— Махай се, Джъстин! — изрева Шоу. — Бягай!

Джъстин се поколеба, погледна горящата свещ и отново Шоу.

— Махай се! — изрева той.

Тя се понесе към вратата.

Шоу усети нов парещ удар, този път в слепоочието. Всеки миг щеше да изгуби съзнание. Не можеше да понесе още един такъв удар. Той пусна беретата, за да парира ново замахване. Арчи понечи да дръпне спусъка, но Шоу блъсна чело в лицето му.

Носът на Арчи изпука. Непоносимата болка само усили яростта му. Той дръпна спусъка отново и отново, но изстрел не последва. Оръжието беше празно.

Шоу се надигна да го удари, но Арчи го улучи в слепоочието с беретата.

Двамата мъже се изправиха на крака, отстъпвайки в защита.

Шоу се огледа като примигваше, за да проясни погледа си. Увери се, че Джъстин е избягала и сви надясно, за да е сигурен, че е блокирал вратата. Чу гласа й, докато тичаше по коридора и крещеше:

— Излизайте навън! Бягайте!

Арчи се приведе, дишайки на пресекулки.

— Шибаната кучка пак запя нейното: „Да спасим хо… хората“. Е, сещаш ли се, хонки17, само твоя задник няма да спаси.

Арчи запокити празната си берета към Шоу. Той се сниши и пистолетът профуча над него. Арчи посегна за ножа си. Шоу чу металическо изщракване и видя проблясването на острие досами дясното си бедро.

Арчи се приведе ниско, изхрачи кръв и слюнка към Шоу, стискайки ножа.

Усети как страхът го стисна за гърлото. По стойката му прецени, че знае как да си служи с хладно оръжие. Щеше да подходи ниско, с изтеглена назад ръка, готов да забие острието в ребрата му, да разкъса я дроб, я бъбрек…

Шоу отстъпи назад. Разбираше, че успешната блокада на ножа беше почти невъзможна. Онзи запристъпва бавно, изчаквайки го да опре гръб в стената, където нямаше да има никаква възможност за отстъпление.

Шоу се удари в стената и Арчи се усмихна, готов за фаталното замахване.

И тогава, видял зловещата, демонична усмивка на чернокожия, нещо в Шоу се преобърна. Нещо му подсказа, че часът на смъртта още не е настъпил. Той се отказа да проследи ножа. Изправи се с протегнати ръце и го подкани:

— Хайде! Хайде!

Арчи замахна лъжливо веднъж с лявата ръка. Последва светкавично промушващо движение с дясната. В опита си да избегне лъжливия удар, Шоу щеше да се наниже на ножа, насочен към стомаха му. Но той не се подлъга и пръв се хвърли към Арчи.

Дясната ръка на чернокожия се спусна към него и той се оказа твърде близо за фаталното промушване. Усети разкъсваща болка в бедрото си, но това вече нямаше значение. Двете му ръце се впиха в гърлото на Арчи.

Онзи понечи да отстъпи назад за нова атака, но Шоу изръмжа и го повдигна от пода, извъртя го и го запокити в стената. Заблъска главата му с такава сила, че мазилката се орони и не спря, докато ножът не издрънча на пода. Арчи се отпусна. Шоу падна на пода заедно с него, продължавайки да го стиска за гърлото, възседна го, стисна го още по-здраво и му изви врата. Чу как започна да се дави и да се извива немощно в ръцете му. Продължи да го натиска, надигна главата му още веднъж и я блъсна в пода. Арчи все още продължаваше да се съпротивлява. Шоу се напрегна и усети как изтръгва живота от тялото на Арчи. Помисли си за Де Лука и за Мейсън, за Импелитери и за Спърлинг. Спомни си личицата на децата, които бе видял в „Ню Лотс“ и на техните съсипани, пропаднали майки. Сети се за Джъстин. Чу Арчи да се дави в предсмъртен хрип. Усещаше, че умира в ръцете му. Отново си помисли за Джъстин. И за себе си. И тогава отпусна хватката си. Просто махна ръце от гърлото на чернокожия.

Изправи се, останал без дъх, зашеметен, и се опря, за да не падне на стената. Погледна Арчи и видя как главата му бе отметната на една страна и как дясната му ръка се придвижва нагоре към отеклото гърло. В нов изблик на сляпа ярост Шоу го изрита зад ухото, преобърна го, измъкна белезници от сакото си и ги щракна на китките му.

