— Как е? — попита Нокс.

— Всичко е наред — каза Томи.

— Върви ли бизнесът?

— Не може да е по-добре.

— Тук има малък проблем — рече Нокс.

— Къде?

— В Шанхай. Ейми не си е получила банковото плащане.

Последва тишина.

— Перлената дама — напомни му Нокс.

— Но това беше преди месеци — обади се Томи.

— Да, именно. — Нокс се впечатли от факта, че брат му си спомняше.

— Нямаше ли да знаем, ако трансферът не е минал? — попита Томи, който все още се бореше с концепцията за прехвърляне на реални пари по интернет.

— Да, трябваше да знаем — отвърна Нокс.

— Искаш да кажеш, че аз трябваше да знам — натърти брат му.

— Не съм споменал такова нещо.

— Но това си мислиш.

— Недей да приказваш така, Томи, не си мисля това — отговори Нокс.

— Смяташ, че аз съм прецакал нещата — настоя брат му.

— Ако ти си ги прецакал, щях да ти кажа, че си виновен. Кога е имало случай да не ти говоря направо?

— Тогава за какво се обаждаш?

— Защото дължим много пари на важен доставчик и искам да изясним нещата. Това е всичко. Недей да преувеличаваш — спокойно каза Нокс.

— Ще трябва да проверя какво е записано при Ев — отговори брат му, споменавайки счетоводителката им Евелин Ритер.

— Да, точно така. Оттам трябва да започнем. Вземи данните за банковия трансфер и виж дали има някаква причина да не е минал… Ще го изпратим отново — каза Нокс. — Записваш ли си?

— Не съм глупав, естествено, че си записвам — отговори брат му.

— Провери и останалите плащания. Ев може да ти помогне. Не проумявам как е възможно да е пропуснала това, но все пак и по-странни неща са се случвали. Обзалагам се, че проблемът е от тази страна, нали ги знаеш какви са китайските банки.

Томи беше по ученически влюбен в симпатичната им счетоводителка и на Нокс не му харесваше особено как се развиваха взаимоотношенията им. Не можеше да реши дали просто ревнува заради това, че Ев бе привлякла вниманието на Томи, или по-скоро се чудеше защо привлекателна и умна жена като нея би обърнала внимание на момче с ограничени социални умения като него. Беше факт обаче, че Ев беше доста време с брат му и двамата си прекарваха наистина добре, което за Нокс бе благословия, която не би разрушил с лека ръка.

— Как вървят нещата иначе? — поинтересува се Нокс.

— „Тигрите“ са много зле.

— Е, това вече е новина — засмя се брат му.

— А ти как си? — попита Томи.

— Оглеждам се за внос на стари мотоциклети — отвърна Нокс, който бе живял с лъжата достатъчно дълго, така че да я възприеме почти за истина.

— Сериозно ли?

— Тук имат някои истински съкровища. От години копират беемве и руските дизайни и са ги направили по-хубави от оригиналните. Можем да ги вземем много евтино, да ги приведем към стандартите и след това да ги продадем по за пет-десет хиляди всеки.

— Мислех, че не ми е позволено да се качвам на мотоциклет — отговори Томи, а гласът му прозвуча по детски разочаровано.

— Някои от тях са мотоциклети с кош. Може и да направим изключение — обеща Нокс.

— Изключение ли? — намръщи се Томи, ясен сигнал, че се уморява.

Телефонните разговори го изморяваха повече, отколкото личното общуване. Лекарите му не можеха да обяснят и половината от това, което ставаше в съзнанието му… Или това, което не ставаше.

— Ще затворя — каза Нокс.

— Обажданията са скъпи — съгласи се брат му.

— Пиши ми имейл за това, което разбереш от Ев.

— Ще ти пиша — обеща Томи.

— Ти си добро момче, Томи.

— Липсваш ми, Джони.

Брат му затвори. Нокс задържа телефона до ухото си малко по-дълго от необходимото, а сърцето му биеше до пръсване. Излезе от стаята, спомняйки си предупреждението на Фей за новия нощен пазач, и се показа навън, затваряйки внимателно задната врата след себе си.

— Забавлява ли се? — посрещна го гласът на Грейс някъде зад гърба му.

— Нали това е идеята — отвърна той, без да се изненада от присъствието й.

