В края на посланието екранът отново се изпълни от познатото тъмно лице и виолетови очи на Нилсъндот.

— Някои сигурно се питат как е възможно такова чудо и защо сте били принудени да преживеете милиарди години анархия, преди някоя от Силите да ви помогне. Отговорите на тези въпроси са… твърде сложни. Както всички по-значими еволюции и тази има своя висок праг. От една страна подобно развитие изглеждаше невъзможно и безсмислено. От друга — неизбежно. Симбиозата на Спасението зависи от непосредствената и ненарушавана от нищо връзка между мен и онези, на които помагам. Същества като това, което в момента предава моите думи, би трябвало да ми служат така безпределно вярно, сякаш са мои уста и ръце. Техните очи и уши би трябвало да ми осигуряват информация от много светлинни години разстояние. Именно тези условия подготвях досега. Още повече, че цялата система трябваше да е напълно завършена преди да започне да действа. Но сега, когато тази симбиоза е вече факт, ние ще се развиваме значително по-бързо. Почти всяка раса би могла да бъде преустроена така, че да стане възможно нейното Спасение.

Почти всяка раса би могла да бъде преустроена. Думите бяха произнесени от познато лице, при това на родния език на Равна… Но техният смисъл й бе ужасяващо чужд.

Мрежата се задръсти от анализи на новото явление. Беше сформирана дори съвсем нова дискусионна група — „Опасност от Зараза“, която беше следствие и обединяваше темите от „Бедствия и катастрофи“, „Хомо сапиенс“ и „Взаимодействащи си двоични системи“. През последните дни значителна част от съобщенията в информационния трафик идваха от нея. Хиляди байтове бяха посветени на анализирането на горкия Овен Нилсъндот. Сега той беше много по-известен, от когато и да било в миналото. Ако се съди обаче по гнева и противоречията, които предизвика, рейтингът му никак не беше висок.

Десетки хиляди послания, стотици гледни точки. Неслучайно някои я наричаха Мрежата на милионите лъжи. Равна всеки ден обсъждаше прочетеното със Синя раковина и Зелено стебло. Така се опитваше и сама да се ориентира в потока от информация, да реши на кое съобщение да повярва.

Ездачите познаваха добре човешкия род, но дори те не бяха напълно сигурни, че Овен Нилсъндот е вече мъртъв духом. Зелено стебло беше достатъчно опитна, за да се досети, че нито един отговор не би удовлетворил Равна. Тя известно време трополеше с колела напред-назад пред екрана, върху който излизаха съобщенията от Мрежата, после протегна едно клонче и докосна човешкото същество до себе си.

— Може пък господин Фам да ни разясни всичко, когато оздравее напълно.

Синя раковина също разшава листа, опитвайки се да бъде безпристрастен:

— Ако в тия съобщения има поне капка истина, тогава излиза, че Заразата не се интересува какво знаят за нея хората и онези, които са близо до тяхната цивилизация. Това донякъде има смисъл, но… — говорният му апарат известно време бръмча разсеяно. — … Аз не вярвам на всички тези съобщения. Цели четиристотин секунди ни бяха необходими, докато източим видеозаписа! Той е толкова съвършен, че дава абсолютно достоверно изображение на много, при това коренно различни раси. Ще рече, че в него е побрана огромно количество информация, при това без никакво компресиране… Сигурно показаното в записа е доста поукрасено, за да подмами всички нас, бедните обитатели на Отвъдното, да се върнем по родните си места.

Тази хипотеза беше изказана неведнъж и в получените по Мрежата съобщения. Но засега в посланията на Заразата още нямаше ни най-малко доказателство в нейна подкрепа, нито пък реакциите по Мрежата даваха основание за съмнение. Тази бавнодействаща отрова можеше да действа само на Върха на Отвъдното, но не и където се намираха в момента. А това водеше до едно простичко обяснение, до което биха стигнали дори в Нийора или на Старата земя: видеозаписът е кодирано съобщение до пръснатите из безкрая агенти на Заразата, които вече бяха готови да действат.

Вендейшъс беше известна личност сред дърворезбарите, но представата за него бе съвсем погрешна. Той беше около стогодишен и неговото създаване представляваше смесица между две от стратегиите на Дърворезбаря. В първите си декади Вендейшъс управляваше дърводелските работилници на града. През това време той направи някои съществени подобрения в устройството на водните колела, които ги задвижваха. В този период обаче Вендейшъс имаше и своите романтични забежки — предимно към политиката и ораторското майсторство. С всяка смяна на някоя от частите му той все повече се ориентираше към обществените изяви. През последните трийсет години се беше наложил като един от най-авторитетните членове в Съвета на кралицата, а от десет изпълняваше длъжността на лорд шамбелан. И на двете места защитаваше правата на гилдиите и призоваваше към почтени търговски отношения. Носеха се слухове, че когато кралицата се оттегли от управлението или пък умре, тогава Вендейшъс ще застане начело на Съвета. Мнозина си даваха сметка, че това би бил най-добрият изход от бедственото положение, но натруфените речи на Вендейшъс вече се бяха превърнали в истинско мъчение за съветниците.