Отново надолу в дълбините на нощта. Дори да не гледаше през илюминаторите, Равна лесно можеше да си представи какво се вижда през тях. Рилай остана далеч извън галактическата шир, а „Единак II“ навлизаше все по-навътре в нея. Застоят се приближаваше с всяка изминала минута.
Но поне се спасиха. Въпреки че „Единак II“ беше сериозно повреден, те се отдалечаваха от Рилай почти с петдесет светлинни години на час и се потапяха все по-дълбоко в Отвъдното. Сега подготовката на скоковете в пространството траеше все по-дълго, а тяхната скорост се смаляваше все повече. Независимо от това обаче напредваха задоволително. Вече бяха в центъра на Средно ниво. Слава на провидението, досега не бяха забелязали някакви признаци, че ги преследват. Каквото и да бе довело Заразата в Рилай, то със сигурност нямаше връзка с „Единак II“ и неговата спасителна мисия.
Надежда. Равна чувстваше как тя укрепва все повече в нея. Според данните от медицинската система на кораба Фам Нувен щеше да оцелее. Уредите регистрираха мозъчна дейност. Ужасните рани по гърба му бяха причинени от имплантираните от Древния устройства — органична механика, свързвала Фам с локалната мрежа на Рилай, а чрез нея — със Силата, която го ръководеше. След изчезването на Силата механизмите в тялото на нейния емисар започнаха да се разлагат. Но в такъв случай поне личността на Фам би трябвало да оцелее. Моля се да е оцеляла. Данните сочеха, че трябват още три дни, докато заздравее гърбът и едва тогава можеха да започнат опитите да възкресят Фам.
А през това време… Равна научи много за апокалипсиса, който едва не ги погълна. Всеки двайсет часа Синя раковина и Зелено стебло отклоняваха кораба на светлинни години от първоначалния маршрут, за да се включат в някоя от главните артерии на Мрежата и да научат последните новини. Това бе обичайната практика при всяко пътуване, продължаващо повече от два-три дни. Така търговците и пътешествениците не изоставаха от събитията, които биха могли да им повлияят по някакъв начин или да наложат промяна на крайната точка от маршрута им.
Според Новините (а това значи според повечето от изказаните мнения) разрушаването на Рилай беше окончателно. О, Грондър! О, Ейгравън и Сарале! Мъртви ли сте или пък злото вече ви е завладяло?
Големи участъци от Мрежата бяха временно изолирани. Може би щяха да минат години, преди някои от най-мощните връзки да заработят отново. Освен това за първи път през това хилядолетие бе унищожена една от Силите. Съществуваха десетки хиляди версии относно мотивите за тази атака и също толкова догадки какво ще се случи по-нататък. Равна предвидливо осигури кораба с филтър за лавината от информация и сега се опитваше да отсее най-важното от хилядите мнения и предположения. Тези, които идваха от самите Страумлински владения, съдържаха най-голяма доза истина. Отклонението поробител не на шега беше решило да установи нова епоха, белязана от сливането на трансцендентни създания с расите от Отвъдното. След като Рилай не съществуваше, а една от Силите бе убита, значи вече нищо не стоеше по пътя му към триумфа.
Някои от потребителите смятаха, че унищожаването на Рилай е била отдавнашна цел, предавана по наследство на онова, което погълна Страумлинските владения. Вероятно последната атака е само краят на една война, продължила няколко епохи и увенчана със смъртта на наследници на отдавна забравени раси. Ако наистина беше така, то робството в Страум можеше рано или късно да отмине и истинската човешка раса отново да се възроди.
Други пък смятаха, че причина за атаката е завладяването на архивите в Рилай. Едва двама-трима предполагаха, че целта на Заразата е да възстанови някакво творение или пък да не позволи на обитателите на Рилай първи да стигнат до него. Тези версии идваха от закоравелите теоретици — цивилизации, претоварени с информация, която постъпваше от дискусионните групи.
