При други обстоятелства Стийл навярно щеше да се оттегли и да наблюдава отстрани. Подобни конфликти бяха много поучителни: те му помагаха да оцени качествата на своите подчинени, които се оказваха неподходящи (или пък твърде добри) за да продължат да се занимават със своите задължения. Този път обаче беше по-различно. Сега Амди и Джефри бяха на кораба. В дървената ограда нямаше никаква пролука, през която да видят тази част на хълма, пък и корабът се охраняваше строго, но въпреки това… Дори докато си пробиваше път напред и даваше заповеди на слугите си, с една от своите части Стийл видя Джефри да излиза от заграждението около кораба. Две от кутретата бяха покачени върху раменете му, а останалата част от Амди търчеше редом с него.

— Не се приближавай! — изрева Стийл срещу тях на своя лош самнорск. — Опасност! Не се приближавай!

Амди замръзна на място, но Двукракото продължи да върви. Две глутници на стражата се пръснаха панически, за да му направят път. Подчиняваха се на строгата заповед никога и при никакви обстоятелства да не докосват пришълеца. Само още миг и упоритите едногодишни усилия на лорда щяха да станат на пух и прах. Една секунда делеше Стийл от раздялата с мечтите за световно владичество — и всичко това заради нещастното съвпадение между глупост и лош късмет.

Докато задните му членове викаха срещу Двукракото обаче, предните се покачиха върху една купчина камъни. Той посочи атакуващите глутници строители и изкрещя:

— Избийте нападателите!

Личната му охрана се скупчи около него, а няколко войници начело с Шрек се втурнаха напред. Стийл почти изгуби съзнание сред надигналата се врява. Това не бяха прецизните и контролирани експерименти в лабораторията на Тайния остров. Тук смъртта безразборно косеше наляво и надясно — из въздуха летяха стрели, копия, кирки. Частите на глутницата строител се разпиляха и взеха да падат с писъци по земята. Те нямаха никакъв шанс да оцелеят, но преди да умрат успяха да убият няколко от стражите.

Стийл се отдръпна от хаоса на битката и се отправи към Джефри. Двукракото продължаваше да тича насреща. Амди го следваше по петите и викаше нещо на самнорск. Беше достатъчно някоя обезумяла част да се появи наоколо или пък да звънне заблудена стрела. Тогава Двукракото щеше да умре, а плановете на Стийл — да се изпарят като дим. Никога през живота си лордът не беше треперил така за безопасността на друго същество. Той пресрещна Джефри и го заобиколи от всички страни. Двукракото падна на колене и прегърна Стийл през врата. Само дългогодишната дисциплина не позволи на лорда да го насече на парчета. Пришълецът не го нападаше, а просто го прегръщаше.

Глутницата строител беше унищожена почти напълно, а Шрек изтика оцелелите на безопасно разстояние. Охраната на Стийл бдеше зорко, застанала едва на метър и половина от своя господар. Амди стоеше прибран в плътна група и се тресеше от усилено мислене, но въпреки това продължаваше да говори на Джефри. Стийл се опита да се освободи от прегръдките на човешкото същество, но Джефри все улавяше ту един, ту друг от вратовете му. Понякога успяваше да сграбчи наведнъж дори по две глави на лорда. Издаваше някакви къркорещи звуци, които никак не приличаха на самнорск. Стийл трепереше от това дръзко посегателство върху неговата неприкосновеност. Не издавай отвращението си! Човекът не би го усетил, но Амди щеше да разбере. Джефри и преди беше постъпвал така и Стийл вече попривикна, но никога нямаше да преодолее погнусата си. Детето буболечка изпитваше нужда от физически контакт; телесният допир беше в основата на приятелството между Амди и Джефри. Ако Стийл позволеше на това същество да докосва и него, то може би щеше да му се довери като на малкия си приятел. Лордът опря глава до гърба на момчето, както беше виждал да правят родителите със своите малки в подземните му лаборатории. Джефри го притисна още по-силно и прокара дългите пръсти на лапите си по неговата козина. Ако Стийл успееше да потисне отвращението си, това наистина бе твърде необичайно изживяване. В техния свят толкова близък контакт с друго интелигентно създание можеше да доведе единствено до секс или битка. И в двата случая скъсената дистанция правеше невъзможна всяка разумна мисъл. Но човешкото същество дори отблизо продължаваше да реагира разумно, макар да не се долавяха обичайните за една глутница вътрешни гласове. Изглежда можеше едновременно и да мисли, и да чувства. Стийл прехапа устни, опитвайки се да потисне треперенето. Усещането беше като… да се любиш с труп.

