— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита го Козловски веднага щом бе освободен от примката около врата си.

Нокс се настани на предната седалка.

Грейс приплъзна шофьорската седалка напред и нагласи огледалото за обратно виждане. Тя щеше да шофира.

— Питам те сериозно — настоя Козловски.

— Видях те да идваш и си помислих, че си ни предал. Представи си изненадата ми — каза Нокс.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Нокс?

— Вършим твоята работа вместо теб. Правя това, което ме помоли да сторя.

— Недей да се шегуваш с мен — предупреди го Козловски.

— Един геодезист е бил убит тук, на острова, и смъртта му е била представена като инцидент — обясни Нокс. — Възможно е той да се е опитвал да изнудва онази голяма клечка от Пекин — мъжът, за когото говорихме с теб. И това е, защото вероятно е разбрал какво са му възложили да замерва — разработването на нов град, който евентуално да бъде населяван от поне четири милиона души. Моето предположение е, че е искал пари, за да си държи устата затворена, така че се е наложило монголецът да му я затвори завинаги.

— Какъв монголец? — попита Козловски.

— Едуард Лу е видял всичко. Видял го е и твоят оператор. Преди да се прости с живота си…

— Ти си задник… — изпъшка Козловски, облегна се на седалката и разтърка врата си.

През следващия час Нокс и Грейс споделиха с него това, което знаеха, и му разказаха за нещата, които все още очакваха да разберат.

— Ти поиска от мен да разбера името на човека от правителството чрез видеозаписа — каза Нокс. — Ти изложи живота на Дулич на опасност заради това. Как, мислиш, че се чувствам в момента?

— И какво от това? — промърмори Козловски.

— И което е по-важно — продължи Нокс, — замислял ли си се как би реагирал генералният консул на всичко това?

— Тръгнал си по погрешен път! — предупреди го Козловски.

— Ние ти дадохме всичко, до което успяхме да се доберем. Остави разузнаването да се оправя с това, но искам да измъкнеш Сержанта от болницата и сетне да осигуриш бягството и на трима ни от страната, и то не по-късно от утре на обяд — заяви Нокс.

— Той ви спаси живота — намеси се и Грейс.

Двигателят на колата работеше равномерно. Магистралата отново гъмжеше от коли, сякаш бурята никога не беше бушувала тук. Останаха в трафика цели двадесет минути, опитвайки се да преминат през моста Лупу.

— Обичам този град! — възкликна Нокс.

— А аз мразя това място — оплака се Козловски, но след миг мълчание се обади отново: — Нали спомена, че „Бертолд Груп“ се е опитвала да купи точната цена при наддаването за проекта за новия град? Спомена, че точно тогава се е намесил и човекът от правителството.

— Казах, че нещата изглеждат така. — Грейс подхвърли личните документи на монголеца в скута на Козловски.

— Моето предположение пък е, че най-добрият ти свидетел скоро няма да може да се върне в играта — намеси се Нокс.

— Прав си за нашите момчета. Ако има някаква връзка между кожарската фабрика и човека от Пекин, те ще я открият — рече Козловски. — Но нещата не стоят така, че да можем спокойно да го извадим от уравнението, независимо кой е той.

— И защо?

— Защото сме американци. Нямаме право да разследваме — напомни му Козловски.

— Тук става и въпрос за национално достойнство — намеси се Грейс. — Ще бъде голям позор и срам за китайското правителство, ако местната корупция, засягаща и високите етажи на властта, бъде изложена на показ пред трета страна, каквато е САЩ. Това никога няма да бъде допуснато, независимо колко очевидно е.

— Е, значи стигнахме дотук и сега трябва да си замълчим? — раздразнено попита Нокс.

— Алън Маргарт започна всичко това — отвърна Козловски. — Той ще си плати.

— Алън Маргарт е играл с картите, които са му били дадени. Стига глупости! Да не би той да е от единствената американска компания, която е плащала подкупи тук? — попита Нокс.

— Това е единствената, която сме успели да заловим… — отвърна Козловски и добави: — За тази седмица.