От страна на Заразата също постъпваше информация. Нейните официални и строго цензурирани съобщения обаче бяха приемани първоначално само от отчаяните авантюристи. При това никой нямаше намерение да плаща, за да подпомага и поощрява нейното разрастване. Въпреки това някои от посланията й все пак се просмукваха напред по Мрежата — потребителите им се опитваха да споделят обзелия ги ужас или пък да предизвикат любопитство. Разпространяваше се също и видеозапис, подготвен от Заразата — близо четиристотин секунди излъчване в реално време. Тази невероятно скъпа пратка можеше да се окаже и най-доходоносното нещо в историята на Мрежата. Синя раковина държа кораба прикачен към линията цели два дни, за да я получи цялата.
По всичко личеше, че слугите на Отклонението са човешки същества. Почти половината от новините, идващи откъм Владенията, бяха чрез видеоматериали, макар и не толкова дълги като първия. От тях се изказваха говорители, които бяха хора. Равна отново и отново пускаше първото послание. Тя дори успя да разпознае говорителя — Овен Нилсъндот някога беше шампион по бягане във Владенията. Сега вече нямаше никаква титла, а най-вероятно му бе отнето и името. Нилсъндот се обръщаше към аудиторията от някакъв офис, който можеше да бъде и градина. Когато Равна погледнеше отстрани на изображението, тя можеше да надзърне зад рамото му. Градът, който се откриваше там, приличаше на страумлинската столица. Преди години двете със сестра й мечтаеха да попаднат там — в него бе сърцето на човешката колония от Трансцендентното. Централният площад представляваше копие на Полето на принцесите в Нийора. В рекламите, приканващи нови заселници, се твърдеше, че фонтанът в средата му никога няма да пресъхне, докъдето и да стигнат в развитието си страумляните. Това щеше да е доказателство за тяхната преданост към първите заселници от човешката раса.
Сега фонтанът го нямаше, а погледът на Нилсъндот беше безжизнен.
— Този пред вас говори от името на Силата, която спасява — започна някогашният герой. — Искам всички вие да видите какво съм способна да направя за треторазредните цивилизации. Погледнете докъде се простира моята помощ… — и екранът показваше небето. То беше огряно от залязващото слънце, а върху неговия фон се открояваха силуетите на редици от агравитационни структури, простиращи се на мегаметри разстояние. Това беше най-мащабното използване на агравитационен материал, за каквото Равна някога беше чувала. Дори Доковете бледнееха пред него — новия строеж. Нямаше спор, нито един от световете на Средно ниво не можеше да си позволи внос на този материал в подобни несметни количества. — Това, което виждате над мен — продължи гласът, — са само строителните площадки за бъдещите конструкции, чието изграждане на Страум ще започна съвсем скоро. Когато всичко завърши, пет звездни системи ще се обединят в едно. Техните планети и цялата звездна маса около тях ще осигуряват технологии и животоподдържащи системи в мащаб, какъвто досега е непознат, както на това ниво, така и в самото Трансцендентно. — Екранът отново показа Нилсъндот — човекът, превърнал се в уста на боговете. — Някои ще се възпротивят на моето предложение да ми се посветят изцяло. Но това е без значение за моята по-далечна стратегия. Никой не е способен да устои срещу симбиозата между моята Сила и ръцете на расите от Отвъдното. Целта на моето обръщение е да премахна вашия страх. Както виждате, със Страумлинските владения стана истинско чудо. Никога повече расите от Отвъдното няма да бъдат пренебрегвани от обитателите на Трансцендентното. Тези, които ме последват — а рано или късно всички вие ще ме последвате — ще станат част от една Сила. Ще имате възможност да ползвате благата от всички нива на Трансцендентното — от Дъното чак до Върха. Тогава производството ви ще надхвърли ограничените възможности на вашите собствени технологии. Така ще можете да премажете всичко, което дръзне да ми се опълчи. Вие ще донесете новия ред и стабилност.
Докато гледаше видеозаписа за трети или четвърти път, Равна се опита да не обръща внимание на думите, а да се съсредоточи върху изражението на Нилсъндот. Искаше да го сравни с речите, които бяха записани в нейния персонален компютър. Наистина имаше разлика, не беше просто плод на нейното въображение. Създанието, което наблюдаваше, отдавна бе мъртво духом. Заразата обаче явно не се интересуваше, че този факт е толкова очевиден. Вероятно разликата можеше да бъде усетена единствено от принадлежащите към човешката раса. А те представляваха незначителна част от нейната аудитория.
