Стресна се от острия звън на телефон. Отне й няколко секунди, докато разбере, че звъненето идваше откъм пътната чанта. Бръкна в един от страничните джобове и извади мобилен телефон — не беше нейният. В навалицата на претъпкания тротоар някой бе пъхнал телефон в чантата й.

— Да? — отговори тя на мандарински.

— Иди до магазина за дрехи „Робърт де Ниро“ през три врати от мястото, където си. Влез в първата пробна. Дръпни завесата и чакай за инструкции! — изкомандва гласът отсреща, след което разговорът прекъсна.

Грейс тръгна механично в указаната посока. Нокс беше някъде наоколо и я наблюдаваше. Не й оставаше друг избор, освен да последва нарежданията. Проправи си път до бутика, влезе в пробната и дръпна завесата зад себе си. Очакваше, че тук трябваше да остави парите за откупа, преди дори да беше стигнала до метростанцията на Народния площад. Уловка.

Телефонът иззвъня отново.

— Наблюдаваме те — чу да казват тя. Погледна нагоре и видя дупка с назъбени краища, пробита в една от плочите на тавана. Беше достатъчно голяма, за да побере малка камера. — Съблечи се! — нареди гласът. — Свали всичко, веднага. След това си сложи дрехите, които ще намериш тук.

Грейс остави телефона и трескаво се съблече, обръщайки гръб към камерата. След малко гласът заговори отново и тя грабна апаратчето.

— Дръж слушалката близо до ухото си, докато ти кажа! — нареди човекът отсреща. — Сега се обърни. Трябва да видя, че си напълно гола. Quai, quai! Бързо, бързо!

Тя вдигна ръце и се обърна бавно, оставяйки тялото си на показ. Почувства се беззащитна… След това бързо намъкна широките дрехи, които й бяха оставили.

Мъжкият глас й нареди да прехвърли парите за откупа в пътната чанта „Найк“, оставена под пейката в пробната. Искаха да видят преместването на парите от едната в другата чанта и в същото време елиминираха възможността в нейната да бе поставено проследяващо устройство. Това бе последната им проверка преди плащането на откупа. Явно възможността просто да остави парите тук, в магазина, им се бе сторила твърде рискована. Искаха тя да се движи. И да попадне в хаоса и глъчката на метростанцията с много изходи и влакове.

Щом се облече, макар без бикини и сутиен, Грейс бръкна в джоба на работническия панталон, който й бяха дали, и намери вътре сгъната пътна карта. Бяха я накарали да облече и един яркооранжев потник, с който лесно щяха да я различават сред тълпата. Облеклото й завършваше с чифт гумени сандали, които й бяха твърде големи и допълнително щяха да я затруднят, ако решеше да побегне.

— Дръж телефона наблизо! — изкомандва гласът. — Сега тръгвай към метрото.

Грейс излезе от бутика, побесняла, задето се наложи да се съблече чисто гола пред тях, но в крайна сметка успя да се съвземе бързо. Беше изпълнена с решимост да победи похитителите, ала все пак беше напълно наясно, че щеше да се нуждае от помощта на Нокс.

15:15 часа

Човекът на Мелсчой, който на монголски носеше псевдонима Заека заради шестте деца, които беше създал, забеляза магазина за електроника на улица „Нанджин“ и веднага разбра, че той беше важна спирка при плащането на откупа.

— Магазин за електроника — докладва той на Мелсчой по телефона. — Какво по-добро място да се изпрати доказателство за състоянието на заложниците? На витрината има десетки монитори и телевизионни екрани. Сещаш ли се?

Забележката не се хареса особено на Мелсчой.

— Да. Изглежда ми като възможно място за такова нещо. Добре. Остани там! — нареди той.

— Ами ако я видя?

— Последвай я. Какво друго, глупако? Но каквото и да правиш, оглеждай се за проклетия wai guo ren. Той непрекъснато създава проблеми.

