Нокс набра номера на айфона на Дулич. Козловски вдигна след четвъртото позвъняване.

— Давай! — подкани го той.

— Аз съм — каза Нокс и побърза да напомни: — Тези телефони са безопасни.

— Доста си зает напоследък. Да знаеш, че си се изкачил до върха на списъка с най-търсените лица от шанхайската градска полиция.

— Ще ти дам мястото и хората, които са отговорни за това! — предложи Нокс.

— А аз се обадих тук-там, обаче без заложниците и без парите за откупа нещата ще изглеждат като поредното нарушение от твоя страна. Накрая има риск ти да си го отнесеш.

— В момента не мога да се тревожа за това — отвърна Нокс.

— Просто го имай предвид. На твое място щях да се покрия възможно по-дълбоко.

— Искам да измъкна човека, от когото си взел този телефон. Тази вечер. Да е с мен тук… — кратко обясни Нокс.

— Първо, въобще не искам да знам къде си — започна Козловски. — Второ, няма как да стане. Заловили са единия от шофьорите. Знаят, че е било част от заговор, и са поставили ченге пред стаята на приятеля ти в болницата. Той няма да ходи никъде.

— Трябва да го промениш — каза Нокс.

— Спомняш ли си онзи наш разговор? Когато те предупредих докъде най-много мога да се намеся в това? — попита Козловски.

— Имам видеозаписа, който е заснел твоят оператор, преди да изчезне — изстреля Нокс.

Последва дълго мълчание.

— Я повтори? — отвърна Козловски.

— Чу ме добре. Вижда се, че Едуард Лу е станал свидетел на тежко престъпление — на убийство, както твърди самият Лу. На записа се забелязва, че едно лице — монголецът, изтръгва камерата. След онази нощ твоят оператор е изчезнал завинаги. Прав ли съм?

Отново настъпи тишина.

— Не ти ли се иска да приключиш случая с това изчезване? — попита Нокс. — На видеото се вижда съвсем ясно как монголецът си има вземане-даване с някакъв охранен тип. Определено е някакъв богаташ и е китаец. Цялата тази каша има нещо общо с това, че Маргарт и „Бертолд Груп“ са плащали огромни суми на някого, за да се сдобият с едно число. Монголецът е бил посредник, а изглежда, дебелакът е бил източникът на информация.

— Какво число? — поинтересува се Козловски.

— Голямо число. Много голямо — отвърна загадъчно Нокс.

— Не разбирам…

— Нито пък аз — призна си Нокс. — Предполагам обаче, че работата на монголеца е била да узнае и да съобщи числото на хората, които са си платили за него — на „Бертолд Груп“. Той е разбрал колко важен е бил Лу. Никой не знае какво е станало, след като информацията е стигнала до купувача. Тогава се е случило и отвличането и може би никога няма да разберем — обясни Нокс, пропускайки подробностите за участието на Лу в собственото му отвличане. — Ще ти дам диска в замяна на приятеля ми. Трябва да го измъкна тази вечер.

— Тези доказателства няма да убедят никого в нищо. Щеше ми се да мога да ти помогна, наистина. Но познавам тези хора. Това няма да стане.

Нокс бе дотолкова сигурен, че ще успее да откупи свободата на Дулич, че думите на Козловски буквално го оставиха без дъх.

— Имам видеозаписа — повтори той.

— А аз, от своя страна, мога да се възползвам от него. Да, прав си, искам да приключа въпроса с това изчезване, но както и двамата знаем, на мен ми е забранено да разследвам. Официално дори не мога да задавам въпроси. Затова ще трябва да изиграя добре картите с това видео. Тогава може и да се предизвика диалог, но не гарантирам, че този диалог ще доведе до освобождаването на приятеля ти. Той стана жертва на нагласено престъпление, а властите ще искат да го разпитат и да получат отговори.

— Трябва да го измъкнеш оттук — каза Нокс, знаейки, че Дулич нямаше да съдейства на полицията и това щеше да го доведе до затвора.

— Знам какво си мислиш: смяташ, че ще успееш да го измъкнеш от болницата — каза Козловски. — Но знаеш ли какво? Няма да можеш. Той е добре охраняван и е в доста лоша форма. В момента може да напусне болницата само на носилка, а носилката, доколкото знам, се носи от двама.