— А докато настъпи моментът счетоводството на Маргарт да бъде прегледано — рече Нокс, поглеждайки многозначително към Грейс, — то ще бъде чисто като сълза.

— Не е така — отрече Козловски.

— Сигурно е — настоя Нокс.

— Сещам се за един начин — намеси се Грейс, докато шофираше — това да се свърже само с Китай.

— Вярвай ми — прекъсна я Козловски, — то вече е свързано само с Китай.

— Слушам те — подкани я Нокс.

— Ако господин Козловски може да разкрие самоличността на корумпирания правителствен служител, то имаме човек, който с радост ще предаде всичко това на съответните власти, без да разкрива източниците си.

В колата настана тишина, нарушавана само от шума на мотора.

— Да не би да искаш да кажеш, че Едуард Лу е бил в онази кожарска фабрика в същата нощ, когато и американският видеооператор е бил там? — попита Козловски.

— Представи си — каза Нокс, — направо извадихме късмет, че Едуард Лу е решил да мине към лошите.

— Така е — кимна Грейс.

— Мястото е доста токсично — продължи Нокс, разтривайки обгорените си пръсти. — Не е трудно да се досетиш, че с това среднощно асфалтиране са се опитвали да прикрият огромното замърсяване на района.

Козловски се наведе напред между двете седалки.

— Инспектор Шен в крясъците си спомена нещо за група еколози от „Уърлд Лайф“. Намекна, че операторът бил свързан с тях…

— Това има по-голямо значение — отвърна Грейс. — Китайските закони са особено строги по отношение на мерките за почистване на такива места, това трябва да става на разноски на инвеститорите.

— Не на собственика? — учуди се Нокс. — Как е възможно?

— Права е — съгласи се и Козловски. — Допреди няколко години нормата съществуваше само на книга. Една американска фирма опита действието на закона и изгуби доста, бих добавил. Първоначалният собственик следва да бъде този, който носи отговорност за предпазването на терена от замърсяване. Заради това е всичко. При всяко последващо разработване на терена инвеститорът е този, който отговаря за почистването му, като идеята е, че собственикът може и да не разполага със средства за това.

— Значи веднага щом Маргарт е щял да бъде обявен за печеливш в търга, сметката за чистенето е щяла да го удари в лицето? — попита Нокс. — Е, това вече не е правилно.

— По дяволите! — изруга Козловски.

— Виждате ли? Такива са чужденците — заключи Грейс.

— Не всички — възрази Нокс.

— Явно алчността на господин Маргарт се е обърнала срещу него. Толкова много е искал да спечели наддаването за изграждането на новия град, а площта на терена е огромна, така че не е могъл да се справи с разноските. Времето е било от съществено значение. Скоро е щяло да ги хване в капан. Всъщност почистването на района около фабриката е щяло да погълне милиони щатски долари под формата на скрити разходи и така Маргарт печели наддаването, но губи, когато се появят разходите. Щял е да изгуби достойнството и позициите си, а това е много добре за китайците, които са искали той, като wai guo ren, да се провали.

— А това е било дяволски удобно за първоначалния собственик на фабриката — каза Нокс.

— Е, значи оттам ще започнем — обяви Козловски.

— Ние ли? — учуди се Нокс.

— Майната ти! — дружески му отвърна служителят на Консулството.

Нокс обори глава на облегалката и се усмихна.

Само след миг се унесе в сън.

22:09 часа

Крайбрежният булевард

Подполковник Пот Хо от Министерството на държавната сигурност заемаше червен кожен стол, разположен зад обикновено бюро в малък сив офис без прозорци. Мъжът бе доста дебел и с мазни устни, мазен перчем и нетърпелив нрав.

Шен Деши бе седнал срещу него с гипсирана ръка, обездвижена със слинг през врата, и с превързана глава с обръсната на места коса, под която се виждаха шевове. Инспекторът се опитваше да изглежда уверен, докато се взираше в очите на човека от отсрещната страна на бюрото.