Намери глока, духна свещта, сграбчи го за яката и го повлече навън от потъналата в сумрак стая.

Коридорът и стълбището се изпълваха с объркани, изплашени хора, опитващи се да се измъкнат от пропитата с бензин сграда. Шоу си запробива път през тълпата, теглейки Арчи надолу.

Отначало хората от „Ню Лотс“ го пускаха да мине, мъжете, жените и децата, старите и младите, хората, които Арчи бе изтезавал, с които се бе гаврил, които бе тероризирал. Но докато стигне последната стълбищна площадка, те вече бяха разбрали кого мъкнеше зад себе си.

— Убийте това копеле! — изрева някой.

Шоу вдигна глока, държейки тълпата далече от себе си. Когато се добра до входа усети първия ритник в гърба на Арчи. Обърна се с насочен пистолет. Тълпата зад него отстъпи. Той разбра, че няма да може да измъкне тялото, ако го нападнат. Вече едва ги удържаше.

Когато го извлече под лампите на Ямата, Арчи се свести. Помъчи се да стъпи на крака, но Шоу продължи да го тегли, като не го остави да се изправи.

Добраха се до средата на Ямата и детективът го пусна. Онзи се превъртя върху асфалта и се изправи на едно коляно, мъчейки се да вдиша през отеклия си гръклян, закашля се и се задави от кръвта, която продължаваше да се лее от носа му. Със закопчани отзад ръце той с мъка се изправи. Тълпата започнала приижда. Някой хвърли камък, който го улучи в рамото. Той се обърна и изръмжа:

— Назад!

Някой се изхрачи в него, една жена се спусна и издра лицето му. Той понечи да я изрита, но тя се отдръпна невредима.

— Застреляй ме, шибалник! Ти, ченге такова, дръпни шибания спусък! — изрева Арчи.

Шоу му хвърли последен поглед, обърна се и си тръгна. Зад гърба му сякаш избухна ураган — юмручни удари, ритници, свистене на ножове. Чу се писъкът на Арчи. Шоу продължи да се отдалечава. Едва сега си даде сметка, че можеше и да не успее. Изведнъж всичкото заболя. А после усети Джъстин до себе си и я прихвана през кръста. Двамата се облегнаха един на друг, затътриха крака към желязната порта.

Полицейски сирени изпълниха нощния въздух.

Първите патрулни коли вече пристигаха. Един хеликоптер закръжи в небето над Ямата, насочил ярките си светлини към голямата площадка и люлеещата се маса от хора, струпани около Арчи.

Когато Шоу и Джъстин се добраха до портата, някой поднесе запалена клечка кибрит към прогизналите от бензин дрехи на Арчи. Докато Шоу излезе от „Ню Лотс“, обитателите му бяха превърнали Арчи Рейнолдс в кървава, полуобгоряла маса плът.

В следващите три дни Лойд Шоу понесе търпеливо констатациите на докторите, които се изредиха да обясняват какъв късмет е имал, че е оживял. Полицейското началство проведе пет разпита с него. Накрая им заяви, че това е всичко, което могат да научат от него, и пое към своето ателие в Масачузетс.

Преди да си замине, Шоу отиде на погребението на Джеймс Спърлинг заедно с Орестъс Мейсън, Антъни Импелитери и Уолтър Уонг. Мейсън изглеждаше добре, отслабнал с близо пет килограма, докато се възстановяваше. Импелитери пък изглеждаше страховито с превръзка на окото и с бастун. Уолтър като че ли най-бързо се бе възстановил, макар да бе малко по-разсеян от обичайното.

Шефът на детективите, Албърт де Лука, беше дал дума на Шоу, че смята да спази своята част от уговорката, но никой от мъжете не заговори за това. След погребението те си стиснаха ръцете, определиха си дата за обща вечеря след месец, смятайки, че този срок ще бъде достатъчен, за да могат спокойно да осмислят преживяното.

Шоу се върна към рисуването и любимия си „Джак Даниълс“. Уискито беше добро, но червеният цвят на платната дразнеше очите му. Започна да мисли в сиво, кафяво и черно.

Пет дни след като бе пристигнал в ателието, телефонът иззвъня. Шоу остави телефонния секретар да запише обаждането, но когато чу гласа на Джъстин, грабна слушалката.

Тя му съобщи, че се намира на автобусната спирка в Хартфорд и го попита дали не би могъл да я вземе оттам. Нямаше представа как да стигне до „плевнята“ му.