Той спря колата точно пред порталната врата. Закрачи бързо към кабината на пазачите с пистолет и значка в ръцете, преди двамата охранители да успеят да го спрат.

— Полиция, отворете вратата!

Те натиснаха бутона и го пуснаха. Шоу бързо се приближи към тях.

— Извикайте Юсеф. Кажете му, че Арчи Рейнолдс е там, вътре, и че аз влизам за него. Дръжте портала затворен, докато той пристигне. Никой да не влиза или да излиза. Никой! Кажете на Юсеф. — Шоу не изчака за отговор. — Коя сграда е Д?

Пазачът посочи крайната сграда в дъното на Ямата. Шоу се втурна тичешком, взирайки се натам, мъчейки се да мерне някаква светлина, някакво движение, какъвто и да е знак, но не можа да види нищо, освен едно зловещо, тъмно, заплашително здание. Последната спирка в „Ню Лотс“.

Джъстин се извърна към масата. Арчи я бутна напред и тя залитна. Удари се в ръба на масата и се преви върху нея. Понечи да го изрита, но той ловко отстъпи настрани, след което блъсна силно главата й в плота на масата, във влажното желе на напалма. Тя усети как зловонната течност напои блузата й.

Продължавайки да притиска главата й в масата той се премести, взе клетъчния телефон със свободната си ръка и набра Първи полицейски участък. Отсреща му отговори операторката.

— Тук е Арчи, скъпа, дай ми полицейския шеф.

— Бъртън слуша.

— Тук е Арчи Рейнолдс. Къде са ми шибаните пари?

— Вие къде сте? Не можем да ви ги предадем, без да знаем къде сте.

Арчи заобиколи масата, продължавайки да притиска главата на Джъстин.

— Да бе, ама що ми се струва, че ченгетата ви са плъзнали из целия район.

— Човекът е сам. Където вие казахте. Имате думата ми…

— Майната й на думата ти!

Шоу нахлу в антрето на сграда Д. Натисна бутона на асансьора. Нищо. Нито светлина, нито звук. Затича към стълбището, дръпна вратата и се задави от острата, задушлива миризма на бензиновата смес.

Втурна се нагоре по стълбите и блъсна вратата на първата площадка. Не видя нищо, освен мрак. Върна се на стълбището, готов да извика името на Джъстин и да предупреди някого, ако имаше все още жива душа в сградата. Ала не посмя да вдига шум, за да не го усети Арчи. Миризмата ставаше все по-силна. Той инстинктивно се понесе нагоре към източника й, към източника на злото.

— Майната ти, на теб и на парите ти! — изрева Арчи. — Колко ченгета си пратил да тичат из този град бе, скапаняк? Колко скенера си наредил да засекат тоя клетъчен телефон, а? Бас държа, че имаш лодки, говняр, и че там е фрашкано с душещи ченгета? Пратил си оня задник да стърчи там с мангизите, така ли? Надявам се, че все някой ще го обере.

В ъгловия си кабинет в Първи полицейски участък, Уилям Бъртън внезапно осъзна каква беше истинската цел на човека, който държеше дъщеря му. Хората около него се стъписаха, забелязали страха, парализирал шефа им.

Нещо в него се прекърши.

— Къде е дъщеря ми? — изрева той.

Когато Арчи се измести зад Джъстин, въпреки че главата й беше прикована в лепкавата смес, тя изрита напосоки към слабините му. Опитът не сполучи. Арчи избегна ритника, макар кракът й да го засегна леко в хълбока. Това изглежда го развесели.

— О-хо! Виж я ти, кучката? Твойто момиче току-що се опита да ме ритне. Тя е ей тука, шибалник такъв, опита се да ме нападне. Трябва да я арестувате, скапанячката, за телесна повреда.

Бъртън се изправи зад бюрото си и изкрещя на техническия екип:

— Намерете го! Намерете го!

Арчи зверски изрита Джъстин между бедрата, разтваряйки краката й, за да може да застане между тях и започна да тика нарастващия си член. Джъстин се гърчеше и мъчейки се да го отблъсне, запищя:

— Махни се от мен! Махни се…

Арчи не можеше да я задържи с една ръка. Той хвърли клетъчния телефон на пода, за да може да я подхване с двете. Писъците й изпълниха кабинета на баща й.

