— Аз обаче мога да се катеря по стените без чужда помощ — подразни я той.

Помогна й да се качи и я последва от другата страна. Минаха напряко през едно запустяло и вмирисано пространство, заето от стръкове изсъхнала трева и кал, и стигнаха до втората стена, обграждаща двора. Слънцето вече клонеше към залез и се канеше да потъне зад облаците смог и изпарения. Нощта се спускаше бързо.

Двамата заедно се изкачиха на купчината пясък и успяха да погледнат отвисоко към индустриалните сгради вляво.

— Третата сграда ето там — каза Нокс. — Това около нея не е кал.

— Асфалт е. Обаче оттук не мога да прочета табелата.

— Обзалагам се, че е същата табела от видеото на монголеца.

— Не можеш да си сигурен — възрази Грейс.

— Ако се качим на онзи кран, ще можем да погледнем от по-добро място.

— Да ти се намира случайно втори телефон? — попита тя.

— За какво ти е?

— Да ми дадеш единия и да ми се обадиш, ако видиш нещо, докато си тук.

— Хубав опит — усмихна се Нокс.

— Като жена — започна тя, — родена и израснала на този остров, мога да ти кажа, че имам много повече шансове да успея да се измъкна от напечена ситуация с преговори, ако случайно ме заловят.

— А аз като мъж въобще не се занимавам да се измъквам от напечени ситуации с преговори — контрира я той.

— Именно! Така дори и да не успея с разговори, няма да се проваля. Ако ми трябва помощ, ти ще си наблизо.

— И как точно смяташ да прескочиш тези стени?

— Само едната стена е трудна. Виж — посочи с ръка тя, — втората е започнала да се руши и няма да има проблем.

— Тогава ще отидем и двамата — настоя Нокс.

— Но ти си чужденец.

— Знам…

— Подобно нещо означава сами да си търсим белята, мисли разумно — продължи да го увещава тя.

— Недей да искаш от мен невъзможни неща.

— Помогни ми само да прескоча първата стена и ако от другата страна не срещна никого, може и ти да дойдеш да огледаме заедно — съгласи се тя.

Беше компромис, с който той можеше да се примири, макар и с нежелание. Нокс й подаде телефона. Няколко минути по-късно тя вече се катереше по наклоненото тяло на крана, който беше опрян от едната страна на стената.

Щом се спусна върху наскоро асфалтирания двор, Грейс побърза да се прикрие в сенките близо до стената. Пътят, по който бе решила да се промъкне до сградата, я скриваше от погледа на Нокс, но беше за предпочитане пред откритото прекосяване на двора.

Докато напредваше по обходния периметър покрай стената, успя да види цялата синя табела на сградата и да прочете надписа „Кожарска фабрика Чунмин“. Във видеото се забелязваше само последната дума.

Грейс се спотаи в един тъмен ъгъл и се огледа. Постоя така. Някъде в далечината се чуваше боботенето на двигателите на преминаващите кораби, плисъкът на речните води, оглушителното крякане на жабите и цвъртенето на нощните насекоми. Най-накрая Грейс застана на мястото, откъдето бе заснет видеоматериалът, като все още се чудеше за какво е било необходимо онова среднощно полагане на асфалт.

Пресече един малък участък от двора, опитвайки се да върви нормално, а не да се промъква към мястото, в случай че някой я забележеше отвътре.

Почувства погледа на Нокс в гърба си.

В централната част на сградата имаше огромни двойни врати, заключени с нов катинар. Вдясно от тях се намираше по-малка портичка за влизане на хора. Тя също беше заключена с катинар, а всички прозорци бяха заварени с метални решетки.

Тя се върна до вратите в центъра и видя, че между тях имаше пролука от няколко сантиметра. Опита се да използва една захвърлена наблизо тръба като лост, за да раздалечи двете врати достатъчно, за да може да се промъкне. Успя доста да измести дясната. Отдъхна си за момент и опита втори път с лоста. Щом натисна силно, вратата поддаде още повече. Ако можеше да я застопори в това положение, сигурно щеше да има достатъчно пространство, за да се вмъкне. Това беше работа за двама. Несъмнено Нокс я наблюдаваше и си мислеше същото.

