— Сто секунди до контакта… Полковник, ще имаме шанс, ако съсредоточите цялата сила на удара си в няколко правилно подбрани обекта.

Равна се спусна някъде откъм тавана и се задържа пред камерата, придържайки се за рамото на червенокосия. Преди беше казала, че той е Божия останка. Техният таен коз срещу врага. Посланието, завещано им от една умираща Сила. Но кой би могъл да каже със сигурност дали оставеното от нея е безценно съкровище или ненужен боклук?

Мътните да го вземат. Ако робите на заразата са като марионетки с оплетени конци, в какво бихме се превърнали ние, следвайки съветите на Фам Нувен? Въпреки това Кйет даде знак на Тироле да съсредоточи удара върху целите, които му беше посочил Нувен. Деветдесет секунди. Беше крайно време да вземат решение. Свенсъндот посочи обектите, които Тироле беше набелязал с червени точки сред вражеската флота.

— Има ли нещо по-особено в тези цели, Роле?

Дирокимът само подсвирква известно време. Върху екрана пред тях мъчително бавно взеха да се появяват корелациите.

— Набелязаните кораби не са нито най-бързите, нито най-мощните сред съдовете на флотата. Ще ни трябва допълнително време, докато се прицелим и в тях.

Дали пък не бяха флагманските кораби на Заразата?

— А, и още нещо. Някои от тях имат много висока реална скорост, при това тя не е присъща на тази среда.

Дали не бяха кораби със специални двигатели? Или пък унищожители, предназначени за разбиване на планети?

— Хм. — Свенсъндот задържа погледа си върху екрана още миг. След трийсет секунди и корабът на Йо Хоугън „Линснар“ ще бъде в техния обхват. Но целите, посочени от Нувен, бяха все още недосегаеми дори за него.

— Влез във връзка с „Линснар“, Глимфреле. Кажи им да се върнат обратно и да се прицелят отново.

Май сега всички трябваше да се прицелят отново.

Светлинките, маркиращи корабите Аниара, сега се промъкваха незабелязано към центъра на флотата на Заразата, търсейки новите си цели. Минаха двайсет минути. През това време Свенсъндот трябваше да изтърпи натякванията на не един и двама от капитаните. Флотата на Управлението за защита на търговията не беше създадена за военни операции. Част от популярността на Кйет Свенсъндот се дължеше на принципа му да поставя на обсъждане всяка заповед и да се вслушва в предложенията и възраженията на другите. Сега положението се усложни още повече от заплахите, които пристигаха по канала за връзка със Собственичката Лименде: да бъдат избити всички бунтовници. Кодът на нейните съобщения беше валиден, но тяхното съдържание и тонът им бяха напълно чужди на меката по характер Гиске Лименде. Е, сега поне всички се убедиха, че решението му да не се доверяват на Лименде е било правилно.

Йохана Хоугън първа успя да се прицели по новозададената цел. Глимфреле пренастрои приемателите на главния монитор за данните, идващи от „Линснар“. Картината върху екрана беше почти реална — нощно небе, отрупано с бавно движещи се звезди. Целта се намираше на по-малко от трийсет милиона километра от „Линснар“, но им трябваха близо милион секунди до пълния синхрон. Хоугън пристигаше все или по-рано или едва след като онзи беше направил скока.

Кйет извърна очи към другите монитори. Пет от корабите на Аниара вече нападаха, а други три бяха попаднали в обкръжение. Нувен също наблюдаваше мълчаливо от „Единак II“ развоя на битката. Божиите останки се бяха оказали прави и сега Кйет и неговите другари се убедиха в това.

После добрите и лошите вести взеха да валят една през друга:

— Хванах го! — чу се откъм Йо Хоугън.

Червената точка в обсега на „Линснар“ вече не се виждаше. Беше се озовала само на няколко хиляди километра от една от неговите совалки. Докато траеше подготовката за новия скок в пространството, която обикновено не отнемаше повече от милисекунда, совалката установи координатите на мишената и стреля. Но дори това нямаше да е фатално, ако корабът беше успял да скочи преди лъчът да го засегне; в период от няколко секунди преди последния изстрел бяха регистрирани доста неточни попадения. Този път обаче скокът не бе осъществен навреме. В резултат на това се роди минизвезда. Щяха да минат години, преди нейната светлина да стигне до всички краища на бойното поле.

