— Само глупак не би се съгласил с подобна мъдрост — заключи тя.

— Тъкмо приключвахме. — Йонг се изправи, за да отмести стола на Грейс.

Тя се надигна и му благодари.

Катрин Ву се появи, сякаш изникнала от нищото, и Нокс отбеляза колко добре е обучена, без да изпуска от крайчеца на погледа си бодигарда на Йонг. Чудеше се дали и той бе преминал през специално обучение и дали не познаваше едни определени монголци…

— Вярвам, че ще се забавлявате добре — обърна се Йонг към Грейс.

— Остатъкът от вечерта ще бледнее в сравнение с няколкото минути, прекарани с вас — възпитано отвърна тя.

Йонг се поклони съвсем леко за довиждане; същото направи и асистентката му и двамата се отправиха към бара.

— Стига ли ти толкова от това парти? — попита Нокс.

— Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.

— Ако исках разрешение, щях да те попитам…

Тя му подаде салфетка и посочи собствената си брадичка. Нокс избърса червилото на Ейми.

— Беше част от прикритието ми — възрази той.

— Няма нужда да ми се обясняваш — саркастично отбеляза Грейс. — Аз мисля да поостана още малко, за да пробвам още веднъж да видя домакина ни насаме. Тревожа се за Еди. Не се съмнявам, че човек като този може да стои зад всичко това.

„Типично по китайски — помисли си той. — Нищо конкретно.“

— Той предложи ли ти да преговаря за откупа? — попита Нокс.

— Тръгни си, когато искаш. Може би преди това няма да е зле да разиграем малка сцена и след това да ме зарежеш сама. Понякога мъжете са крайно предвидими… — предложи Грейс.

— Може да ми зашлевиш шамар — досети се Нокс.

— С удоволствие — прошепна тя.

— Срещата ни си остава за шест сутринта — припомни й шепнешком той.

— Не забравям толкова бързо — отвърна тя, а погледът й се задържа малко по-дълго върху петънцето от червило, което все още си личеше в края на устните му.

— На ъгъла на „Хуахай“ и „Маоминг“ — каза Нокс, — близо до входа за метростанцията.

Тя му залепи звучен шамар, с което накара околните да се обърнат. Той се хвана за лицето и си тръгна, пробивайки си път през тълпата.

Тази мацка имаше опасна дясна ръка.

21:10 часа

Нокс постоянно вземаше мерки, за да не бъде проследен, затова се наложи да се отбие и в хотел „Джин Джанг“, където официално бе регистриран. Реши да се качи с асансьора до стаята като всеки нормален гост, а и така щеше да свари неподготвен евентуалния си преследвач.

Щом влезе вътре, погледът му веднага се спря на дебелия кафяв плик, който лежеше на леглото. Опипа го внимателно, преди да го отвори — вътре имаше нещо твърдо и малко по-малко от размера на книга.

В следващите няколко минути се зае да придава на стаята вид, сякаш някой постоянно живееше в нея, като не откъсваше очи от кафявия плик, затворен с телбод и плътно облепен с тиксо.

Най-накрая разкъса опаковката и извади съдържанието — беше преносим хард диск в сребриста алуминиева кутия. Два пъти провери плика, но нямаше никаква бележка или надпис.

„Козловски — помисли си Нокс, — няма кой друг да е.“ Преди да се обади на Дулич, за да му даде дневния си отчет и да попита дали той нямаше нещо общо с хард диска, Нокс извади джипиеса и прослуша седемте гласови бележки, оставени от Данър. Записани на устройството, думите му бяха кратки, не издаваха никаква емоция и звучаха почти безлично, но Нокс ги пусна по няколко пъти, за да чуе отново гласа на приятеля си. Страдаше от носталгия — състояние, от което смяташе, че се е излекувал напълно след службата при военните, а последните му истински приятелства, за които вече почти беше забравил, бяха много отдавна, още от времето на службата му в Кувейт.

Трябваше да прослуша последния запис няколко пъти, за да разшифрова бележките на Данър.

Добавка към предишния маршрут: извънредна отбивка. Оставена тежка пътна чанта. Задънен край. Цивилният охранител си тръгва, оставяйки двама хуни като пазачи на входа.

