— Къде отиваме? Какви са тези същества наоколо? Какво търсят в Свети Риндел? — и все от този дух; почти по човешки необременяващо бъбрене. Там, където му изневеряваше паметта, той се обръщаше за справка към скродера си.
Онзи с кокалените крака говореше само развален трисквелайн и по всичко личеше, че не е разбрал смисъла на някои от въпросите.
— Ние отиваме при Господаря на търговците… помагачи са тези същества… на един голям чуждестранен клиент…
Затрудненото общуване с водача обаче изобщо не обезсърчи самоотвержения Синя раковина. За него беше важно да си зададе въпросите, независимо дали на всеки от тях му е отговорено. Повечето раси се интересуваха от неща, които бяха далечни и неразбираеми за вкусовете на Синя раковина и Зелено стебло. Несъмнено в Мирна почивка живееха милиарди същества, които представляваха неразрешима загадка за ездачите, хората или пък дирокимите. Но понякога и най-повърхностният и неангажиращ разговор можеше да даде отговор на два от най-важните въпроси: притежавате ли нещо, което би могло да е от полза за мен и как да ви убедя да се разделите с него. Въпросите на Синя раковина целяха да отвлекат вниманието на събеседника, така че той да разкрие истинската си същност, своите интереси и способности.
Синя раковина не беше сам в тази игра. Докато той бъбреше безспир, Зелено стебло се оглеждаше наоколо и се опитваше да запамети всяка подробност. Тя преглеждаше внимателно всички данни от скродера си и търсеше общите черти между този нов свят и местата, които вече бяха посетили. Зелено стебло се опитваше да открие отговор на въпросите от какво се нуждаят местните обитатели и какво би могло да привлече вниманието им. По всичко личеше, че в този толкова изостанал свят агравитационните съоръжения нямаше да представляват никакъв интерес. Пък и толкова ниско в Отвъдното повечето сложни системи от горните нива трудно можеха да функционират нормално. Работниците, които се виждаха през големите прозорци, носеха съчленени костюми за поддържане на изкуствена атмосфера. Енергийните скафандри, използвани на Върха, щяха да издържат при тези условия само няколко седмици.
Постепенно наоколо взеха да се появяват насаждения, които много приличаха на лози. Стеблата на някои от тях пълзяха по стените на купола над тях; други обграждаха пътеката в продължение на стотици метри. Градинари с кокалени крака се виждаха навсякъде из засадените площи, но въпреки това по нищо не личеше насажденията да са част от развито селско стопанство. Всички те явно служеха само за украса.
Върху планетата, която се появи иззад прозорците, се забелязваха самотни кули. Те се извисяваха на хиляди километри над повърхността й и хвърляха дългите и тесни сенки, които бяха забелязали при пристигането си. Зелено стебло дочу далечните гласове на Равна и Фам, които я разпитваха за кулите. Те не можеха да разберат за какво биха служили странни и нестабилни конструкции като тези. Тя обаче остави отговорите за по-късно…
През живота си Зелено стебло беше видяла осем цивилизации, обитаващи пръстенови системи. Всички те представляваха резултат от катастрофи или войни и само единици бяха плод на целенасочена дейност. Според данните от библиотеката на „Единак II“ Мирна почивка е била нормална планетна система до преди десет милиона години. После между нейните обитатели избухнала вражда. Една от младите раси на Дъното имала намерение да колонизира цялата система и да унищожи отмиращите раси в Мирна почивка. Плановете им обаче се оказали твърде прибързани, защото отмиращите раси също могат да убиват. В резултат на всичко това системата била напълно разрушена. Възможно е младата и агресивна раса все пак да е оцеляла. Но дори и така да е, след десет милиона години младите убийци сигурно са се превърнали в една от най-старите и немощни раси в системата. За този период от тук вероятно бяха минали хиляди нови раси и всяка от тях беше допринесла за оформянето на пръстените и газовите облаци, останали след разгрома. Останките не биха могли да се нарекат развалини, но… бяха стари, много, много стари. Според данните от библиотеката в продължение на хиляди години нито една раса от Мирна почивка не беше преминала в Трансцендентното. Този факт говореше много повече от всички останали статистики и проучвания. Сегашните обитатели се намираха в зората на своето развитие и едва-едва преодоляваха изостаналостта си. Системата много приличаше на стар и красив залив — чистичък и подреден, който предпазва своите обитатели от океанските вълни, заплашващи да нарушат тяхното спокойствие. По всичко личеше, че кокалените крака бяха най-активните същества тук. Най-вероятно само те бяха заинтересовани да поддържат търговски отношения с външния свят.
