Равна протегна ръка към него.

— Някакъв спомен ли?

Фам Нувен кимна.

— Проклятие! Ето за това нещо не съм благодарен на хората.

Фам Нувен бил замразен след като починал от насилствена смърт, без това изобщо да е било планирано. Можеше без преувеличение да се нарече чудо, че Организацията „Вриними“ успя изобщо да го съживи. Особено пък с технологиите на Средното ниво. Но паметта беше най-големият проблем. Химичните процеси в нейната основа бяха понесли зле хаотичното замразяване. На Равна й стана жал за него.

— Нищо не е напълно унищожено. Просто трябва да откриеш друга гледна точка към някои неща.

— … Да. Инструктираха ме за това. Да тръгна от някой друг спомен. „Подходи по околен път към събитие, което не можеш да си спомниш изведнъж.“ Е… не е лесно да си бил мъртъв.

Той успя да си възвърне част от своята напереност, но я смекчи, така че тя се превърна в чар. Поговориха доста, докато червенокосият отработеше нещата, които „не може да си спомни направо“.

Постепенно Равна започна да изпитва нещо, което дори през ум не й минаваше, че може да бъде свързано с представител на Изостаналата зона — благоговение. За един живот Фам Нувен беше успял да постигне всичко възможно за жител на Изостаналата зона. От край време тя питаеше единствено жал към онези цивилизации. Те бяха обречени никога да не познаят що е слава и величие; и най-вероятно никога нямаше да достигнат истината. И въпреки това, благодарение на своя късмет, уменията си и непоклатимата си воля, този човек беше преодолявал препятствие след препятствие. Дали Грондър е знаел истината, когато натруфи червенокосия с меч и пистолет? Защото Фам Нувен си беше истински варварин. Беше роден в провалил се колониален свят — наричаше го Канбера. Описанието на това място не се различаваше много от средновековна Нийора, макар да не е било управлявано от матриархат.

Бил най-малкото дете на местен крал, израснало сред мечове, отрова и интриги. Живял в каменни замъци край едно много студено море. Нямало съмнение, че животът на най-малкия принц бил предначертан — или щял да бъде рано убит или да стане крал в земите на баща си. Това го чакало, ако животът продължал да си тече по средновековните порядки. Но когато навършил тринайсет, всичко се променило. Неговият свят, в който се разказвали единствено легенди за летящи апарати и радиовръзки, се изправил лице в лице с междузвездни търговци. След една година феодалната политика на Канбера била преобърната с главата надолу.

— От Кюенг Хо бяха инвестирали в три кораба за експедицията до Канбера. При нас им видяхме сметката, нищо че се имахме за по-напреднали в технологиите. Не можаха да заредят и двата кораба останаха. Най-вероятно те станаха и причина за превръщането на бедния ми свят в пух и прах. Аз заминах на третия. С това безумно заложничество баща ми мислеше, че ги държи в ръцете си. Имах късмет, че не ме направиха на парчета.

Кюенг Хо се състоял от няколкостотин кораба, действащи в периметър от стотина светлинни години. Флотата им можела да достигне почти една трета от скоростта на светлината. Били предимно търговци, много рядко спасявали изпаднали в беда и още по-рядко се проявявали като завоеватели. Когато Фам Нувен ги видял за последен път, те вече били поставили началото на около трийсетина нови светове и зад гърба си имали три хиляди години история. Били най-чудатата цивилизация, съществувала в Изостаналата зона… Естествено, докато не възкресиха Фам Нувен, никой от Отвъдното дори не беше чувал за нея. Кюенг Хо беше просто една от милионите цивилизации, захвърлени на хиляди светлинни години в дебрите на Изостаналата зона. Само случайността можеше да доведе техен представител в Отвъдното, където придвижването ставаше със скорост, по-голяма от тази на светлината.

Но за едно тринайсетгодишно момче, отрасло сред мечове и ризници, Кюенг Хо беше коренна промяна, каквато малцина човешки същества са преживели. Само за няколко седмици от наследник на средновековен владетел то се превърнало в момче за всичко на борда на космически кораб.