Хуни… Дали това не бяха монголци? И то по маршрута за разплащане на Лу? И бяха включени по-късно в играта?

Нокс се замисли над това, докато слизаше с асансьора във фоайето. Използва електронната си карта, за да влезе в празния бизнес офис към хотела. Включи хард диска към един от компютрите и отвори директорията на паметта му. Опита се да търси по ключови думи „Лу“, „подкупи“, „плащания“, „поощрения“, „Бертолд“, но не попадна на нищо. Последните текстови документи, съставени на Word, бяха писма до жена му Пеги, а след като ги прочете, Нокс изпита само вина и гняв. Трябваше да се обади на Пеги, дължеше й го. Но не сега. Намери най-скоро отваряните файлове на Excel, но и те не се оказаха много полезни: бяха сметки на разходите. Нямаше нищо, което да сочи към Лу. Може би Грейс можеше да намери някакви важни файлове, но на пръв поглед Нокс не вярваше сметките на Лу да се намират на хард диска на Данър.

Изключи устройството, излезе навън и си купи втори външен хард диск, след което накара тийнейджъра зад щанда в магазина да копира съдържанието на първия върху новия. Копирането на файловете отне четиридесет и пет минути, а Нокс остави на момчето бакшиш, който се равняваше на седмичната му заплата. След това се върна в стаята си и реши да се обади.

— Давай — започна направо Дулич от другата страна на линията.

— Ти ли изпрати пакета, който намерих на леглото в хотела? — попита Нокс.

— Не. Какъв пакет?

Нокс му обясни с какво се беше занимавал през последния час. Дулич не знаеше нищо за никакъв хард диск, но определено искаше да се добере до него.

— Не мога да си представя Козловски да ми помага в това — зачуди се Нокс. — За него би било прекалено рисковано.

— Представи си, че и той иска Данър да се върне, може би дори повече от нас. Между другото тъкмо щях да ти звъня — имаме съвпадение в ДНК. Добра работа. Но подочух, че някакъв американец е изчезнал. Не забравяй, че Козловски се занимава точно с това. Ако успееш да измъкнеш Данър преди плащането на откупа, отвличането никога няма да излезе наяве и така няма да се опетни ничие служебно досие. Правителството ще се отърве на косъм, а Партията, Козловски и Консулството — също.

— Но аз нямам никакви съмнения, че той е успял да ме свърже с теб и „Ръдърфорд“. Защо просто да не го предам на вас?

— Това ще се запише някъде. Ти, от друга страна, току-що си намерил нещо на леглото си. Най-вероятно той е дал пари на някоя от камериерките или на пиколото, за да ти го оставят. Няма следи. Сега ти си в позиция да направиш нещо с информацията, която е вътре. И той го знае. И ако е попаднал на нещо, това придобива още по-голям смисъл, защото означава, че ръцете му са вързани. Ти ще се превърнеш в изкупителната жертва. Казваш, че той е направил връзката с нас. Знае кои сме и кои са основните участници в играта. Наясно е, че ние сме специалисти по случаи на отвличания и освобождаване на заложници. И ако ти си на негово място, кой би искал да е на твоя страна?

— Предполагам, че си прав — отговори Нокс.

— Представи си и друго: лаптопът е бил кодиран. Сто процента е така. И твоят приятел в Консулството е разбил кода, а това означава, че е достигнал до това, което търси. Може и да е изтрил някои файлове, преди да ти даде копие. Но кой знае? Въпрос на време е да разберем. Сигурно в този диск има нещо, което трябва да бъде прегледано и от други очи.

— Мога да го дам на Грейс — предложи Нокс. — Но при условие че имаме само още два дни; нямам намерение през цялото време да си тикам носа в някакъв монитор.

— Ясно.

— Датата все още ли е същата? — попита Нокс.

— Да.

— И какво още? — заинтересува се Нокс, усещайки, че в гласа на Дулич увисна нещо неизказано. — Сержант?

— Пристигна друг пръст.

Телефонната линия изпука.

— Чий? — попита Нокс, въпреки че вече подозираше какъв ще е отговорът.

— Погледни го откъм добрата страна — каза Дулич. — Знаем, че най-късно до вчера Дани е бил жив и се е намирал в рамките на града.