Може би Грейс бе сбъркала за приятелството. Човекът застана на няколко метра зад китаеца, а водата продължаваше да тече и да отмива кръвта.

— Не го прави! — извика Козловски на английски. — Отстъпи веднага настрана!

— Отивайте си, господин Козловски. Това не е ваша работа — отвърна Шен и продължи със заниманието си.

— Унищожаваш доказателства за евентуалното убийство на американски гражданин. Престани и се махни оттам!

— Съветвам те да си вървиш. В момента си навлязъл в чужда собственост. Нямаш правомощия тук — хладнокръвно заяви Шен Деши.

— Няма да ти позволя да унищожаваш доказателства. Престани веднага или ще те накарам да спреш! — извика Козловски и вдигна тръбата.

— Ако останеш тук, където не ти е мястото, ще те обвиня в промишлен шпионаж — отвърна Шен. — Ще бъдеш правителствен шпионин. Наистина ли искаш да си навлечеш такива проблеми?

— Унищожаването на доказателствата от кръвта няма да потули престъплението. В момента унищожаваш съдебни доказателства, които са мои, и мога да те подведа под отговорност за това — заяви Козловски.

— Нямам идея за какво говориш — отвърна Деши и насочи струята на маркуча към циментовия под. — Не бъди наивен, господин Козловски. Имате само една ръка, намерена в реката. Нямате тяло. Имате забрана да водите разследвания на тази територия, а в момента правите точно това. Намирате се в частна фирмена собственост, което само по себе си представлява промишлен шпионаж. Колко още проблеми искате да си навлечете?

— Химическите вещества и пробите от почва, взети от ръката, водят право към това място — каза Козловски. — Ръката е на човек от бялата раса. ДНК профилът ще покаже, че това е изчезналият американски видеооператор. Имам всички права да събера и да запазя доказателствата за извършеното престъпление.

Специализираният правен език, използван от Козловски, накара сърцето на Грейс да подскочи. Тук беше извършено убийство, и то повече от едно. Еди никога нямаше да бъде в безопасност и планът му да отвлече сам себе си, за да се скрие, вече й се струваше далеч по-смислен.

— Кога се очаква да излязат резултатите от ДНК теста? След шест седмици? След осем? Искаш ли да прекараш осем седмици в китайски затвор? Добре тогава. Дори и да успееш да докажеш подобна връзка, то операторът е вършил нещо, далеч от всичко, което му е било възложено, а това също намирисва на американски шпионаж. Така ти ще бъдеш свързан с него, а той с теб. В това ли искаш да бъде замесено Американското консулство? Това е грубо нарушение на споразуменията, които съществуват между нашите две суверенни държави. Нещата ще тръгнат много зле за всички.

— Отстъпи! — настоя Козловски.

Шен насочи струята обратно към масата за разфасоване.

— Трябва да си вървиш веднага — каза той. — Давам ти последен шанс. Не искам да те въвличам в такива проблеми. От всички добродетели благотворителността е най-добрата.

— Тук е бил убит американски гражданин. Най-вероятно убиецът е китаец. И двамата го знаем — каза Козловски, след което свали тръбата, извади телефона си и направи снимка. — Унищожаването на доказателства също е престъпление.

При примигването на камерата Шен Деши хвърли маркуча и тръгна заплашително към Козловски, като в същото време посегна да извади пистолета си.

— Глупак! Хвърли тръбата! Горе ръцете, така че да ги виждам! — изкомандва той.

— Сигурно се шегуваш.

— Вашето ЦРУ е използвало оператора — член на екипа, който прави документален филм за „Ксуан Тауър“, в опит да изложи китайското правителство или да застраши споразумението със Световната търговска организация. Кой знае каква може да е била причината… Поредният американски номер.

— Това са глупости! — възрази Козловски.

— Свали тръбата!

Козловски я хвърли настрана и металната тръба изтрака по пода.

— Ръцете зад гърба! — изкомандва Шен Деши и размаха пистолета. — Застани на колене!

— Ако ме арестуваш, това ще предизвика междуправителствен скандал. Замисли се как би се отразило на кариерата ти.