Грейс набързо отхвърли мисълта, че се нуждае от неговата помощ. Ако го помолеше, това би означавало, че го вика да дойде тук, а тя не искаше той да напуска мястото за наблюдение.

В този момент телефонът, който той й беше дал, завибрира в джоба й. Не си направи труда да го вдигне. Точно в момента не се нуждаеше от цинизма и саркастичните му забележки.

Забеляза една купчина захвърлени наблизо циментови блокове, от които бе направена оградата. „Добра идея — реши тя. — Концентрирай се и използвай уменията, получени от обучението в армията.“

Няколко минути по-късно натисна отново с всички сили импровизирания лост и едновременно с това изблъска с крак циментовото блокче в образувалия се отвор между двете врати.

Наведе се, легнала по корем, и се промъкна през тясното пространство, горда от факта, че бе успяла да се справи с нещо, с което Нокс не би могъл.

Озова се вътре.

Покачен на стръмния, полегнал на една страна кран, Нокс искаше Грейс най-накрая да вдигне проклетия телефон. Само преди миг бе видял приближаващи се фарове, които се бяха изгубили при един от завоите на крайбрежния път, идващ от Чунмин Сити. Едно от многото обяснения можеше да бъде, че колата бе отбила от пътя и бе изключила светлините — вероятно в нея бяха двойка тийнейджъри, които търсеха малко извънградска романтика; или пък ченге, което се опитваше да постави капан на пътя; или пък нещо още по-лошо…

Но сякаш напук тя не вдигаше проклетия телефон. И тъй като бе впечатлен от начина, по който тя успя да се вмъкне в сградата, той би я последвал на мига, ако беше сигурен, че ще успее да се пъхне в отвора, който беше направила…

Вместо това Нокс се съсредоточи върху наблюдението на колата, която бе изключила светлините си. Измина минута, две, три…

Нищо не се случваше.

Може би все пак щеше да се окаже, че са били любовници.

Използвайки синкавата светлина от екрана на телефона като фенерче, Грейс влезе навътре в кожарската фабрика. Подмина няколко стоманени колички, които бяха предвидени да се движат по релси по циментовия под. От двете й страни имаше огромни метални контейнери, свързани с тръби. Миришеше на хлор и други химикали, а във въздуха се прокрадваше и непогрешимата миризма на разложението.

Очите й привикнаха към тъмнината и стана по-лесно да се придвижва само на светлината от телефона. Премина под сложна мрежа от издигнати платформи и свързващи ги метални пътеки. В центъра на помещението имаше огромен телфер, под който бяха оставени два мотокара с издадени напред вилици. Зад тях се виждаше склад с десетки наредени един върху друг метални варели.

Усети какво се беше случило тук само от жуженето на мухите и от миризмата на разложено месо, която я удари в носа. Стигна до ъгъла и видя помещение, в което имаше редици маси за разфасоване, наредени под много луминесцентни лампи. На всяка маса имаше отделен комплект от ножове и режещи инструменти, а по пода минаваха отводнителните канали и тръби. Грейс се обърна и потръпна от гледката — най-близката маса явно бе почистена съвсем набързо и мухите се стелеха над остатъците от кости и плът по нея. В краищата на масата, където се намираха отворите за отмиване, имаше засъхнали локви кръв.

Но разкъсаните парчета плат, напоени с кръв, бяха това, което привлече вниманието й. Бяха парчета накъсан памучен плат и деним. Тук определено бе заклан и насечен човек.

Но смъртта на Ксулон Яо бе инсценирана да изглежда така, сякаш бе настъпила след сблъсък с кола. Мъжът не беше заклан.

Грейс се отдръпна встрани инстинктивно, но обувките й се хлъзнаха, тя залитна и посегна да се хване за нещо. Успя да докопа висящата наблизо верига, но я пусна веднага, тъй като усети нещо лепкаво по дланта си. Сигурно бе засъхнала кръв.