Най-сетне Джефри се отдръпна и отпусна хватката си. Момчето каза нещо много бързо и Амди преведе:

— О, лорд Стийл! Вие сте ранен и ви тече кръв!

По лапите на човешкото дете имаше червени петна. Стийл се огледа внимателно — върху единия от хълбоците му зееше алена резка. В суматохата дори не беше усетил кога е станало. Лордът се отдръпна от буболечката и се обърна към Амди:

— Дреболия. Вие с Джефри добре ли сте?

Двете деца започнаха оживено да бърборят и на Стийл му се стори, че просто дрънкат някакви безсмислици.

— Нищо ни няма. Благодарим ви, че ни спасихте.

С цената на много умъртвени части Фленсер беше изградил у Стийл способността да реагира мигновено.

— Слава на провидението, че всичко е наред, но това не биваше да се допуска. Дърворезбарите са се маскирали като работници. Предполагам, че са чакали дни наред, докато им се представи такъв удобен случай. Когато разкрихме измамата, вече беше твърде късно. Занапред няма да излизате от укреплението, ако чуете отново шум от битка.

Амди засрамено наведе глава и преведе думите на Джефри.

— Ние много съжаляваме. Бяхме развълнувани, а после се уплашихме да не сте ранен.

Стийл успокоително изръмжа, докато две от частите му оглеждаха останките от касапницата долу. Къде бяха изчезнали слугите, които първи се втурнаха насам? Тази глутница скъпо щеше да плати… Мислите му внезапно секнаха, когато мерна няколко силуета: Тайратект. Останките от Фленсер го наблюдаваха от заседателната зала. Едва сега лордът си даде сметка, че те бяха проследили схватката още от самото й начало. Всеки друг би определил това като напълно безпристрастно наблюдение, но Стийл забеляза мрачно удивление в изражението на Останките. Той отсечено кимна към тях, но стомахът му се присви. Само една крачка делеше лорда от пълен провал… И Фленсер забеляза това.

— Е, хайде, вие двамата се връщайте на Тайния остров — и Стийл даде знак на пазачите, които се появиха иззад кораба.

— Моля ви, не още, лорд Стийл — обади се Амди. — Та ние едва дойдохме. Пък и отговорът от Равна трябва да пристигне всеки миг.

Лордът скръцна със зъби, но се постара това да остане незабелязано за децата.

— Останете тогава, но ми обещавате да сте много предпазливи, нали?

— Да, да! — И Амди преведе думите на човешкото дете.

Стийл опря предните си крака на раменете му и потупа Джефри по главата. После двамата с Шрек отведоха малчуганите в укреплението. Докато Амдиджефри още можеше да го види, лордът наблюдаваше децата с изражение на родителска гордост и любов. После рязко се обърна назад и мина бързо покрай розовеещата кал. Къде бяха тези тъпи слуги?!

Залата за заседания на Хълма със звездния кораб беше малка и временна постройка. Стигаше колкото да не пропуска студа през зимата, но се превръщаше в същинска лудница, ако в нея се съберяха повече от трима души. Стийл се провря покрай Останките от Фленсер и се скупчи на балкона с най-добър изглед към строителните площадки. След като учтиво изчака известно време, Тайратект го последва и застана на срещуположния балкон. Но всичко това бе само за замазване очите на страничните наблюдатели. Щом останаха насаме обаче, съскащият смях на Фленсер се разнесе приглушено из залата, за да го чуе единствено неговият събеседник:

— Скъпи Стийл, понякога се чудя дали ти наистина си мой ученик… Или пък на мястото ти са пробутали някой друг след моето заминаване. Мигар се опитваш да ни измамиш?