— Това вече е скандал. Шпионажът не е игра. И недейте да се тревожите за моята кариера, господин Козловски. Тревожете се за вашето здраве, когато влезете в китайски затвор, и за това как ще се справи семейството ви.

— Имам дипломатически имунитет.

Шен Деши пристъпи напред със забележителна за толкова едър човек пъргавина и удари Козловски с дръжката на пистолета, след което закопча ръцете му с белезници зад гърба. С една ръка успя да извади телефона му, разглоби го на части и ядно смаза всяко парче с тока на обувката си.

— Ставай! — нареди Шен и срита Козловски да се размърда.

Грейс се възползва от последвалия шум, за да прикрие стъпките си на слизане от платформата. Приведе се напред и се втурна към отворените врати, но в този момент отвън пристигна втора кола и Грейс се озова в капан. Едва успя да се прикрие в една от близките сенки край огромните цистерни.

Шофьорът на втората кола се оказа млада жена в полицейска униформа. Тя влезе в сградата и помогна на Шен Деши да изведе Козловски на двора. Шен й нареди да закара „затворника“ в Шанхай и да го остави на адреса, който й продиктува.

— Ще се обадя, за да го чакат — каза й той. — А ти ще бъдеш възнаградена за съдействието си.

— Навличаш си голяма беля на главата — обърна се Козловски към инспектора.

— Този безсрамен wai guo ren ще ти наговори куп лъжи — каза Шен на младата жена. — Знай, че всички чужденци имат златни езици. Недей да му обръщаш внимание.

— Да, сър.

— Добрите препоръки и повишението със сигурност следват делата на тези, които показват такава лоялност и експертно ниво при изпълнение на задълженията си — поучително каза инспекторът, но думите му прозвучаха крайно заучено и кухо.

Жената седна зад волана на рейндж роувъра.

Шен натика Козловски на задната седалка и уви плътно предпазния колан няколко пъти около врата му, така че придърпващият механизъм на колана да го държи изправен. Ако се опиташе да се наведе напред, щеше да се задуши.

— Пребий проклетия шпионин с фенерчето, ако се наложи — каза Шен на жената. — Той си заслужава всеки удар.

— С удоволствие — отвърна тя.

След това инспекторът затвори вратата, потупа с длан по покрива, за да й даде знак, и колата потегли. С лека, почти скоклива походка Шен Деши се върна в сградата, прибирайки пистолета в кобура си.

Щом втората кола пристигна на мястото, Нокс се промъкна зад рейндж роувъра на Козловски и се скри. Чуваше по-голямата част от ставащото във фабриката и внимателно се премести до втората кола с надеждата да успее да открадне ключовете й или да я повреди, така че да стане безполезна.

Ако можеше да измъкне Козловски и Грейс с рейндж роувъра…

Той отвори внимателно вратата на седана, стараейки се да не вдига шум. Натисна с пръст бутона на вратата, така че светлината в купето да не се включи. Ключовете все още се намираха в стартера.

Нокс неволно удари с глава огледалото за обратно виждане и го размести. Посегна и се опита да го върне в първоначалната му позиция.

Сетне забеляза нещо отзад и замръзна на място.

Съзря черната лента на дръжка, оплетена около предпазния колан в средата на задната седалка. Беше спортната чанта с надпис „Найк“.

От задната седалка на рейндж роувъра Козловски осъзна, че дипломатическата регистрация на колата в момента не беше в негова полза. Нито един пътен полицай не би рискувал да спре такъв автомобил или да му състави фиш за превишена скорост. Жената заобиколи кожарската фабрика с колата и се насочи към портала на изхода.

Ъгълчето на една от книжките на дъщеря му се показваше от джоба на седалката и щом я зърна, сърцето му трепна. Козловски беше тръгнал, без да й каже довиждане. Колкото до приказните начини за завършване на историите, в които се разправяше как добрите мъже служели на родината си, той знаеше отлично как свършваше животът на повечето от тях: като трупове на удавници, заровени в боклука и покрити с мухи, намирани на някой бряг или на градското сметище със завързани очи и с ръце, закопчани с белезници…