— Отначало не знаеха какво да правят с мен. Мислеха да ме тикнат в хладилната камера и да ме изхвърлят при първото спиране. Пък и за какво ли можеше да им послужи дете, което е уверено, че съществува един-единствен свят, при това той е плосък. Целия си дотогавашен живот бях прекарал, учейки се да размахвам меч.

Той спря внезапно, както правеше винаги, когато потокът от спомени попаднеше в повреден участък. После погледът му отново се концентрира върху Равна и той стана нахакан, както обикновено.

— Бях истинско животно. Не ми се вярва хората от развитите цивилизации да си дават сметка какво е да израснеш сред чичовци и лели, които само дебнат как да ти видят сметката, а ти се опитваш да ги изпревариш. В цивилизацията съм срещал големи злодеи и негодници. Те са способни да изпепелят цяла планета, наричайки това „уреждане на спора“. Но нито един от тях няма и стотна от коварството и измамите, които видях в детството си.

Ако се съди по думите на Фам Нувен, само сляпата случайност е опазила екипажа на кораба от неговата отмъстителност. През годините се научил да се приспособява към света, в който попаднал, а цивилизацията одялала острите ръбове от неговото детство. При подходящо обучение и възпитание би могъл да е един от най-умелите капитани на Кюенг Хо. И наистина, в продължение на дълги години управлявал корабите от флотилията. В общността на Кюенг Хо влизали няколко раси и колонизираните от техните хора светове. Със скорост, равна на три десети от светлинната, Фам десетилетия наред се носел от звезда до звезда, потопен в летаргичен сън. После изкарвал по година-две в поредното пристанище, опитвайки се да припечели нещо от стоката и информацията, които предлагал. Но те често се оказвали безнадеждно остарели. През цялото време авторитетът на Кюенг Хо му служели като щит. „Политиците идват и си отиват, но Алчността е вечна“ било мотото на тяхната флотилия и то им помогнало да оцелеят много по-дълго от доста техни клиенти. Дори религиозните фанатици действали по-предпазливо, когато ставало дума за отмъстителността на Кюенг Хо. Въпреки това в повечето случаи само уменията и хитростта на капитана спасявали екипажа и кораба от гибел. А малцина можели да се мерят със способностите на Фам Нувен.

— Бях почти съвършен шкипер. Почти. Винаги ми се е искало да разбера какво има отвъд пространството, което вече познавахме като петте си пръста. Но всеки път, когато се замогвах толкова, че да си купя собствена флота, лошият късмет ми изиграваше номер и губех всичките си пари. После пак почвах отначало. Бях черната овца на флотата. Ако в едно пътуване командвах пет кораба, то при следващия курс задължително бях обикновен техничар по поддържане на апаратурата или вършех друга рутинна работа. Като се има предвид как се точи времето, когато е позната само субсветлинната скорост, не е за чудене, че цели поколения ме смятаха за легендарна личност. Други пък използваха името ми като синоним на малоумник.

Той отново млъкна и очите му се разшириха в радостна изненада.

— Ха! Спомних си какво правех точно преди края. Бях отново в един от лошите си периоди, но това не е чак толкова важно. Пътувах с един от двайсетината капитани, който беше по-луд и от мен… Не се сещам за името. Дали пък не беше жена? Дума да не става. Никога не съм служил под женска команда. — Той вече говореше сам на себе си. — Както и да е. Та тоя приятел беше готов да се обзаложи за всяко нещо. Наричаше кораба си… Хм, в превод звучи приблизително „Щура птица без глава“. Е, това донякъде показва с какъв човек си имах работа. Та той беше сигурен, че някъде във Вселената съществуват високо развити цивилизации. Оставаше само да ги открием. Водачът ни обаче не се оказа достатъчно луд. Сгреши само в една дребна подробност. Можеш ли да се досетиш каква?

Равна кимна. Като се знае къде са открили останките на Фам, останалото бе повече от очевидно.