Обърна се и пристъпи извън сянката на сградата. Не се шокира толкова от присъствието й тук, отколкото от факта, че не я беше забелязал по-рано.

— Хубава е по някакъв доста перверзен начин — рече Грейс.

— Не знаех, че ти пука — отбеляза Нокс.

— Да не би да излизаш по маршрута? — попита тя, виждайки, че беше взел каската за мотора.

— Да.

— Без мен ли?

— Такъв беше планът — призна си Нокс.

Грейс скръсти ръце в защитна поза и не пожела да го погледне.

— Не се бяхме разбрали така — ядоса се тя. — Защо го направи?

— Такъв съм си. Така си върша работата. Нарича се „напредване в случая“ — отбеляза Нокс.

— Недей да се отнасяш пренебрежително с мен, Джон Нокс.

— Наистина смятах просто да обходя маршрутите, за да се уверя, че са безопасни. Да видя какви са възможните точки за изход. Не ми се искаше да те натреса в евентуална засада… Приятелят ми… Такава беше неговата работа. Това правеше и той за мен. Смятам да сторя същото.

— За мен ли? — саркастично отбеляза тя.

— Точно така…

Нокс й разказа за хард диска на Данър. Призна й, че се нуждае тя да погледне съдържанието му. Каза й още, че търпението му вече се е изчерпало.

— Съгласна съм — кимна тя.

— Щях да дойда на уреченото място точно в шест — увери я той. — Независимо дали вярваш, или не, щях да бъда там. А колкото до тази жена… — добави Нокс след кратко колебание.

— Не! — прекъсна го Грейс. — Ще го направим тази нощ. Сега, когато тези престъпници са все още по домовете си…

— Първо ще обходим целия маршрут. Няма да се доближаваме до никого от тях преди зазоряване. Някои от тези хора, всъщност всичките, познават тези квартали отлично и могат да се движат в тъмнината доста по-добре от нас. Трябва ни търпение и добра стратегия или изобщо не бива да се залавяме с това — настоя Нокс и пое към скутера.

Грейс не помръдна. Стоеше там, напълно неподвижна и невидима в мрака.

— Моля те — каза Нокс.

В този момент два мотоциклета навлязоха в задната уличка и се отправиха към тях с бесен рев на форсирани двигатели. За секунди Нокс зърна съжалението в очите й — неволно беше позволила да я проследят.

И двата мотоциклета се насочиха към Нокс, а ездачите им ловко скочиха от тях и ги оставиха да се носят с пълна сила към него, подобно на огромни топки за боулинг, устремени към кеглите. Нокс прецени отскока си добре, въпреки че при падането се закачи леко в едното от страничните огледала. Строполи се на асфалта и миг преди да се съвземе, зърна тока на ботуш, засилил се право към лицето му.

Грейс го отблъсна настрана и ботушът го пропусна.

Вторият моторист се беше приземил на коляно, след като бе скочил от мотоциклета си. Нокс се превъртя на гръб към него, изправи се и го изрита в слабините. Мъжът инстинктивно се сви. Нокс заби коляно в лицето му и той изгуби съзнание.

Нападателят на Грейс все още страдаше. Първият й ритник го беше изхвърлил върху близката стена и право в ръцете на Нокс. Моментното колебание от негова страна — по-скоро фактът, че не можеше да възприеме петдесеткилограмова жена като смъртоносна сила — го порази. Грейс го нападна с ритници, сякаш тялото му бе голяма боксова круша, и той изгуби съзнание.

— Този го познавам! — извика тя към Нокс, докато продължаваше да рита и да блъска мъжа пред себе си. Щом той се свлече на земята, Грейс побърза да пребърка джобовете му и извади портфейл. — Доста самоуверени глупаци — отбеляза тя.

— Как така го познаваш? Откъде? — удиви се Нокс.

— Беше на коктейла на Йонг Ченг.

Нокс се приближи, за да го огледа отблизо. Тя беше права: мъжът беше бодигардът, който така и не се отдалечи от домакина на партито.

— По дяволите! — впечатли се Нокс.

Той отиде до скутера си и го насочи към края на улицата. Миг по-късно Грейс грациозно преметна крак през седалката, обви ръце около кръста му и двамата потеглиха.

06:20 часа