— Аз и ти — каза Нокс.

— Аха…

Нокс трескаво обмисляше някакво друго разрешение на проблема, но всеки път щом му хрумнеше нещо, планът му удряше на камък.

— А този дебелак, когото спомена — смени темата Козловски. — Бизнесмен ли е?

— Според Лу — не е. Пристигнал е с правителствен автомобил, шанхайска регистрация.

— Има ли го на видеозаписа? Точно това ни трябва — оживи се Козловски.

— Не — отвърна Нокс. — А правилно ли чух да споменаваш, че това „ни“ трябва?

— Има ли някакъв начин да се потвърди? — попита Козловски.

— Дори и да знаеше, в момента моят човек е в безсъзнание. А може би и не знае… Трябва да си вдигаме чукалата най-късно в осем тази вечер…

— Няма как да стане — прекъсна го Козловски. — Очаква се бурята да се разрази. От шест години по тези места не са виждали подобно бедствие.

— А ако ти дам името на този човек? — опита за последен път Нокс. Явно Козловски, който официално бе възпрепятстван от закона да разследва, сега искаше Нокс да свърши мръсната работа вместо него. На Нокс не му трябваше много, за да се досети, и това го накара да се замисли доколко недостъпен всъщност бе Дулич.

— Това променя нещата… — поколеба се Козловски.

— Как точно би ги променило?

— Виж, ако онзи наистина е от правителството… Да речем, е някой министър… Или пък някой от партията… И ако е замесен или дори е отговорен за две убийства? Такова нещо се продава лесно, Нокс. Точно това може безпроблемно и без много въпроси да купи билета към къщи за приятеля ти.

— Можеш ли да го гарантираш?

— Не, няма гаранции — отвърна Козловски.

— Значи говорим за изход. Какво ще кажеш, ако искам само това? Да ми осигуриш изход за двама, единият от които на носилка?

— Отговорът ми е същият. Но ще опитам. Със сигурност — увери го Козловски.

— Използваш ме — възрази Нокс.

— Не, приятел, взаимно се използваме.

— Но нали ти ще имаш най-голямата полза от това? — отбеляза Нокс.

— Не. Каквото и да откриеш, то няма как да излезе от мен. Това би означавало, че съм участвал в разследването. Но, от друга страна, има си начини да се заобиколи абсолютно всичко. Дай ми името на онзи корумпиран човек от властта, а като добавиш към това и показанията на китаеца очевидец… Шегуваш ли се? В тази страна, при настоящите обстоятелства, това е чиста разменна валута, сериозна валута. Вярвай ми.

— Не ти вярвам — заяви Нокс.

— Знаеш ли, преди известно време те смятах за глупак — призна Козловски. — Нали не си такъв?

— Гледай да държиш този телефон включен и зареден — прекъсна го Нокс. — Отново ще ти се обадя на него.

— И помни, приятел: не те познавам — заяви Козловски.

— И аз те обичам — отвърна Нокс и прекъсна разговора.

19:00 часа

Крайбрежният булевард

Проливният дъжд се изливаше по прозорците на хотелската стая като из ведро. Гледката към реката се предполагаше, че трябва да е към Пудон, но Нокс виждаше само гъмжилото от хора, изпълнило доковете на пристанището.

— Е? — попита Грейс, имайки предвид телефонния разговор, който Нокс бе провел с шефа на „Ръдърфорд Риск“ Брайън Праймър.

— Иска да се махнем оттук — довери й Нокс.

— Виждаш ли?

— Но няма какво да направи за измъкването на Сержанта. Дори не знаеше, че е задържан в болницата. Определено мога да кажа, че новината го изненада. Притиснах го, за да видя има ли някакъв план, но думите му бяха „всичко по реда си“. На първо място иска да измъкне нас.

— И аз нямам нищо против това — заяви Грейс.

— Нито пък аз — каза Нокс. — Той няма никакъв план, но дори и да имаше, не би ни свършил работа, ако Сержанта бъде преместен в някой китайски затвор. Козловски познава начините за влизане и излизане от страната по-добре от всеки друг. Обеща ми, че ще направи нещо, и аз му вярвам. Ще остана тук, вие тримата тръгвате.