Дори и да измолеше свободата си от жената, която в момента го караше нанякъде, това нямаше да сложи край на проблемите му. Веднъж щом бе попаднал в китайски плен, с живота му почти беше свършено.

Рейндж роувърът намали, за да мине през портала на зоната, в която се намираше фабриката. Козловски се наведе напред, а предпазният колан се затегна около шията му.

В този миг стъклото откъм страната на шофьора се разби с трясък. Появи се нечия ръка и главата на полицайката се блъсна във волана. Ръката се пресегна към ключалките и вратата се отвори в движение. Зашеметената жена зад волана бе издърпана от седалката и Нокс зае мястото й. Той сигурно се бе опитал да натисне газта, но кракът му попадна на спирачката и колата спря рязко. Нокс посегна към ключа, но в същия момент проехтя изстрел…

— Спри или ще стрелям! — изкрещя Шен Деши на мандарински.

Беше достатъчно близо и главата на Козловски бе точно на прицела му. Омотан в предпазния колан, самият Козловски не смееше да помръдне.

— Ще го застрелям! — извика отново инспекторът, този път на английски. — Може и да го спасиш, но може и да не успееш.

Нокс стисна по-здраво ключа в стартера и премести скоростния лост на заден.

— Ти, шофьорът! Излез от колата! — изкомандва Шен Деши.

— Ако го застреляш, ще те смачкам — извика Нокс през счупения прозорец. — Така че по-добре се прицели точно.

— Нокс? — изсъска задавено Козловски откъм задната седалка.

— Гледай да си сигурен, че ще убиеш и мен, защото може само да те осакатя с колата. Ще запазя хубавото за накрая — извика Нокс.

— Много говориш! — изкрещя Шен Деши. — Слизай от колата! Веднага!

Нокс измъкна краката си навън.

— Да не си полудял?! — изуми се Козловски.

Грейс замахна с тръбата, възнамерявайки да удари мъжа отдясно и да счупи ръката и ребрата му едновременно. Беше се промъкнала зад него, докато Нокс се опитваше да отвлече вниманието му. Нямаше намерение да убива китайско ченге, но ако й се удадеше удобен случай, на него можеше да му се прииска да е мъртъв.

Стовари тръбата със сила, сякаш замахваше за сервис. Усети как костите му изпукаха и поддадоха от удара. Полицаят се преви надве, изпусна пистолета, залитна и се строполи вляво. Грейс побърза да изрита оръжието му настрана и вдигна тръбата, така че той да я вижда, готова да го цапардоса в главата, ако се наложеше.

Шен Деши нямаше никакво намерение да се остави в ръцете на някаква си жена. Те ставаха само за чукане и за смукане, за нищо друго… Счупената му ръка и изместеното рамо висяха неестествено над спуканите му ребра, но той събра сили, скочи на крака и успя да я ритне настрани. Тръбата издрънча в асфалта. Деши инстинктивно се пресегна да я хване, но изкрещя от болката в неестествено извитата си и безполезна дясна ръка.

Грейс се хвърли към падналата тръба. Ченгето отново се опита да я ритне, но едва успя да я докосне. Ритникът му обаче я уцели точно под ребрата, а следващият намери хълбока й.

Нокс се хвърли към полицая, сграбчи го и го завлече настрана, след което стовари три тежки юмрука право в разместеното му рамо. Ченгето нададе неистов рев.

Шен Деши зашлеви Нокс с опакото на здравата си ръка, извърна се и изрита американеца в лицето. Нокс тежко се стовари на асфалта и в очите му блеснаха звезди.

Шен успя да блокира следващия удар на Грейс с тръбата. Хвана я, изви я силно и успя да я изскубне от ръцете й. Замахна, но тя отскочи ловко назад.

Чужденецът отново беше на крака, но си личеше, че е замаян. Носът му кървеше и не можеше да фокусира погледа си. Беше навел глава, разярен като бик. Шен не можеше да повярва на очите си — този wai guo ren беше мъртвец! Вдигна тръбата високо над главата си с намерение да я стовари с всичка сила право върху главата му, но изведнъж осъзна, че някой е сграбчил тръбата зад гърба му. Не успя да замахне.

