Импелитери беше напълно сигурен, че БМВ-то не съответства на стандарта на живот в квартала, така че когато зърна блестящата кола, той много внимателно огледа пътниците в нея. Изглеждаха му познати.

— Сниши се малко, докато тия скапаняци ни подминат — каза тихо на Спърлинг.

БМВ-то се затъркаля напред и Импелитери набра номера на Марго.

— Марго?

— Казвай.

— Слушай, покрай нас току-що минаха двама, на едно каре от твоето място. Мисля, че са тръгнали към теб. Приличат на две от нашите мутри.

— Е, и?

— Остани на телефона с мен, докато влязат. Кажи ми, ако ги познаеш. Ще ги спипам, когато излязат.

— Защо не преди да са влезли, по дяволите!

— Ей, прибираме ги след като излязат, веднага си получаваш стоката обратно и оправяме отстъпката от цената.

— О! Добре, миличък! Виж, винаги съм знаела, че си ми умничък. Почакай малко.

Марго се върна на линията.

— Не са ли в едно синьо БМВ?

— Да.

— Паркирано е отвън. Трябва да се качват насам в момента.

— И двамата ли?

— А-ха. — Гласът на Марго изведнъж стана по-делови. — Добре тогава, така ще е идеално.

— Влязоха ли?

— Точно така.

— Добре. Позна ли ги?

— А-ха.

— Сини тапи?

— Точно така.

— Окей, Марго. Страхотно.

Импелитери се обърна към Спърлинг.

— Какво предпочиташ — да караш или да стреляш?

Спърлинг се усмихна.

Импелитери подкара до лъскавата кола, спряла пред фирмата. Спърлинг излезе и се пъхна на задната седалка на БМВ-то. Импелитери продължи половин каре напред и остана на място, наблюдавайки през огледалото за обратно виждане.

Двамата мъже излязоха. Единият носеше бяла торба за смет. По обема на плика Импелитери прецени, че трябва да съдържа поне две кила дрога.

БМВ-то се отлепи от бордюра. Импелитери го остави да подмине и ги последва по протежение на две карета. Достатъчно далече. Натисна педала на газта и завъртя волана толкова бързо, че на онези в БМВ-то не им остана време да ударят спирачки, преди буферът им да се удари в дясната страна на неговия шевролет.

Белязаните решиха, че е отпран или най-малкото огънат, но преди да извадят патлаците си, Спърлинг се изправи на задната седалка и опря дулата на двата зиг зауера в тила им.

Импелитери пристъпи с широка усмивка, пъхна значката си пред очите им и каза:

— Арестувани сте, мамицата ви тъпа!

Шофьорът се извърна и изрева към Спърлинг:

— Какво правиш, мамка му? Не можеш да се качваш в колата ми!

— Защо не? — попита Импелитери. — Къде пише, че е забранено?

— Тоя е фалшиво ченге.

— Млъквай, задник такъв!

След три минути, двамата кандидат дилъри бяха закопчани с белезници и седяха на задната седалка на шевролета, чакайки в компанията на Импелитери и Спърлинг на същото място, откъдето беше започнала акцията, недалеч от входа на транспортната фирма.

След пет минути шофьорът започна да се оплаква.

— Ей, човек, кога ще ни вкарате бе? Не мога да седя тук с тия белезници. Хайде бе, човек.

Импелитери извади своя глок и го задържа на десетина сантиметра от лицето му.

— Слушай, задник такъв! Вече ти казах да млъкнеш, мамицата ти! А кажеш още една дума и те застрелвам! Взех ти оръжието. Държа те в ръцете си. Ще те застрелям в тъпата глава и ще те изхвърля в канавката. После ще ти махна белезниците и ще кажа, че е било при самоотбрана. Схвана ли? Само кимни.

Синята тапа кимна.

Той се обърна към Спърлинг.

— По дяволите, Джеймс, струва ми се, че това подейства.

Спърлинг кимна мълчаливо.

— Все едно че хвърляш стръвта във водата, докато синичките се стрелкат насам-натам.

— А-ха.

— Схващаш ли? Синички. Сини рибки. Сини тапи. Схващаш ли?

— Схванах.

— Какво ти става бе, човек? Ядосан си, че не можа да ги застреляш ли?

Спърлинг се замисли над това, преди да ощастливи Импелитери със смислен отговор.

