимостта и промяната. Лишените от разум животни могат да се променят единствено с темповете на еволюцията. Онези, които притежаваха способности, равни на човешката раса, щом веднъж приключеха с технологичната революция, можеха да преодолеят ограниченията на своята зона само за няколко хиляди години. В Трансцендентното беше възможно толкова бързо да възникне свръхчовешка природа, че нейните създатели да бъдат унищожени. Ето защо нямаше нищо чудно в това, че и самите Сили са толкова мимолетни и беше напълно естествено една единайсетгодишна Сила да бъде наричана „Древната“.