Фам отново прегледа получените данни. Равна се беше съсредоточила върху гледката отвън. Двамата можеха спокойно да наблюдават как върви ремонтът, макар това да не бе кой знае колко любопитно зрелище. Около повредените двигатели светеше бледозеленикаво сияние. Беше малко по-ярко от нормалното блестене на корабния корпус, което обикновено се наблюдава в планетарната орбита.
— Наистина ли го ремонтират?
— Доколкото можем да съдим по постъпващите данни — да.
Корабните системи отчитаха всеки етап от ремонта, но четиримата щяха да бъдат сигурни в резултата, едва когато полетят отново в космоса.
Фам така и не успя да разбере защо Риндел накара ездачите да минат през тунела с червеите. Единственото сносно обяснение бе, че именно те са крайният купувач на огнените решетки и затова искат да хвърлят един поглед на онези, които им ги предлагат. Или пък имаше нещо общо с коварството, което тепърва ги чакаше. Така или иначе ездачите скоро излязоха от тунела и се озоваха в едно претъпкано от различни видове същества закрито пространство, което много напомняше пазарищата на нискоразвитите цивилизации. При вида на това множество челюстта на Фам увисна от смайване. Навсякъде се виждаха странни създания, които нямаха нищо общо помежду си. Разумните форми на живот бяха рядкост във Вселената. За целия си живот в Изостаналата зона той бе видял само три нехуманоидни раси. Но космосът все пак е безкраен, а възможността за придвижване със свръхсветлинна скорост предлагаше все нови и нови срещи с други разумни създания. В Отвъдното бяха събрани най-напредналите представители от всички раси, мигрирали от по-долните нива, докато най-накрая се получи една обща разумна цивилизация, разпространена навсякъде из него. За миг Фам изпусна от очи контролиращите системи и забрави за своите подозрения, удивен от гледката, която се разкриваше пред него. Успя набързо да преброи десет различни вида, после дванайсет… Съществата доверчиво се докосваха, притискаха се при разминаване в гъстата навалица, потупваха се едно друго. Дори в Рилай не беше виждал подобно нещо. Все пак Мирна почивка бе изолирана цивилизация в застой и от хиляди години насам бе съставена от едни и същи раси. Онези, които имаха възможност да си взаимодействат с други светове, отдавна го бяха направили.
Освен това никъде досега не беше виждал пеперудени крила да принадлежат на същества с такива огромни и състрадателни очи.
Внезапно откъм другия край на командното табло се дочу възклицание на изненада. Равна почти бе прилепила лице към монитора, който показваше картина от камерите на Зелено стебло.
— Какво има, Рав?
— Нови ездачи. Виждаш ли ги? — Тя посочи с пръст в тълпата и увеличи изображението. В един миг изглеждаше така, сякаш и тя се смеси с образите от екрана. В общия хаос Фам успя да различи познатите шушулкови форми и грациозни клонки. Освен по-различните украсителни ивици и липсата на столче на скродерите, те изглеждаха съвсем като двамата им приятели.
— Съвсем наблизо има тяхна колония.
Фам включи връзката със Зелено стебло и й каза какво са видели двамата с Равна.
— Да, зная. Ние ги… подушваме. Въздишка. Ще ми се да имахме време да ги навестим след деловата среща. Винаги е хубаво да откриеш приятели в далечен и непознат свят.
После Зелено стебло помогна на спътника си да пренесе товара покрай някакъв сферичен аквариум. Недалеч отпред се виждаха и хората на Риндел. Шест същества с кокалени крака седяха върху една стена над нещо, което трябваше да е апаратурата за тестване на стоката.
Зелено стебло и Синя раковина дотъркаляха товара си до тях. Онзи с резбованите крака се примъкна до купчината и протегна тънките си ръчички, за да попипа парчетата. После те едно след друго бяха подредени в апарата за тестване. Синя раковина се настани съвсем близо, за да наблюдава процеса, а Фам превключи главния екран на картината от неговите камери. Изминаха двайсет секунди. Преводачът на Риндел проговори:
— Първите седем теста дадоха положителен резултат. В момента минават и последните етапи на проверката.
