— Наистина ли? — оживи се брат му и в гласа му се прокрадна надежда. — А аз познавам ли я?
— Не, но ще я харесаш — отвърна Нокс.
Епилог
В един студен ноемврийски ден, изпълнен с дъжд и пронизващ чак до костите вятър, Стив Козловски се надигна от дивана в дневната си, където гледаше запис на един мач на „Игълс“, за да види кой чука на входната врата. Събитията от предходния месец почти бяха забравени, изместени от по-важни въпроси, сред които бе и предстоящата визита на вицепрезидента.
Лиз излезе от кухнята, като не можеше да повярва, че съществува сила, която да откъсне съпруга й от телевизора по време на мач. Водеше я едновременно отговорността, но и любопитството какво ли можеше да искат съседите от тях. Ако ги търсеше някой външен за Консулството, то охраната щеше да ги е предупредила по телефона.
Тя се спря, щом видя съпруга си да доближава до вратата, но не се обърна, за да се върне в кухнята. Искаше да види кой е и предполагаше, че мъжът й няма да иска да се занимава с никого от съседите.
Козловски отвори вратата и остана на място, загледан навън.
— Скъпи? — повика го тя. — Кой е?
Съпругът й не помръдна, а фигурата му се очертаваше на фона на мъглата навън и сивкавата оградна стена, която обграждаше двора на Консулството.
— Стив? — повика го повторно тя.
— Един приятел е — отвърна той.
Тя се приближи, решена да разбере какво става.
— Вземи си шал — каза съпругът й.
— Но навън вали! — опита се да протестира тя.
— Точно затова ще ти трябва шал — отвърна той, без да се обръща към нея. — Вземи и една бейзболна шапка за мен — добави.
— Няма да излизам — каза Лиз.
— Да, и двамата излизаме. Ще се понамокрим, но ще ни бъде забавно — каза съпругът й.
— За какво, по дяволите, говориш? — не се стърпя тя и се приближи към него.
Козловски излезе на дъжда навън и едва тогава Лиз успя да зърне нещото, което се намираше в предния им двор. Беше излъскан до блясък черен мотоциклет с кош — истинска антика от полиран хром и нова кожа на седалките. Стив го обиколи бавно, за да му се полюбува от всички страни.
Тя грабна шала и шапката. Извика на Тъкър горе, че двамата с татко ще излязат за малко и скоро ще се върнат, и се появи навън под дъжда, ревнувайки малко от мотоциклета заради усмивката, която беше донесъл на лицето на съпруга й.
След това затвори вратата на къщата след себе си.