— Ами, може би си прав. Никакви арести, никакво писане, никакъв идиотски процес, в който адвокатите имат всички предимства, където всички доказателства са отхвърлени, където всички свидетели лъжат. Бам! И край. Приключено. Свършено.

— По-скоро бам-бам — отвърна Импелитери. — Жалко, че не е толкова просто, а?

— Да, жалко.

Докато Импелитери подхващаше поредната закачка, до входа спря друга кола. Нова групичка захапа стръвта. В следващите четири часа те спипаха още петима кандидат дилъри, откликнали на изгодната оферта на Марго. На Импелитери и Спърлинг замалко да им свършат белезниците.

Шоу пристигна в Седемдесет и трети участък малко след три следобед точно когато Импелитери и Спърлинг вкарваха тържествено жертвите си в участъка.

Бяха извикали ченгетата от участъка да излязат и да им помогнат да наредят арестуваните на верига един зад друг. Те се затътриха — петимата арестувани заедно с пристъпващия лениво след тях Импелитери, понесъл седем чифта обувки, навързани един за друг като скалпове.

Шоу изгледа процесията и се усмихна.

В стаята на екипа Импелитери удостои Уолтър Уонг и Лойд Шоу със своята версия за славното им завоевание. Спърлинг не каза нищо, за да оспори централната роля на Импелитери. С мълчанието си той като че ли потвърждаваше всяка дума, изречена от партньора му.

Шоу остави Импелитери да говори около десет минути. Щастлив беше да им каже, че са свършили нещо адски впечатляващо. Седем спипани и всичките с дрога. Шестима от тях се оказаха в списъка на Сините тапи.

Шоу за сетен път призна, че са свършили страхотна работа.

— Така, преди да го отпразнуваме, остава да приключим с още една дреболия, без която всичко останало не струва пукната пара.

— Каква?

— Да приковем Арчи Рейнолдс.

С това празненството приключи набързо.

— Говорих с Де Лука тази заран. Продължавам да получавам същото съобщение: хванете Арчи Рейнолдс.

— Добре, добре — каза Импелитери. — Давайте да хванем тоя скапаняк и да приключваме.

— Да си открил нещо полезно? — попита Шоу.

— Нищо. Прегледах почти всичко: Федералната база, щата Ню Йорк, всеки щат източно от Мисисипи и Калифорния. Единственото ново, на което попаднах, е талон за пътно нарушение в Южна Каролина.

— От кога?

Уолтър се зарови сред купчината разпечатки, докато намери съответния къс хартия.

— Отпреди два месеца.

— Сигурно е бил там да купува оръжие — рече Импелитери.

— Не допускам да е карал собствената си кола, нали?

— Не — отвърна Уонг. — Под наем. Но не я е наел той. Наел я е Реджинал Уилсън.

— Е, тоя скапаняк е мъртъв, както и тази нишка — каза Импелитери.

— Какво става с оня Мелвин Браун?

— А да. Участъковите детективи го намериха във Вирджиния. Криел се е там при леля си.

— Страхотно. Кога ще пристигне?

— Не знам. Съпротивлява се срещу екстрадирането. Задържали са го за нарушаване условията на гаранция. Последното е за петнайсет до двайсет и пет години.

— По дяволите, няма да успеем да го докараме тук поне до една седмица.

— Зарежи го — каза Шоу. — Нямаме време за това. Заеби го, заеби тоя компютър, заеби Реджи Шантавия, заеби ги всички. Това ще го направим по класическия начин. Имаме шест души, нали? Шестима от бандата?

— Шестима са — потвърди Импелитери.

— Така. Една от тези мутри ще пропее. Един от всички тях или всички те заедно ще ни подскажат как можем да намерим шибания Арчи Рейнолдс. Така че, дайте да намерим няколко стаи за разпит и да се заемем с тези отрепки. Вие заедно ли ги държахте, като ги арестувахте?

— По дяволите, как иначе! Нямаше къде да ги сложим.

— Колко време стояха заедно?

— Ами, петимата от тях около два часа.

— Мамка му. Това вероятно изключва възможността да ги използваме един срещу друг.

— Ей, знаеш, че така или иначе ще има адвокат.

— Не и преди аз да кажа. Добре, дайте да видим кой ще се поддаде най-лесно, а после ще ги изведем оттук. Ще ги разделим на две групи. Всеки от вас тримата поема по един, а аз ще се въртя. После се залавяме с останалите трима.