Едва сега Фам си даде сметка, че е сдържал дъха си. Следващите тестове също бяха преодолени успешно. Изминаха още шейсет секунди. Фам за миг отклони поглед, за да види докъде е стигнал ремонтът. Според системите на „Единак II“ работата беше приключила, но трябваше да дойде потвърждение и от локалната мрежа.
Ала явно беше още рано да тържествуват. Свети Риндел не остана доволен от резултатите на дванадесетия и петнадесетия тест. Синя раковина дълго и разпалено спори с него, но накрая неохотно извади от сака заместители на негодните парчета. Фам не успя да разбере дали Синя раковина се препира заради самото удоволствие от пазарлъка или наистина няма годни заместители на дефектните решетки.
Двадесет и пет теста бяха минати успешно.
— Къде отива Зелено стебло? — внезапно попита Равна.
— Какво? — Фам превключи на изображението от камерите на Зелено стебло. Тя вече се бе отдалечила на пет метра от Синя раковина и продължаваше да върви напред. Коленете му се подкосиха при тази гледка. Един от местните ездачи вървеше от лявата й страна, а друг се носеше преобърнат наопаки из въздуха над нея. Клонките му докосваха нейните в очевидно дружелюбен разговор.
— Зелено стебло!
Не последва никаква реакция.
— Синя раковина, какво става?!
Но ездачът отново беше погълнат от разпален спор с кокалените крака. Още няколко от решетките не бяха минали всички тестове.
— Синя раковина!
След малко гласът на ездача се разнесе по кодираната линия, която използваха. Звучеше разсеяно, както ставаше винаги, когато бе претоварен или се чувстваше притиснат натясно.
— Не ме разсейвайте точно сега, сър Фам. Останаха ми само три годни за подмяна решетки. Трябва да убедя тия приятели, че им стига и онова, което вече получиха.
Равна сприхаво го прекъсна:
— Но какво става със Зелено стебло? Къде отива тя?
Камерите на двамата ездачи вече не се засичаха. Зелено стебло и новите й познайници се измъкнаха от навалицата и се понесоха през средата на покритото пространство. Използваха газови джетове вместо колела. Явно някой или нещо ги принуждаваше да бързат.
Синя раковина най-сетне схвана колко сериозно е положението. Неговите камери рязко смениха своя ъгъл, докато той се търкаляше нервно пред хората на Свети Риндел. Дочуваше се нервното шумолене на неговите клонки, а после по вътрешната линия долетя и гласът му, смутен и жаловит:
— Тя си отиде. Тя си отиде. Аз трябва… Налага се да…
После внезапно се върна обратно при кокалените крака, за да довърши спора, прекъснат внезапно по средата. След няколко секунди гласът му отново се разнесе от микрофоните в кораба:
— Какво да сторя, сър Фам? Сделката тук още не е приключила, а моята Зелено стебло се изгуби някъде.
Или просто я отвлякоха.
— Нека приключим с размяната, Синя раковина. Всичко при Зелено стебло ще бъде наред… „Единак II“, задействаме „План Б“!
Фам грабна слушалките и ги изтръгна от командното табло. Равна скочи едновременно с него.
— Къде отиваш?
Той се усмихна насреща й.
— Навън. Току-виж Свети Риндел загубил своя ореол, щом ножът опре до кокал. Но аз съм взел мерки и срещу такава възможност. — Тя продължи да го следва, дори когато той се насочи към капака на пода. — Равна, ти ми трябваш тук.
— Но… — Фам обаче вече провираше глава през люка и не чу възраженията й. Тя не го последва, но след малко той отново я чуваше, този път вече в слушалките. Сякаш се бе овладяла и той не усети гласът й да трепери. Това беше пак предишната Равна, забравила за своите собствени неволи. — Добре, ще ти прикривам гърба, но въпреки това не знам какво да правим!?
Фам се придвижваше напред по коридора, местейки една след друга ръцете си по стената, достигайки постепенно скорост, при която всеки новак би се заподмятал като топка между стените. Отпред обаче се мержелееше стената на преходната камера с външния отвор. Той се оттласна внимателно с ръка от стената и се преобърна надолу с глава. После забави падането с ръце, опрени в стените, за да не си счупи глезените при удара с твърдата повърхност. В камерата вече го чакаше зареден костюмът му за излизане навън.
