Охранителят пое напряко през Народния площад, без да обръща никакво внимание на усилилия се дъжд. Нокс успя да се прикрие умело и го последва. Охранителят продължи да върви пеша още две пресечки, а след това се качи в очакващото го синьо „Волво“.

Първият що-годе приличен късмет за цялата седмица се случи, когато само на метри пред него майка и дъщеря слязоха от едно такси. Беше в същата посока, в която бе заминало и волвото. И всичко това в проливния дъжд, в петък вечер, пиков час…

Нокс го прие за поличба.

Сега шофьорът му минаваше почти на червено на светофарите, а броячът продължаваше да се върти. Мъжът мина в дясната лента, за да изпревари два микробуса, като при тази маневра едва не изблъска няколко велосипедисти.

— Hen hao! Браво! — извика му седналият на дясната седалка до него Нокс. Бяха успели да го настигнат и двете коли вече се намираха на по-малко от една пресечка разстояние.

Шофьорът се ухили широко и разкри няколкото останали в устата му криви и кафеникави от тютюна зъби.

16:04 часа

„Ксинтианди“

След провала Грейс се върна обратно в метрото. Краката й изгаряха от болка, гърлото й беше пресъхнало, а подгизналата зелена тениска лепнеше по тялото й като чужда кожа. С ясното съзнание за стотиците всевиждащи електронни очи наоколо и вероятността един от монголците все още да я следва, тя наведе глава и се опита да се смеси с тълпите, с хилядите китайци, които изпълваха метрото.

Операцията бе претърпяла провал. Лицето й вече бе известно на полицията. Беше изгубила връзката си с Нокс, беше изгубила и парите, събрани за откупа. Един от монголците продължаваше да я преследва.

Еди Лу най-вероятно щеше да бъде убит, Данър също.

Сигурно бяха извършили подмяната на парите, когато в метростанцията на Народния площад й се наложи да придвижи чантата по лентата през скенера. Това бе единствения път, когато се бе отделила от багажа си. Личеше си, че е замислено предварително и замяната е била подготвена внимателно.

Знаеше, че може да вини само един човек, задето се беше провалила толкова лесно.

16:20 часа

Северно от мястото, където потокът Сужоу се вливаше в река Хуанпу, Нокс влезе в района на Американския квартал, който в средата на 19-и век бе представлявал малка и неприветлива крайречна зона, дарена на Американската търговска делегация. Районът дълги години бе считан за безперспективна и подценявана част от града, но наскоро бе преживял разцвет и в момента приютяваше десетки хотели, кафенета и сгради с офиси. Таксито на Нокс подмина няколко пресечки с красиви градски къщи, които някога бяха служили за домове на евреите бежанци от Втората световна война.

Той потупа шофьора по ръката и каза на шанхайски:

— По-бавно, приятел, продължавай напред.

— Извинете ме. Колата… — започна шофьорът.

— Напред — повтори Нокс. — Обърни и спри вдясно.

— Но… — опита се да се възпротиви човекът.

— Quai! Quai! Бързо! — настоя Нокс.

Волвото бе намалило ход и бе направило два последователни десни завоя — рутинно действие, за да се провери дали някой не го следи. Нокс можеше да се обзаложи, че ще направи още два, преди да се върне към предишния си маршрут. Паузата, за да се огледат за евентуални „опашки“, всъщност беше добър знак — значи бяха близо до целта.

Нокс накара шофьора на таксито да обърне, така че да има видимост към предното стъкло на волвото, за да е сигурен, че пътникът не бе напуснал автомобила. Не му се щеше отново да направят някой хитър трик с чантата.

Нокс погледна часовника си, забравил, че той беше спрял преди часове. В момента, в който парите пристигнеха при похитителите, Данър и Лу щяха да бъдат убити и приблизителното време нямаше да му свърши работа. Чувстваше се така, сякаш часовникът му бе спрял нарочно.

Шофьорът на таксито му се усмихваше и очакваше Нокс да каже нещо. А Нокс едва успяваше да разсъждава.