Деши се извърна: беше онази флиртаджийка, полицайката. Стискаше с две ръце тръбата, а в погледа й се четеше решителност. Чужденецът го ритна силно и на Шен Деши му се стори, че асфалтът подскочи към него, и той се стовари на земята с цялата тежест на сто и двадесетте си килограма.

Изрева от болка, когато противникът му го стисна за рамото и размаза лицето му в асфалта. Веднъж, втори път…

Последва мрак.

Грейс държеше пистолета на ченгето насочен към полицайката, която стоеше срещу нея с окървавената тръба в ръка и дишаше тежко, приковала поглед в поваления мъж.

За един кратък миг тримата само стояха и се гледаха. Бяха изморени, сломени от изтощение.

— Никой никого няма да убива — обърна се Нокс към полицайката.

„Стига толкова смърт“, беше си помислила Грейс в същия момент и се изненада, че Нокс изрече мислите й на глас.

— Той няма да посмее да докладва за това — обърна се Грейс към момичето. — Има твърде много неща, които не може да обясни. Остави тръбата.

— Хвърли пистолета — отвърна й младата жена.

Грейс извади пълнителя и го остави на асфалта до краката си.

— Да го направим заедно? — предложи тя.

Полицайката кимна.

Грейс и момичето се наведоха едновременно, оставяйки тръбата и пистолета на земята.

— Можем да те закараме донякъде — предложи й Нокс на мандарински.

Тя се изплю, отвратена, върху Деши, след което отстъпи настрана и се отдалечи с гръб към рейндж роувъра. Накрая се обърна и тръгна надолу по крайречния път, без да бърза особено.

— Ами ако той може да ни каже името? — обърна се Грейс към Нокс, поглеждайки към падналия полицай.

— Този ли? Ще му трябват доста силни лекарства и поне две седмици време, преди да успее да ни каже собственото си име — отвърна Нокс.

— Тук ли ще го оставим? Просто така?

— А имаш ли друга идея? — попита Нокс и разтърка главата си, сякаш да се увери, че все още беше цяла и на мястото си.

— Нямам. Но от всичко това не успяхме да измъкнем нищо — ядоса се Грейс.

— А Козловски? А кожарската фабрика и това, което е останало под асфалта? А отправните точки за бъдещето на едно огромно парче земя? Ние се добрахме до всичко това…

— Това е Китай — прекъсна го тя. — Не забравяй, че до сутринта всички евентуални доказателства ще са изчезнали. А американците, така или иначе, нямат право да водят разследване тук.

Грейс се приближи до поваления мъж от отряда „Желязна ръка“ и го изрита силно в раненото рамо, колкото да се увери, че не се преструва.

— Аз ще го направя — каза Нокс.

Грейс отново зареди пълнителя в пистолета, докато Нокс претърсваше джобовете на инспектора. Намери портфейла му и паспорт с монголска националност. Подаде ги на Грейс.

— Това ни дава някои отговори — кимна той.

— Инстинктът ми подсказва, че не бива да го оставяме тук… Не и жив, не и в това състояние — заяви Грейс.

— Не забравяй, че все пак отпечатъците на момичето са върху тръбата. Ако искаш да натопим този, нямам нищо против. А за това можем да набедим нея.

— Но нали каза…

— Виж какво, това беше само за нейно добро. В момента се опитвам да направя най-доброто за всички ни.

Грейс си позволи лекичко да се усмихне и повторно разглоби пистолета, като този път разхвърли частите му на различни страни.

— За пръв път те виждам да се засмееш — отбеляза Нокс.

— А колата му? — попита Грейс.

Нокс отново бръкна в единия от джобовете на инспектора и измъкна ключовете.

— Винаги си с една крачка напред, Джон Нокс — похвали го тя.

— Невинаги. Само понякога — каза той.

— И понякога ми звучи добре. Даже много добре — отвърна тя.

Нокс затръшна багажника на рейндж роувъра. Беше прибрал тръбата с отпечатъците на полицайката като доказателство, в случай че инспекторът не оживееше след раните си. Искаше да се подсигури възможно най-добре.