По-дребният зад него изрева:

— Аре бе, Дред, фрасни го тоя смахнат педераст!

В мига, в който Дред понечи да измъкне пистолета си, Шоу вече беше твърде близо.

Пистолетът се показа от джоба на суичъра. Шоу вече беше замахнал с лявата си длан над бедрото му, открито, влагайки в удара сила колкото имаше, и заби дясната си длан в гърлото му.

Сблъсъкът разтресе ръката на Шоу от китката нагоре чак до рамото. Все едно че беше ударил млад дъб. Едрият хлапак съвсем леко се отмести назад, но ударът го порази достатъчно, за да го парализирала място. Докато инстинктивно посягаше към гърлото си, без капка колебание между двата удара, Шоу направи следващия си и последен ход.

Замахна кръгово със затворен юмрук и нанесе удар овърхенд в ключицата му. В този удар той вложи всичката си сила, от петите нагоре, извивайки бедра, отпращайки я през рамото и ръката си, съсредоточавайки всичко в този единствен, брутален, смазващ овърхенд. Шоу разбираше, че не може да позволи сблъсъкът да прерасне в бой. Имаше единствен шанс, само един удар, с пълна сила, и здраво стиснатият му юмрук да се стовари в ключицата на едрия.

Чу изпукването и усети как дебелата кост хлътва под юмрука му. Това бе едновременно сладко удовлетворително и болезнено.

Шоу чу кратък, задавен крясък и видя как едрият хлапак се свлича надолу. Болката го порази толкова силно, така внезапно, че крясъкът му замря. Едрият рухна на колене. Ако вдигнеше ръка, щеше само да накара скършените краища на ключицата да се отрият едно в друго, затова не помръдна.

Но Шоу реагира светкавично, издърпвайки оръжието от отпуснатата ръка на нападателя си, тъкмо когато дребният замахна към него. Шоу помисли, че е замах с гола ръка, но ръката, приближаваща се към лицето му стискаше закривен нож за рязане на подови настилки. Едва успя да се извие назад, преди острието да перне лявата му буза.

Шоу бързо се изправи, стиснал пистолета в дясната си ръка. Без да се прицелва, той замахна в бекхенд с цевта на оръжието към носа на дребосъка, достатъчно силно, за да го счупи. Главата на дребния се отметна настрана, кръв швирна през ноздрите му и той рухна на лявото си бедро.

Сега шофьорът вече излезе от колата, с насочен револвер. Шоу дръпна плъзгача на патлака в ръката си, 9-милиметров полуавтоматик.

Шофьорът започна да стреля като обезумял, но беше твърде възбуден и настървен, за да може да улучи. Куршумите профучаха встрани. Шоу отвърна на огъня, но не стреля в шофьора. Стреля в черните тонколони на шевролета. Този идиотски шум гърмеше през цялото време, докато се бореше за живота си. Шофьорът се присви и побягна, а другите двама успяха по някакъв начин да се изправят на крака и да изчезнат. Но не и музиката. Тя продължаваше да ехти, довеждайки Шоу все по-близо до ръба на безумната ярост. Той изпрати нов куршум към дънещите тонколони, крещейки към колата между изстрелите.

— Спрете тази проклета, шибана музика!

Изпразни пистолета в тонколоните и шофьорското табло и музиката най-сетне секна.

Шоу остана така, неподвижен, втренчен в колата, дишайки с мъка. Минаха няколко секунди, може би повече, докато отново се върне в реалното време и пространство. Тъкмо се канеше да захвърли пистолета, издраскан стар браунинг в разнебитената кола, и да се затътри напред, за да си намери колата и да се разкара от този скапан квартал, когато първата полицейска кола изсвистя и закова зад него. Втората синьо-бяла се появи две секунди след първата, спирайки пред него.

Шоу остана неподвижен, замръзнал сред ослепителната светлина на четирите фара, и забрави да захвърли оръжието. Пусна го вдясно от себе си.

Неизвестно защо, докато пускаше оръжието отбеляза, че е скъпо и вероятно крадено. Странни мисли за човек, застанал с вдигнати ръце, докато четири настървени ченгета до един са насочили пистолетите си право в него. Той се зачуди кой ли ги беше викнал. Може би онези двама чернокожи под уличната лампа. Предположи, че е било добре от тяхна страна да го направят. Жалко, че ченгетата не бяха пристигнали малко по-рано. Сега Шоу си даде сметка, че макар да беше оцелял след схватката с онези тримата, ако направеше само едно внезапно движение, един от тези четиримата щеше да го довърши.