Преследването продължи твърде дълго! Оказа се, че волвото всъщност не се беше опитвало да се измъкне от евентуални преследвачи — двата последователни десни завоя бяха в резултат на пропусната пресечка или еднопосочна улица. Колата явно приближаваше към мястото.

Нокс написа съобщение на Ранди: „Трябва ми мястото“.

Миг по-късно се върна друго съобщение: „Скоро“.

Нокс насочи шофьора към мястото, където за последно бяха видели волвото. Спомни си, че Грейс бе споменала някакво счупено стъкло в заден план на видеото, и осъзна, че в момента се намираха в неправилния квартал.

— Има ли някаква изоставена сграда или тесни улички из този район? — обърна се той към шофьора. — Виждал ли си някакви счупени стъкла?

По лицето на таксиметровия шофьор се изписа изумление.

— Електроцентралата край реката е изоставена от много години — каза той. — Наскоро построиха нова.

— Новата не ни върши работа — каза Нокс и посочи на шофьора да свие вдясно. Волвото не се виждаше никъде.

Телефонът му завибрира: Южно от улица „Кунмин“, източно от „Далиан“.

Нокс повтори посоката на шофьора.

— Близо сме — каза той и натисна газта. Стигнаха до улица „Далиан“, която се намираше само на две пресечки от мястото. — Районът е доста голям.

— Да, така е — съгласи се Нокс, докато се оглеждаше през зацапаното предно стъкло.

Шофьорът вдигна окуражително палец и посочи през прозореца от своята страна.

Не сочеше волвото, а голяма тухлена сграда, построена леко встрани от пътя.

Сградата имаше стотици изпочупени прозорци.

Крайбрежният район

Заека бе изгубил жената някъде из „Ксинтианди“, което вбеси Мелсчой дотолкова, че на монголеца му се искаше да счупи нещо — като начало главата на Заека. Обади се на свръзката си с хората на Фен Ки.

— Какво можеш да ми кажеш? — попита той.

Линията прекъсна. Явно човекът не можеше да говори в момента. Няколко минути по-късно свръзката го набра:

— Подслушваме честотите на полицейските радиостанции — каза той. — Чужденецът е бил забелязан в метростанцията на Народния площад.

— Кажи ми нещо, което не знам! — развика се Мелсчой.

— Хората ни са тръгнали натам — отвърна мъжът.

— Мамка му! Закъснели сте! Той отдавна е изчезнал — изкрещя Мелсчой и си помисли, че чужденецът щеше да си плати за това.

Ако въобще успееха да го намерят отново.

Квартал Хонгкао

Нокс стоеше пред два еднакви рушащи се четириетажни тухлени блока, свързани помежду си с покрит коридор. По покривите и прозорците на сградите зееха дупки. Като имаше предвид местонахождението, дадено от Ранди, и описанието на Грейс, може би това беше мястото, което търсеха.

Времето на Данър изтичаше бързо. Нокс трябваше да се пробва.

Жилищният квартал бе леко отдалечен от пътя и се обграждаше от висока тухлена стена. В средата на стената имаше арка с красиво изработен, но силно ръждясал железен портал, който в момента бе леко открехнат. Зад него се виждаха няколко очукани градински стола, в които в момента седяха пет едри жени, които пушеха, говореха шумно на шанхайско наречие и се смееха така, че гласовете им се чуваха ясно отдалеч. От някои прозорци по вторите и третите етажи на лявата сграда висяха кабели, а дясната постройка изглеждаше напълно изоставена.

Явно в сградата живееха самонастанили се обитатели, които се бяха „устроили“ тук и отказваха да бъдат преместени.

На Нокс никак не му се искаше да се конфронтира с група шанхайски матрони, които изглеждаха доста по-заплашително от всякакви монголци, но те със сигурност знаеха всичко случващо се в тези сгради.

Пресече улицата и се приближи към тях. Вече започваше да се поти от притеснение.

Жената, седнала най-близо до улицата, носеше лента за ръка, символизираща принадлежността й към властите в качеството й на наблюдател на квартала. Нокс си помисли, че само в Китай можеше да бъде видяно подобно нещо — самонастанил се да заема обществена позиция.