15:20 часа

Седнал край прозореца на втория етаж на традиционен китайски ресторант, Нокс, въоръжен с евтин десетдоларов бинокъл, наблюдаваше как Грейс излезе от бутика „Робърт де Ниро“. Тя вдигна ръка и се почеса по главата — това беше уговореният сигнал, че парите все още бяха в нея — изненадващ факт, при условие че пътната чанта, с която излезе, беше друга. Сега вече носеше черна чанта с емблема на „Найк“, но отдалеч си личеше, че е китайска имитация, защото знакът бе твърде голям, а тънкият му край се извиваше абсурдно нагоре подобно на изскубана вежда…

Нокс се втурна към долния етаж, пробивайки си път през морето от хора, изпълващо тротоарите. Опита се да не изостава от Грейс и в същото време да се движи така, че винаги да се намира между нея и входа към метрото. Беше облечен със сини джинси, носеше тъмни слънчеви очила и удобни маратонки, така че отстрани изглеждаше като всеки друг чужденец в града.

Само от няколко минути с Грейс се намираха в играта, а онези вече бяха успели да ги надхитрят — бяха я накарали да си сложи нови дрехи и да носи нова чанта. Айфонът й сигурно беше изключен. Личният й телефон даваше свободно. Ако я изпуснеше от очи, рискуваше да я изгуби наистина и все пак гледаше да стои настрана от нея.

Нокс беше наясно, че похитителите, монголците и вероятно китайската полиция може би я следяха, затова избърза напред с петдесетина метра, за да влезе в метрото пръв.

Проби си път през един от претъпканите коридори, където беше шумно и миришеше на спарено. Държеше телефона в изпотената си дясна длан и гледаше как тълпата се смаляваше, колкото по-надолу слизаше. Нуждаеше се от съобщение от Ранди — трябваше да знае дали момчето бе успяло да залови и проследи някакъв поток от данни, свързан с магазина за електроника, по времето, когато Грейс бе стояла пред витрината.

Нокс нямаше намерение да пречи на оставянето на откупа, но искаше максимално да защити Грейс и доколкото можеше, да огледа обстановката.

Спря пред опашката пред една бързо движеща се лента, където всички дамски чанти, пътни куфари и ръчен багаж биваха проверявани на скенер. Тъй като бе навечерието на Националния празник, охраната навсякъде не беше много внимателна, макар че трябваше точно сега да бъде по-съсредоточена. Скенерът работеше непрекъснато, а охранителят зад него едва си даваше вид, че гледа в монитора пред себе си.

Нокс изпревари колоната от чакащи и тъй като не носеше багаж, се отправи към детектора, издаващ писукащ предупредителен звук при преминаващите пред него, но никой от тях не беше спиран. Звукът се задейства и при Нокс. В сивото яке, което му беше дал Дулич, той носеше три мобилни телефона и сгъваем нож, който бе взел от монголеца. Ако решаха да го пребъркат, нещата щяха да се усложнят. Никой обаче не му обърна внимание.

Насочи се към ескалаторите, нареди се на опашката и маркира пътническата си карта през устройството. След миг вече беше вътре. Погледна телефона си, в който в момента с големи китайски символи пишеше „NO SERVICE“. Нямаше връзка с Ранди. Не можеше да си позволи за дълго да остане в подземията на Шанхай.

Зачака, оглеждайки преминаващите през проверката за сигурност.

Най-накрая оранжевият потник на Грейс се появи.

Тя се нареди на дългата опашка и зачака да постави на лентата чантата си със сто хиляди долара, преметната през рамото й.

15:40 часа

Заека последва жената до входа на метростанцията. Прецени кога да я изпревари, за да мине през ескалаторите преди нея. Хората рядко се оглеждаха за преследвачи пред себе си, вместо това винаги извръщаха поглед назад.

15:43 часа

квартал Луан

Шанхай

Ресторантът от веригата KFC на улица „Хуахай“ отдавна бе претъпкан до пръсване много над разрешения лимит, когато Стив Козловски успя да се добере до него.

Инспектор Шен седеше до барплота край стената и наблюдаваше прозорците. Беше едър, широкоплещест и набит.

Козловски изостави идеята да се нареди на някоя от опашките, на които имаше по повече от тридесет души, само за да запази достойнството си. Проправи си път през тълпата, отправяйки се директно към Шен. Не можеше да бъде сплашен толкова лесно. Бе прекарал по-голямата част от кариерата си в най-отдалечени кътчета на света, управлявайки другите, но сега присъствието на инспектор Шен го караше да се чувства неспокоен…