— Ти може и да си стар, Джон Нокс, но аз не съм. Как така си се озовал в моя град, без да ми кажеш, че ще идваш? — попита Ейми. — Откъде да знам, че ще трябва да запазя най-добрите си перли за най-добрия си клиент?

— Ако нямате нищо против — извини се той пред Катрин, хвана Ейми за лакътя и я поведе настрана.

Катрин Ву им позволи да се отдалечат на десетина метра и ги последва. Нокс насочи Ейми към бара и забеляза Йонг и Грейс на масата в ъгъла на дясното сепаре. Мигом почувства облекчение.

Ейми не успя да не забележи погледа му.

— Твоя приятелка ли е? — попита тя.

— Счетоводителката ми.

— Винаги съм си мислила, че осчетоводяване е мръсна дума — подразни го тя.

— Не е така, Ейми, знаеш, че не съм такъв — отговори Нокс.

— Познавам любимия си клиент отлично. И защо не си ми изпратил имейл, че ще идваш?

— Реших да пътувам в последния момент.

— Това го разправяй на счетоводителката — усмихна се Ейми.

Нокс поръча питиета и за двама им — коктейл „Кир“ за нея и бира за себе си. Цигареният дим в бара я дразнеше, затова двамата се приближиха до една от високите мраморни масички, отрупани с хапки, пилешки шишчета, яйчени ролца и плодове. Нокс изяде няколко хапки и едно шишче; Ейми наблегна на плодовете.

Помисли си за Данър. С какво ли се хранеше? Къде ли спеше? Почувства се неудобно заради лукса, сред който се намираше в момента. Джипиесът в джоба му сякаш прогаряше дупка в сакото му. Беше го измъкнал от чантичката на Грейс още докато се качваха в асансьора. Надяваше се тя да не открие, че липсва, преди края на вечерта.

— Хареса ли ти последната доставка? — попита Ейми Сю.

Това, което му допадаше, беше мисълта как захапва ягода, потопена в шоколад, и я засмуква със сочните си устни.

— Можем да купим още от каменните кутии и от черните перли. Забелязвам, че и други сайтове за онлайн търговия са започнали да ги предлагат, а те са рядка стока.

— Ще ви дадем каквото искате — отвърна тя и го накара да страда с мисълта за втора отхапана ягода.

— Искаме повече от ръчно изработените бижута. Не можем да се конкурираме с масово производство — все пак това, което прави впечатление и привлича клиентите ни, са именно твоите прекрасни дизайни.

— Ласкаеш ме, Нокс.

— В момента гривните се търсят. Искаме повече гривни.

— Черни перли, повече гривни — повтори Ейми. — Няма проблем.

Замисли се дали да не я попита какво знае за отвличанията в Шанхай. По улиците слуховете се разпространяваха бързо, но мълчанието и сдържаността тук бяха естествена реакция за самосъхранение, тъй като приятелствата се меняха бързо като времето.

— Чудех се дали ще можеш да ми помогнеш с нещо като превод — попита я той на мандарински, имайки предвид джипиеса.

— Говориш езика ни по-добре от повечето китайци — отвърна тя.

— Красотата ти е надмината само от твоите ласкателства — отговори Нокс отново на мандарински и пак превключи на английски. — Това са шанхайски квартали, които може да се окажат особени, ако в тях се озове чужденец. Става въпрос за адресите на офисите на няколко вероятни доставчици, но като познавам сигурността в този град, не ми се иска да се озова някъде, където не ми е мястото.

— Доставчици ли?

— Заклевам се, че не става въпрос за перли и бижута — усмихна се той.

— Познаваш града много добре, Нокс. Не ти трябва моята помощ… — усъмни се Ейми.

Нокс се въздържа да спомене за Лу и Данър и каза само:

— Чух, че напоследък градът е станал по-опасен за wai guo ren.

— Така ли? — безизразно попита тя, а гласът й бе спокоен и гладък като повърхността на езеро.

Нокс по никакъв начин не би могъл да предположи дали тя знае нещо само от тона й.

В този момент сред тълпата забеляза Бруно — мениджъра на бара и ресторанта. Направи му знак с ръка. Ръстът и фигурата му напълно отговаряха на името: широко и спокойно лице, озарено от момчешка усмивка, при ръст от метър и деветдесет и пет и тегло около сто килограма.

