Флагманският кораб на Лименде и ядрото от флотата на Заразата изскочиха от Изостаналата зона почти едновременно. Всички алармени инсталации на борда на „Олвира“ се задействаха, когато на кораба се получи съобщение с гриф „Строго секретно“. Дешифриращата система го пропусна безпрепятствено. „Източник: Лименде от Генералния щаб. Съобщение от междузвездно значение“ изрече автоматичният глас на корабното устройство.

Глимфреле прехвърли съобщението на главния монитор. Когато го прочете, по гърба на Свенсъндот пробягаха хладни тръпки.

Командите при война бяха ясни и прости, дори за стандартите на Управлението за защита на търговията. Заповедите на Лименде целяха да ги разпръснат и отдалечат от мястото на главното действие. Трябваше сами да разобличат „маскираните“ врагове между тях. Кйет се обърна към Глимфреле:

— Какво е положението с разпознавателните кодове?

Дирокимът като че ли отново си беше възвърнал самообладанието.

— Не подлежат на съмнение. Ако съобщението не отговаряше на днешните пароли, корабът никога нямаше да го пропусне… Освен това започнахме да получаваме запитвания и от останалите, шефе. Пристигат едновременно и по аудио-, и по видеоканалите. Искат да знаят как ще действаме оттук нататък.

Ако не беше направил всичко възможно да подготви почвата през изминалите няколко часа, сега опитът за преврат на Кйет би бил обречен на провал. Ако Управлението за защита на търговията беше истинска военна организация, тогава всички щяха да се подчинят на заповедите на Лименде, без да искат допълнителни уточнения. Сега обаче командирите не бяха склонни да изпълняват като роботи нарежданията на висшестоящите и започваха да си задават въпроси, провокирани от думите на Свенсъндот.

Вече не беше проблем да се възстанови видеовръзката между корабите на управлението, флотата разполагаше с достатъчно шифри за еднократна употреба, за да я поддържа по-дълго време. Въпреки това „Лименде“ беше предпочела да изпрати извънредното си съобщение в писмен вид. От военна гледна точка всичко беше изрядно, но все пак действията на собственичката потвърждаваха, че мрачните прогнози на Свенсъндот са се сбъднали. Предполагаемият източник от Генералния щаб предпочиташе да не показва много-много физиономията си, тъй като не беше сигурен в успеха на своя маскарад. Явно оттук нататък всички команди щяха да бъдат подавани в писмен вид; в противен случай видеовръзката би предизвикала подозрение у всеки по-бдителен наблюдател.

По тази тънка логическа нишка сега балансираха Кйет и неговите приятели.

Кйет продължаваше да се взира в яркото петно на екрана, което показваше местоположението на флотата на Заразата. Там не се забелязваха никакви колебания. Нито един от нейните кораби не се опита да се върне в безопасните височини. Който и да стоеше начело, имаше много повече власт и авторитет сред подчинените си, от който и да е висш военен сред човешките цивилизации. А той еднолично беше решил да пожертва цялата си армия с единствената цел да настигне някакъв малък и незначителен кораб. Ами сега какво ще правим, полковник?

Върху екрана внезапно се появи самотна пулсираща точица. Тя отново беше по-напред от искрящото със студена светлина ядро на флотата на Заразата.

— „Единак II“! — извика Глимфреле. — Сега е на шестдесет и пет светлинни години!

— Получавам кодиран видеоматериал от тях, шефе. Използват същата непълна шифровка, както и преди.

И той прехвърли изображението върху главния монитор, без да чака заповед от Кйет.

Беше Равна Бергсъндот. Зад нея цареше истински хаос — виждаше се трескаво движение и се чуваха откъслечни викове. Приличаше на някаква странна караница между хора и ездачи. Бергсъндот беше извърнала глава настрани от камерата и също участваше активно в разправията. Нещата изглеждаха дори по-зле от първите мигове след излизането на „Олвира“ от Изостаналата зона.

