Поднесе екрана на телефона по-близо, за да види. Не беше червено или черно, а имаше вид на тъмнокафява лепкава субстанция. Каквото и да беше, стичаше се някъде отгоре и постоянно бе капало на пода, където се беше събрало в гъста локва близо до дренажния сифон.

Побърза да избърше ръката си в една месарска престилка, увесена наблизо, и усети топлината, която веднага плъзна по пръстите й. След това започна да я пари. Чувстваше се така, сякаш плътта й гори.

Втурна се през лабиринта от помещения и машини, свиваше ту вляво, ту вдясно в търсене на мивка. Стигна до помещението, в което се намираха баните и тоалетните, постави ръката си под един от душовете и с коляно вдигна ръкохватката на душа нагоре, но не потече вода.

Побърза да отиде по-нататък и почти заслепена от болка, се спъна в някакви инструменти и празни кутии, захвърлени по пода. Намери една мивка, монтирана на стената, и завъртя кранчето. Струята вода потече почти веднага и Грейс пъхна и двете си ръце под нея. Точно в този момент телефонът иззвъня.

Болката бе твърде силна, за да махне ръцете си от водата. Щеше да му се обади след малко, веднага след като измиеше химикалите от дланите си.

Грабна някакво парче сапун, оставено наблизо, и се опита да направи пяна. Постепенно болката намаля. И двете й длани бяха силно зачервени и подути. Всеки момент кожата й щеше да се сцепи и да потече кръв.

Бе получила същите изгаряния като Нокс, когато той бе докоснал обувките на геодезиста. Искаше да му се обади и да му каже какво е намерила, но щом извадеше ръцете си извън струята, болката ставаше толкова силна, че се налагаше отново да ги пъхне под нея.

Телефонът извибрира за трети път. Грейс се опита да надвие болката и пъхна пръсти в джоба на джинсите си. Измъкна апарата и се опита да го нагласи в сгъвката между ухото и рамото си, без да измъква свободната си ръка от водата, но устройството се изплъзна и се пльосна на пода сред звук от счупена пластмаса.

Екранът му мигом угасна.

18:40 часа

остров Чунмин

Някаква фигура се приближаваше с широки крачки към сградата на кожарската фабрика, без дори да се опитва да се прикрие. Беше ченге. Имаше голяма глава, но тялото му не бе достатъчно широкоплещесто, за да е монголецът. Не беше и достатъчно висок, за да е Козловски.

Нокс позвъни на Грейс още няколко пъти. След малко телефонът превключи на гласова поща, явно бетонната конструкция на сградата препречваше сигнала, реши той.

Приклекна по-ниско до наклонения кран, опасявайки се, че силуетът му можеше да изпъкне на фона на хоризонта, и проследи ченгето с поглед.

Мъжът се обърна и тръгна право към вратата на фабриката. Носеше нещо… Пистолет или гаечен ключ?

Китайските полицаи нямаха право да ходят с оръжие, но офицерите от Народната въоръжена полиция винаги носеха. Дали това не беше човек на Козловски?

Нокс притихна за момент, когато мъжът се обърна в неговата посока. Ала веднага щом новодошлият отиде до входа на фабриката, Нокс побърза да се спусне по стената в двора. Миг по-късно отекнаха две силни метални прещраквания. Мъжът влизаше вътре.

Щом чу тракването на вратата, Грейс побърза да спре водата и потърси къде да се скрие. Осъзна, че предната врата се отваря, едва когато чу проскърцването на пантите. Сви се сред машините. Дали беше Нокс? Стъпките се чуваха отчетливо и отиваха към вътрешността на фабриката.

Не беше Нокс. Мъжът носеше малко фенерче, чиято светлина Грейс видя да пълзи по пода. Успя да зърне и част от тялото му, докато минаваше край големите контейнери. Не беше толкова висок, колкото Нокс, но беше дебеловрат и с голяма глава като на неандерталец.

„Монголецът?“, мина й през ума. А можеше да е полицай или пазачът на сградата…

Затаи дъх в опит да усмири вълнението си. Използва кратките отблясъци на фенерчето, за да планира собствения си път за бягство от сградата.