По молба на Нокс Бруно ги заведе в офиса си отзад и ги остави насаме. Нокс извади джипиеса и показа запаметените места на Ейми, а тя му посочи в кои от кварталите появата на чужденец би била твърде необичайна.

— Не че за теб има някакъв риск — започна тя. — Поне не и във физически смисъл, но това е Шанхай все пак…

Нокс запомни картата и коментарите й за всяко отделно място. Чудеше се дали е възможно тя да не бе чула за отвличанията, но и да знаеше, нищо в поведението й не издаваше това. Представи си Шанхай от изцяло нова гледна точка.

— Видял си това, нали? — попита тя, сочейки миниатюрна червена точка, разположена до бележката с обяснения към едно от местоположенията на картата.

— Може и да съм го пропуснал — отвърна Нокс, който нямаше никаква представа за какво говори тя.

— Това е гласова бележка — отвърна Ейми Сю, взирайки се и в останалите местоположения. — За всяко едно има гласова бележка.

„Гласови бележки“, помисли си Нокс, докато разглеждаше устройството.

— Един приятел от Международния панаир на перлите се опита да ми продаде точно същия модел джипиес — отвърна Ейми и произнесе името на китайски: — „Гармин“.

Тя поровичка различните менюта на устройството и след миг дъхът на Нокс спря, когато чу гласа на Данър — спокоен и безстрастен… Без проблем успя да разгадае смисъла на съобщенията: „Втори етаж, втората врата откъм южния ъгъл. Съпруг и съпруга на около четиридесет и пет, извън форма. Без деца“.

Нокс искаше да го пусне пак, само и само отново да чуе гласа на Данър.

— И има бележка за всяко местоположение, така ли? — заинтересува се той.

— Очевидно.

— Ами добре… — Той си взе устройството и го прибра в джоба. Бележка за всяко място! Това можеше да означава, че разполагаха с пряк път почти до цялата информация, която се опитваха да намерят чрез счетоводните документи на Лу — точното местоположение на всеки един от получателите на подкупите.

Тя не продума повече и с нищо не показа, че въпросът я интересува — типично по китайски.

— Ето! — рече Ейми и го целуна изненадващо по устните. — Недей да се бършеш.

— Защо?

— Всички така или иначе вече ни видяха. Ако не искаш да ти задават въпроси за очевидното, просто не трий червилото.

Пробваше го. Това беше нейният начин негласно да го попита за какво беше всичко това, като същевременно запазваше достойнството си.

— И какви са очевидните въпроси? — попита той, поглеждайки прекрасните й очи.

— Xing xing zhi huo ke yi liao yuan — отвърна тя на мандарински. — Дори и една искра може да запали огън, който да изгори цялото поле.

— Shu dao hu sun san — изрече той друга стара поговорка, намеквайки за характера на взаимоотношенията им. — Когато дървото падне, и маймуните се сгромолясват.

— Аз не съм маймуна… Трябва да внимаваш, Джон. Никога не спираш да ме изненадваш и затова те харесвам.

— Не съм такъв, за какъвто ме мислиш — отговори Нокс. Знаеше, че в Китай всички wai guo ren бяха подозирани в шпионаж.

— Не се ли сещаш за какво говоря? — попита Ейми, притисна коляното му между бедрата си и ги стисна, оставяйки го да почувства топлината й. — Може би сега ще загрееш? — прошепна в ухото му тя.

Целунаха се.

— Радвай се на счетоводителката си — пожела му тя и се отдалечи грациозно от него, давайки му възможност да види добре оформените й задни части.

Още с връщането си в бара той усети десетките очи, които се вгледаха в него, включително и тези на Грейс.

Приближи се до масата й и се обърна към Йонг:

— Ако се опитвате да прелъстите дамата, с която дойдох, ще трябва да възразя. Като домакин на едно толкова хубаво парти с чудесни напитки, храна и гости, смятам, че надхвърляте по класа всеки от присъстващите мъже, а това е едно огромно предимство във ваша полза — каза той и се усмихна.

— Колкото по-стара е билката, толкова по-силна е подправката — отговори Йонг и добави, поглеждайки към Грейс: — Който плаща, той поръчва музиката.