Най-после върху лицето на Равна се появи усмивка.

— Хей! Най-после имаме достъп, дори нещо повече! Синя раковина, Зелено стебло, събудете се!

Последва усилено шумолене.

— Аз не спя — възпротиви се Синя раковина. — Просто размишлявах върху въпроса на сър Фам. Свети Риндел очевидно беше уплашен.

Както обикновено Зелено стебло не си направи труда да се извини. Тя само заобиколи спътника си, за да има по-добра видимост към екрана, върху който работеше Равна. На него се появи умножен неколкократно триъгълник с надписи на трисквелайн. Фам не можа да схване нищо от тях, но Зелено стебло промърмори на себе си:

— Това е много интересно.

— Аз се смея — намеси се Синя раковина. — Това е дори повече от интересно. Търговията със Свети Риндел ще се окаже трудна работа. Но погледни само — той не ни иска никакво заплащане за тази услуга, нито пък процент от бартерната сделка. Колкото и да го е страх, Свети Риндел много силно желае да получи нещо от нас.

Хм, значи все пак имаше нещо останало от стоката на Върха, което го караше да рискува да си навлече гнева на апрахантите. Остава само да се молим да не е нещо, което трябва и на нас самите.

— Добре тогава. Рав, я виж дали…

— Минутка само — отвърна тя. — Искам да прегледам Новините.

И Равна стартира програмата за търсене на нови съобщения. Очите й бързо пробягаха по онова, което се появи на екрана… След минута тя изохка, а лицето й пребледня като на мъртвец.

— В името на всички Сили, не!

— Какво е станало?

Равна не отвърна нищо, нито пък прехвърли съобщението на главния екран. Фам се придърпа към нея, за да види какво е прочела.

На екрана имаше и друго съобщение с подробности около случилото се, но то не идваше от Унищожителите.

— Не, не, не-е-е!

Равна се хвърли към Фам и ръцете й се вкопчиха в тялото му. Зарови лице в гърдите му. Той продължаваше да чува някакви възклицания на нечленоразделен самнорск. Цялото й тяло се тресеше неудържимо. Фам усети, че и неговите очи се навлажняват. Как всичко се обърка изведнъж! Досега тя беше силната, а той едва се крепеше на ръба на лудостта. Как ли би могъл да й помогне в този момент?

— Татко, майка, сестра ми — всички вече са мъртви. Мъртви! Мъртви!

Само преди миг и четиримата мислеха, че тази катастрофа е невъзможна. А ето сега Равна изгуби всичко, с което бе отраснала, и се озова сам-самичка насред Вселената. А аз отдавна преживях това. Тази мисъл проблесна в главата на Фам, но той с почуда установи, че не чувства нищо. После се прикрепи с крак към креслото и внимателно започна да полюлява Равна, опитвайки се да я утеши.

Отчаяното й хлипане постепенно утихна, макар той все още да усещаше как хълца, опряла лице до гърдите му. Тя продължаваше да се притиска към него, а върху ризата му вече се беше появило влажно петно. Фам вдигна очи към Синя раковина и Зелено стебло. Клонките им изглеждаха много странно — сякаш изведнъж бяха поразени от слана.

— Ще отведа Равна да си почине. Научете всички подробности около случилото се, аз се връщам след малко.

— Да, сър Фам.

И двамата ездачи оклюмаха още повече.

Мина час преди Фам отново да се върне край командното табло. Той завари двамата ездачи силно да шумят към приемателите на „Единак II“. По всички екрани мигаха някакви неразбираеми за Фам обозначения. Сред тях той разпозна елементи на писано слово и това му подсказа, че пред него са обичайните справки за състоянието на кораба, но съобразени с особеностите на възприятията при ездачите.

Синя раковина първи го забеляза. Той бързо се дотъркаля до него, а гласът от говорния му апарат прозвуча леко пискливо.

— Тя по-добре ли е вече?

Фам кимна леко.

— Сега спи. Вече е по-спокойна, но и корабът следи за състоянието й, в случай че съм пропуснал нещо. Тя понесе тежка загуба, но има достатъчно воля и смелост, за да я понесе твърдо. Равна е най-силната сред нас.

Зелено стебло зашумоля с листенца — тя се усмихваше.

— И аз често си мисля, че е точно така.

Синя раковина замря за известно време, после отново се включи в разговора:

— Хайде тогава на работа! — Той каза нещо на кораба и изображенията върху екраните се промениха до някакъв компромисен вариант, така че да бъдат видими и за човека, и за ездачите. — Докато те нямаше, успяхме да научим доста неща. Свети Риндел наистина има причини да се страхува. Корабите на апрахантите са само малка част от обединената флотилия на Унищожителите. Техните бойци са на път към Сяндра Кей, за да се включат в битката.

Всички са готови да убиват безмилостно и вече за човеците нямаше място, където да се скрият от преследвачите си.

— Значи сега е техен ред да унищожават наред всичко, което се изпречи по пътя им.

— Очевидно е така. По всичко личи, че Сяндра Кей няма да се даде без съпротива, а има и доста бегълци. Водачът на тукашната флота смята, че ще може да ги пресрещне и залови, стига корабите му да бъдат поправени навреме.

— Какво можем да очакваме от тях? Възможно ли е наистина тези двайсетина кораба да унищожат цялата Мирна почивка?

— Не, те разчитат на авторитета на голямата флотилия, към която принадлежат. А сега и унищожението на Сяндра Кей работи в тяхна полза. Ето защо Свети Риндел е принуден да се държи много мило и сговорчиво. Онова, което им трябва, са резервни части и спешен ремонт, а същото е нужно и на самите нас. Ето защо наистина сме техни конкуренти в надпреварата кой да бъде обслужен първи. — Клонките на Синя раковина зашляпаха оживено една в друга. С това ездачът искаше да каже: „Ще им дадем да се разберат!“. Със същия ентусиазъм той обикновено разказваше за някоя много успешна сделка от продължителната си търговска практика. — Оказа се обаче, че ние притежаваме нещо, което Свети Риндел много, ама страшно много иска да има. Нещо, което би го накарало да рискува и да престъпи заповедта на апрахантите.