Най-накрая колата, с която пътуваха, намали скоростта и започна да се спуска спираловидно във вътрешността на някаква кула.
— Проклятие, какво ли не бих дал да съм заедно с тях навън — махна с ръка Фам към картината, която предаваха камерите от двата скродера. Откакто ездачите напуснаха кораба, той не беше откъснал очи от мониторите. Непрекъснато въртеше широко ококорени очи ту към един, ту към друг екран и кръстосваше нервно между пода и тавана пред командния пулт. Равна никога не го беше виждала така погълнат и екзалтиран от нещо. Колкото и измамни да бяха спомените му, той явно си даваше ясна сметка какво се случва там отвън. И сигурно беше прав в преценката си.
Фам се спусна от тавана и се доближи плътно до единия от екраните. По всичко личеше, че предстоят сериозни разговори, докато се сключи сделката.
Ездачите бяха въведени в специално помещение, чиято ширина стигаше приблизително петдесет метра. Очевидно срещата щеше да се проведе точно в центъра. От всички страни ги заобикаляше гъста гора и новодошлите се носеха току над върховете на дърветата. Тук-там през клоните се мяркаше подът, покрит с килим от пъстри цветя.
Съществата от Свети Риндел се бяха разположили по най-високите дървета. Крепяха се върху дебелите клони с помощта на кокалените си крайници. Расите от този вид бяха нещо обичайно за Галактиката, но Равна за първи път ги виждаше на живо. Конструкцията на телата им не приличаше на нито едно същество в нейната родна земя и дори сега й беше трудно да опише ясно техния външен вид. Така, както се бяха вкопчили в дърветата, краката им приличаха на крайници на скелети, обхванали дебелите стволове. Нозете на водача, който твърдеше, че е самият Свети Риндел, бяха почти изцяло покрити от резба. Върху два от мониторите украсата им се появи в едър план. По всичко личеше, че Фам вече вярва в ползата от изкуството.
Разговорът вървеше трудно. Трисквелайн беше един от най-разпространените езици, но на тази дълбочина апаратурата за автоматичен превод не действаше добре. Освен това народът на Свети Риндел познаваше само повърхностно търговския сленг. Равна беше свикнала да получава винаги точен превод. Дори съобщенията по Мрежата, с които работеше най-често, винаги бяха ясни, макар при превода смисълът им често да бе доста подвеждащ.
Ездачите разговаряха вече цели двайсет минути, а бяха успели само да уточнят, че Свети Риндел може да поправи повредите в кораба. Тук имаше нещо повече от обичайната разсеяност на нейните приятели. Това забавяне обаче очевидно забавляваше Фам Нувен.
— Рав, тук всичко върви почти като сделките на Кюенг Хо — лице в лице с партньора, при това използват почти познат език!
— Изпратихме списък на повредите по кораба още преди часове. Защо им е нужно толкова много време, за да кажат едно просто „да“ или „не“?
— Защото се пазарят! — отвърна с широка усмивка Фам. — „Честният“ Свети Риндел — и той махна с ръка към местното същество, покрито с резба — иска да се убеди колко силно се нуждаем от неговите услуги. Господи, как ми се иска да бях там!
Сега дори Синя раковина и Зелено стебло се държаха някак странно. Езикът, на който говореха, постепенно започна да става накъсан и неясен и почти стигна примитивната реч на техния домакин. Разговорът им сякаш се въртеше около главната тема, но те все не успяваха да стигнат до същината. Докато работеше за „Вриними“ Равна успя да натрупа известен опит в търговията и сключването на сделки. Но чак пък да се пазари?! Когато имаш установени цени и предварително начертана стратегия от хората на Грондър, не ти остава нищо друго освен да сключиш или да отхвърлиш предлаганата сделка. Онова, което ставаше между ездачите и Свети Риндел, бе най-странното нещо, което беше виждала някога.