Откъм Глимфреле се дочу стържещо подсвиркване — непреводима ругатня.

— Току-що изгубихме „Аблъсндот“ и „Холдер“, шефе.

— Тогава прати „Глиуинг“ и „Транс“.

Стомахът му се сви на топка от ужас. Измираха неговите приятели. Кйет и преди беше срещал смъртта, но сега нещата стояха различно. В полицейските операции, в които участваше, никой не прибягваше до убийство, освен при самозащита. А сега… Той откъсна очи от екрана, за да заповяда още няколко кораба да се намерят в най-разгорещените схватки. Тироле направляваше останалите по своя преценка. Да се хвърлят всички сили само подир няколко кораба сигурно щеше да се окаже грешка, но сега не им оставаше нищо друго освен да нанесат масиран удар срещу врага. За първи път от падането на Сяндра Кей Управлението за защита на търговията нанасяше ответен удар.

Пак се чу гласът на Хоугън:

— В името на Силите, тоя още шава! Вече втора совалка получава удар в кила. Мишената измина 15 000 км/сек реална скорост!

Дали пък това не беше ракета-бомба? Проклятие! Трябваше да отложат това за по-късно, когато вече ще имат контрол над бойното поле.

Тироле се обади:

— Има още убити в другия край на бойното поле. Врагът прие сражението. Досетили са се по някакъв начин на чия страна сме.

Глимфреле издаде тържествуващо подсвиркване.

— Пипнах ги, пипнах ги! О-хо-хо-о-о! Шефе, Лименде май разбра, че ние координираме атаката…

Тироле включи нов монитор над таблото си. Той показваше всички движещи се цели в обсег от пет милиона километра около „Олвира“. В този район се забелязваха още два кораба. Според данните от детекторите единият беше флагманът на „Лименде“ и един от съдовете, които не реагираха на вербовката на Свенсъндот.

За миг всички около командното табло на „Олвира“ замръзнаха по местата си. Виковете на триумф и паника, долитащи от другите кораби на флотата, изведнъж им се сториха страшно далечни. Дойде ред на Свенсъндот и неговия екипаж да погледнат смъртта в очите.

— Тироле, колко ни трябва, за да…

— Те са вече до нас — разминахме се с удара само за една милионна от секундата.

— Тироле! Прекрати изпълнението на всички странични задачи! Глимфреле, кажи на „Линснар“ и „Транс“ да поемат ръководството, ако изгубим връзка помежду си.

Двата кораба вече бяха изстреляли всичките си заряди и не можеха да участват активно в битката, пък и Йо Хоугън я знаеха всички.

След това Свенсъндот изтика назад в съзнанието си останалите грижи и се зае със спасяването на собствения си кораб. Облакът върху монитора, показващ ултрасветлинния трафик около тях, се разпадна на различни цветове. Те показваха дали противниците им изостават или са по-напред от „Олвира“.

Двата атакуващи кораба бяха синхронизирали съвършено скоростта помежду си и с тази на „Олвира“. Трите едновременно извършваха по десет скока в секунда. Подобно на камъчета, подскачащи върху гладката водна повърхност, те се появяваха периодично в реалното пространство на съвършено премерено разстояние. При всяка поява дистанцията помежду им беше по-малко от пет милиона километра. Единственото, което все още предотвратяваше удара, бяха милисекундите разминаване при скоковете и това, че унищожителният лъч не можеше да прекоси разстоянието между тях за краткия период между два скока.

Три сигнални светлини проблеснаха над командния пулт, прогонвайки всички сенки далеч в ъглите. Това беше знак за тревога — корабът беше улучен. „Плюй си на петите!“ би била единствената реакция на всяко нормално същество при вида на този сигнал. Много лесно можеха да нарушат синхрона… и да загубят контрол над флотата на Аниара. Тироле и Глимфреле наведоха глави, прикривайки се инстинктивно от ослепителната светлина и наближаващата смърт. Писукащите им гласове изгубиха обичайния си тон, но „Олвира“ продължи да дава команди към другите кораби. В същия този момент около тях се развиваха десетки други схватки. „Олвира“ беше мозъкът и очите на цялата флота. Тя вдъхваше на останалите увереност, че все пак някой контролира положението и се грижи за тях. Ако „Олвира“ изчезнеше, щяха да минат няколко минути пълен хаос и слепота, преди „Линснар“ и „Транс“ да поемат командването.