— Казвам ви, това сега няма никакво значение! Оставете го, вече имаме връзка! — Явно беше забелязала сигнала, който Глимфреле изпрати обратно към техния кораб. — Те са пак тук! В името на всички Сили, Фам, моля те! — Тя гневно махна с ръка и се обърна към камерата. — Полковник, ние…

— Знам. Излязохме от Вълнението преди няколко часа. В момента се намираме близо до основната група преследвачи.

Тя видимо затаи дъх. Дори да беше предвиждала отчасти хода на събитията, те пак се развиваха прекалено бързо за нейните очаквания. А и за полковника също.

— Това вече е нещо — каза тя след кратка пауза. — Всичко, което говорихме преди, остава в сила, полковник. Продължаваме да се нуждаем от вашата помощ. Преследвани сме от самата Зараза. Моля ви!

С крайчеца на окото си Свенсъндот забеляза предупредителния сигнал върху екрана. Нахалникът Глимфреле препращаше разговора до всички кораби от флотата, на които можеха да имат доверие. Дотук добре. Той използва последните няколко часа, за да подготви и останалите за настъпващите промени, но ефектът щеше да е съвсем различен, ако видеха с очите си Равна Бергсъндот. Беше много важно да зърнат лицето на едно оцеляло човешко същество от Сяндра Кей, което в момента имаше нужда от тяхната подкрепа. След това до края на живота си можеш да мъстиш на злодеите в Средното ниво на Отвъдното. Но тогава ще успееш да засегнеш само онези лешояди. Онова, което преследва Равна Бергсъндот, е твоят истински враг.

Пеперудите отдавна бяха изчезнали от техните погледи и от детекторите на корабите. Въпреки това продължаваха да изпращат храбрите си пеещи послания по Мрежата. По-малко от един процент от корабите на Управлението за защита на търговията последваха заповедта на „Лименде“ да ги преследва. Това не притесни Кйет Свенсъндот. По-лошото бе, че десет процента от тяхната флота се присъединиха към силите на Заразата. Вероятно някои от корабите не бяха заразени, а просто се подчиняваха на своите главнокомандващи, на които все още имаха доверие. Затова би било много трудно да убеди хората си да стрелят по тях.

— Сега, когато апрахантите вече ги няма, ние имаме числено превъзходство. Всеки друг противник би се опитал да се изтегли…

— Но можем да бъдем сигурни, че флотата на Заразата няма да го направи. — Сега червенокосият беше взел думата. Глимфреле взе съвсем правилно решение да не разпраща неговото изображение към останалите кораби. Този беше кибритлия и се държеше като истински чужденец. В момента се беше заинатил и отхвърляше всяко предложение на Свенсъндот. — Заразата не се интересува какви загуби е претърпяла, тъй като по начало ни превъзхожда.

Свенсъндот сви рамене.

— Виж какво, правим всичко, което е по силите ни. До първия изстрел остават сто и петдесет секунди. Ако не държат някакъв скрит коз, тогава имаме шанс да спечелим. — Той остро изгледа събеседника си. — Да не би пък точно това да намекваш? Възможно ли е Заразата…

До тях непрекъснато пристигаха новини за победния марш на Заразата из Върха на Отвъдното. Вече нямаше никакво съмнение, че тя притежава свръхинтелект. Невъоръжен човек би изглеждал неравностоен противник срещу глутница побеснели кучета и въпреки това можеше да успее да ги победи. Тогава дали Заразата…?

Фам Нувен кимна с глава.

— Не, не, не. Тактическите умения на Заразата тук долу сигурно ще са по-несъвършени от вашите. Нейната най-голяма сила е на Върха на Отвъдното, където може да контролира своите роби като пръстите на една ръка. Но тук нейните подчинени са като марионетки с оплетени конци. — Нувен се намръщи на нещо, което беше извън обхвата на камерата. — Онова, от което би трябвало да се боим, е нейната способност да гради дългосрочна бойна стратегия. — В гласа му се прокрадна някакво отчуждение, което беше по-обезпокоително дори от досегашната му раздразнителност. Това не беше спокойствието на човек, който се изправя хладнокръвно лице в лице с опасността. Напомняше по-скоро безгрижието на някой слабоумен.