След като изстреля оглушителните заряди със своя „Дезърт Ийгъл“, Рахман Абдул Х не можа да чуе истеричните писъци на дрогираната курва, нито пък тропането на тримата притичали след него стрелци. Всеки от тях напъха дулото на своя тек-9 в дупките, пробити от Рахман, и изстреля къси, разкъсващи тъпанчетата заряди в двата апартамента на Сините тапи. Куршумите затрещяха, заразкъсваха и рикошираха из тесните помещения. Огънят от дулата обгори стените. Кисел пушек изпълни стаичките. Деветмилиметровите патрони взривиха пространството вътре. Всичко живо в стаите зачака всеки момент да умре.

Но не умряха. Рахман се бе постарал да пробие отворите на 180 сантиметра височина. А стрелците се целеха хоризонтално или леко нагоре. Така че кошмарът избухна над главите на дилъри и купувачи.

Сините тапи и обезумелите наркомани, всички вкупом запищяха и се загърчиха по пода, очаквайки всеки момент да загинат под бушуващата над главите им пукотевица, присвити, приковани ниско долу. Огневият щурм сякаш продължи цяла вечност.

Най-сетне патроните свършиха. Но ужасът тепърва предстоеше.

Следващите ги двама мъже с пистолети глок пристъпиха до дупките в апартамента за продажби и започнаха методично да дърпат спусъците. Този път куршумите бяха по-нарядко, но всеки от деветмилиметровите заряди изтрещяваше оглушително в тясното помещение, принуждавайки Сините тапи вътре да покриват с длани ушите си, за да предпазят тъпанчетата си от спукване.

Най-накрая, тласнати от отчаян инстинкт за самосъхранение, двамата охранители започнаха да отвръщат на стрелбата. Лежаха по гръб, залегнали под огневата линия, и стреляха напосоки към гърмящата дупка, пробита във вратата пред тях.

Куршумите на Сините тапи заблъскаха в обшитата с метал врата. Рахман видя как един от стрелците му се присви и отстъпи назад. Той се втурна към вратата, изблъска стрелеца настрани, напъха цевта в дупката и стреля. Голямото оръжие изтрещя и отскочи до горния ръб на дупката във вратата. Рахман изръмжа и продължи да стреля, целейки се този път надолу, защото онези вътре бяха дръзнали да отвърнат на стрелбата. Помъчи се да си представи позицията на стрелящите зад вратата, надявайки се куршумите му да ги улучат, да ги разкъсат и убият.

Рахман крещеше при всяко поредно дърпане на спусъка. Вътре двамата охранители изпълзяха извън огневата линия, докато големите куршуми магнум 50-ти калибър затрещяха по пода около тях и в стената зад тях, разкъсвайки пластмасовата облицовка „Шийтрок“4 и дървенията. Един от куршумите на Рахман улучи бедрото на единия от пазачите и откъсна къс месо с размерите на юмрук. Двамата Сини тапи прекратиха стрелбата.

И тогава, също толкова внезапно, колкото беше започнал този адски щурм, също толкова внезапно и приключи. Изведнъж стана така, че не се чуваше нищо, освен воя на дрогираната курва и щракането на изпразнения „Дезърт Ийгъл“ на Рахман. Стрелците с пистолетите глок, вече отстъпили от стената, обърнаха се и закрачиха назад към стълбището. Стрелците с тек-9 бяха презаредили и останаха на място, насочили дулата на оръжията си към вратата на апартамента в случай, че някой се осмелеше да излезе и да стреля по тях.

Рахман отстъпи от дупката, през която беше стрелял, напъха нов пълнител в своя „Дезърт Ийгъл“ и махна с ръка на Джон Х да се маха. Джон измъкна дългоцевния си револвер от устата на Елис, когато Рахман опря нажеженото дуло на своя „Дезърт Ийгъл“ в гърдите му и приближи лицето си плътно до охранителя на Сините тапи. Докато Елис се взираше в него с широко отворени очи, той каза:

— Лягай по очи! Помоли се на Аллах да ти прости. Не вдигай поглед дълго време нагоре, иначе ще се върна и ще те убия.