Два етажа по-долу Шоу дочу шума от боричкането и писъците, и се затича натам. Настъпи хлъзгава буца бензинова смес и падна, удряйки коляното си в ръба на стъпалото. Изкълчи повторно глезена си и изкрещя от болка.

Сграбчи перилото на стълбата, опипа терена и се запрепъва нагоре. Дробовете го боляха, не му достигаше въздух. Сърцето му блъскаше неистово и вонята на бензин пареше гърлото му, докато се мъчеше да потисне пъшканията си, за да чуе по-добре какво става горе. Различи женски глас.

Джъстин се завъртя и загърчи с такава ярост, че накрая Арчи я блъсна с юмрук в бъбреците и болката я парализира за миг. Докато дърпаше полата й нагоре, той изрева към телефона:

— Мамка му, човече, виж я ти как се бори! Но въпреки това ще я начукам в задника и после ще й пусна куршум в главата.

Той избута полата й над бедрата и започна да сваля ципа на панталоните си.

— Човече, ама на нея й харесва. Кучката се е подмокрила! Влажна и топла е, миличката.

В ъгловия си кабинет на Първи полицейски участък началник полицията Уилям Бъртън зарева, закрещя заплахи и псувни по телефона, но те излизаха през микрофона на клетъчния телефон, паднал на пода, като тънки, слаби шумове, заглушени от отчаяния вой и писъците на дъщеря му.

В този момент обаждането на Уолтър Уонг достигна до командния център в Първи полицейски участък, добавяйки още повече объркване към царящия там хаос. Никой не чуваше нищо от лаещия смъртни заплахи към Арчи Рейнолдс Уилям Бъртън.

Арчи не чуваше нищо, освен Джъстин Бъртън.

Той измъкна члена си от панталоните. Натисна с колене между бедрата й, принуждавайки краката й да се разтворят още малко, притискайки я в масата. В отчаянието си Джъстин заопипва слепешком с вързаните си ръце, надявайки се да хване гениталиите му. Арчи се отдръпна, после хвана връвта, с която бяха вързани ръцете й и ги дръпна рязко нагоре, почти измъквайки ги от раменните стави. Така успя да я прикове към масата. Лицето й се оваля съвсем в бензиновата смес. Мазната течност възпламени отворените й рани и очите й. Тя започна да се дави.

Шоу изкачи следващата група стъпала и вече различи ясно задавените хрипове на Джъстин. Нахлу в коридора, забеляза бледата, примигваща светлина, затича се, препъна се, но вече не можеше да се спре.

— Джъстин! — изкрещя той.

Арчи се спря, нахлузи панталоните си и посегна светкавично към пистолета. Измъкна го от колана си, а с другата ръка продължи да я притиска. Опря дулото на беретата в извитата й глава.

С едно последно, отчаяно усилие, Джъстин замахна с вързаните си ръце, изви гръб и отхвърли Арчи назад. Пистолетът се отклони от главата й. В този миг Шоу нахлу в стаята и Арчи се извърна. Шоу се хвърли напред и замахна слепешком, блъскайки се в него.

Джъстин усети, че се е освободила от тежестта на Арчи върху гърба си. Чу как двамата мъже паднаха на пода. Извърна се с лице към тях и замига яростно, за да прогледне.

Арчи се приземи на хълбок, заедно с Шоу и ръката с пистолета му се оказа притисната под него.

— Шоу! — изрева Джъстин.

Шоу посегна към Арчи, без да поглежда към нея, докопа главата му, премествайки тежестта върху лявата си ръка, търсеща да докопа гърлото на Арчи. Измъкна глока с другата и се прицели в лицето му.

Джъстин изкрещя:

— Не стреляй! Бензинът!

Шоу се поколеба, Арчи използва момента, изви се яростно и го отхвърли от себе си, измъквайки беретата. Шоу изпусна глока и посегна към пистолета на Арчи. Усети как чукчето на спусъка се плъзга назад под дланта му. Успя да напъха пръст между чукчето и затвора. Помъчи се да измъкне оръжието от ръката на Арчи, но онзи му нанесе силен удар, който премаза ухото му.