Все още приклекнала ниско, Грейс започна бавно да се придвижва към пътеката, избягвайки да стъпва върху кутиите и инструментите, които неволно беше разпиляла. На половината път към изхода обаче любопитството й надделя.

Обърна се и го проследи. Изглежда, мъжът също като нея оглеждаше мястото за пръв път. Не приличаше на човек, който се е завърнал на местопрестъплението, или на пазач, който знае къде отива. Знаеше, че трябва да бяга, но в същото време й се искаше да остане, за да го наблюдава. Мъжът стигна до масите за разфасоване и също като нея се зае да ги разглежда подробно.

Съдейки по увереността, с която ходеше, и по методичността на действията му, установи, че беше ченге. Лъчът на фенерчето му се плъзна по масите и режещите инструменти, оставени на тях, а след това се насочи към отводнителните канали на пода. Той намери веригата, видя капещата от нея лепкава течност и я проследи до локвата й край канала. След това отиде при варелите.

Свали коженото си яке и го окачи внимателно на една тръба, пристъпвайки опасно близо до мястото, където се криеше Грейс. Тя успя да забележи износения калъф на пистолета на мишницата под лявата му ръка.

Ако този беше ченге, то със сигурност бе един от офицерите на Народната въоръжена полиция. Желязната ръка на Козловски?

Мъжът намери някакъв маркуч, който Грейс не беше забелязала, включи го и от него потече вода. Насочи струята към мръсната транжорна маса.

Грейс едва успя да сдържи изненадата си — този човек унищожаваше всички доказателства, за които Козловски бе разказал на Нокс. Грейс знаеше, че и двете страни ги искаха. Защо му бе да унищожава доказателства срещу монголеца?

Отговорът изведнъж й се стори повече от очевиден: защото монголеца просто вече го нямаше.

В този момент телефонът на мъжа иззвъня с мелодия на „Металика“. Той се върна при якето си и ядосано се обади…

Нокс се надвеси над стената и надникна в двора. Не искаше с присъствието си да издаде Грейс, ако тя бе успяла да избяга или да се скрие, но и не щеше да я изоставя, ако бе разкрита и заловена.

Опитваше се да убеди сам себе си да бъде спокоен и да остави ситуацията сама да се развива. Тъкмо се беше покачил на стената, когато някакви фарове осветиха асфалта отсреща. Той притисна глава към студения цимент.

Рейндж роувърът се плъзна по новоположения асфалт и се насочи към отворените врати на сградата. Шофьорът слезе.

Беше Стив Козловски.

Нокс едва не извика, но се сдържа, щом осъзна, че Козловски бе дошъл тук, за да се срещне с някакво китайско ченге — лошо ченге, както го бе описал самият шеф на охраната в посолството. И всичко това ставаше в неделя вечер, по време на почивните дни за националния празник, на закътано и отдалечено място…

Дали Козловски не играеше двойна игра?

Служителят от Консулството остави двигателя на рейндж роувъра да работи и не изгаси фаровете, които осветяваха входа. Влезе в кожарската фабрика с вдигната глава и наперена походка.

Нокс скочи от стената. Приклекна долу за миг и след това се затича към рейндж роувъра.

Фаровете осветиха вътрешността на фабриката и позволиха на Грейс да се придвижи до най-крайната пътека, а сетне да се качи до една от платформите горе. Легна по корем и се загледа в мъжа, който унищожаваше доказателствата от транжорната маса. Той работеше бързо и почти с маниакална методичност измиваше всичко.

В този момент на вратата се появи силуетът на друг мъж. Той влезе свободно, държейки се така, сякаш фабриката беше негова. Щом човекът се обърна в профил, Грейс едва не извика от изненада — той пасваше точно на описанието на Нокс за шефа на охраната в Американското консулство. Козловски…

„Хм, интересно приятелство!“, помисли си тя.

Козловски се спря за момент, за да вземе една захвърлена наблизо метална тръба, и продължи напред към вътрешността на фабриката, насочвайки се по звука от течащата вода.