— Може ли един въпрос, Шоу — проговори Спърлинг най-сетне.

— Да.

— Не е ли най-важното да доведем тук главния им?

— Арчи Рейнолдс? Да.

— Е, ако тръгнем с неговите помощници, управители и бойни тартори, това ще изпрати господин Рейнолдс в някоя дълбока дупка, където няма да можем да го намерим. Или ще го накара да побегне.

— Не мисля, че този тип обича да се крие в дупки.

— Изглежда е станал доста кротък, след като мюсюлманите прецакаха приятелите му — намеси се Импелитери.

— Може би. Или може би заседава някъде със своите снабдители и биячи и замисля следващия си ход. Или може би търси начин да задвижи бизнеса на някое друго място и после да се върне, за да се разправи с мюсюлманите. Това наистина няма значение. Засега тръгваме за всеки, когото можем да докопаме. Ако го изровим някъде и го заковем, чудесно. Ако духне и се скатае в някой друг щат, също не е лошо. И в двата случая ще спре да трепе хора тук.

— Аз бих предпочел да хвана тъкмо този човек — рече Мейсън.

— Аз също. Но едно нещо искам да запомните всички: тази банда е в бойна готовност. Във война са. Може би вече са се прикрили някъде. Или най-малкото ще внимават да не се показват много по улиците. Но когато наистина ги намерите, а аз знам, че ще ги намерите, гледайте адски добре да се пазите. Първото нещо, което ще направят, е да стрелят.

— Майната им — каза Импелитери. — Стрелят ли първи по мен, ще се измъкнат на куково лято. И запомни едно, Шоу, никой няма да сбърка мен и Спърлинг с черните мюсюлмани. Ти по-добре гледай партньора ти да не се мотае с кафтан и фес.

Мейсън в това време преглеждаше папката на Де Лука, сложил очила за четене. Той се извърна към Импелитери и го изгледа над очилата, кацнали на носа му.

— Ей, ей, Импелитери!

— Какво?

— Аз съм баптист — смъмри го Мейсън.

Стана ясно, че повече няма да търпи неуместното остроумничене на Импелитери.

Но тактът и умереността съвсем не бяха в природата на италианеца. На излизане от кабинета той се обърна, вдигна юмрук и с патос изрече:

— Смело напред, братко! Хайде, Спърлинг.

Шоу и Мейсън ги изгледаха, докато излизаха, след което Шоу попита Мейсън:

— Имаш ли копие от заповедта за арестуване, която Уонг е намерил за Уоткинс?

Мейсън вече я преглеждаше.

— Там се споменаваше някакъв адрес — напомни му Шоу. — Може би да започнем от него?

— Ти по-добре измисли нещо по-умно — отвърна Мейсън.

— Да, прав си. Мисли и ти. Но все с нещо трябва да започнем. Изчакай само секунда да видим как е при Уолтър.

— Уолтър?

— Да?

— Колко време ще ти трябва, докато се настроиш?

Уонг вече чукаше по клавиатурата и плъзгаше мишката по плота. Шоу чу звуците, характерни за модемите, когато установяват връзка. Уонг почти опираше екрана и лицето му беше придобило отнесения израз на компютърен маниак. Той заговори на Шоу, без да се обръща.

— Вътре съм.

— В кое?

— Полева помощна терминална мрежа.

Мейсън и Шоу се спогледаха.

— Мейс, ти знаеше ли какво означава съкращението ППТМ?

— Знаех за ТМ — отвърна Мейсън. — Но другото го чувам за пръв път.

— Така ли е, Уолтър?

Уонг отвърна със самодоволна усмивка.

— Мисля, че го изгубихме в киберпространството.

— От моя страна проблеми няма, стига да се върне с някаква полезна информация.

— Уолтър, съсредоточи се над Арчи Рейнолдс, но ни намери нещо и за Елард Уоткинс също така. Ще ти се обадя след някой и друг час. Гледай да имаш нещо за нас, нали?

— Да, да.

— Щатските им паспортни номера са в папката на Де Лука.

— Знам, знам.

Уонг вече беше загубил интерес към всякакви разговори. Той почукваше по клавишите и натискаше мишката, прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в полицейските бази данни.

— Уолтър, осигури ли ми телефонен монитор?

— В багажника на колата — изръмжа Уолтър.

Шоу грабна връзката автомобилни ключове и тръгна към вратата с Мейсън. На път към паркинга на участъка, Шоу каза на Мейсън какво беше намислил.

— Искам да притисна този тип от компанията, дето плаща на мюсюлманите.

— Това за какво?

— По няколко причини. Ти можеш ли да се оправяш с тези телефонни монитори?

— Не бих казал.

Шоу му изнесе бърза лекция в движение.

Реджи Шантавия получи съобщение да отиде да вземе Арчи при хотел „Дорвил“ в Манхатън. Каквото и да беше уредил Арчи, не му спомена нищо за тях. В следващите два часа, приблизително по същото време, докато Шоу заседаваше с хората си в Седемдесет и трети, Арчи изпрати Реджи към няколко магазина за битова химия, бензиностанции и бакалници. Обиколката приключи зад едно сметище на няколко карета източно от „Ню Лотс“, с разтоварването на пет пластмасови контейнера, всеки от който съдържаше солидно количество бензин. Арчи подреди контейнерите и отвинти капаците им. Докато Реджи разопаковаше чували, пълни с нафталин, желатин и перилна течност, Арчи мърмореше на себе си: „Педерасти! Мамка им, ще ме палят. Шибани негри ще ме палят зарад чифути скапани, дето ти съдират кожата, айде де! Да се дигнеш и да запалиш панделата на белите, не ми пука на оная работа, ама да палиш Сините тапи? Да ми палиш ти Арчи Ар? Айде де! Няма начин, шибалник“.

— Искат да видят те как се пали? Мамка им, ще им покажа аз как се пали.

Арчи издърпа двадесет кутии с нафталин от чувалите, купени от магазините за битова химия и ги хвърли на земята. Започна методично да ги тъпче, давайки знак с ръка на Реджи да направи същото.

Арчи разпредели пръснатия нафталин при всеки от контейнерите с бензин. После раздели наличното количество желатин и перилната дезинфектираща течност и изсипа всичко това в контейнерите.

— Добре, и какво е това? — попита Реджи.

— Специалната ми смеска. Напал Арчи.

— На… на… напалм?

— Домашно производство.

— Мамка му, човече, т’ва н… н… нали няма да гръ… гръ… гръмне в джипа ми?

— Не, шибалник. Не е това идеята. Това говно само прави пушека готин и тлъст. Като желе. Изливаш го, остава на място. Не се маха. Запалваш тоя шибалник и той гори. Гори цяла нощ. Педерастите искат да видят как нещо гори. Аз ще им покажа как се горят хора.

За първи път след касапницата в автосервиза Реджи се ухили, показвайки златната си захапка.

— Кога щ… щ… ще го направим т’ва? — попита.

— Когато аз кажа. Когат’ му дойде момента. Но сега-засега трябва да се погрижим за другия бизнес.

— К’ъв бизнес?

— Бизнесът с праха, педераст. Първо да се уверим, че новата система бачка. Да се уверим, че никой не е прецакан след това, дето стана. После се заемаме с мюсюлманските смукачи на пишки и с оназ кучка от Чичо Томовата колибка, веднъж и завинаги.

Двамата натовариха контейнерите обратно в каросерията на джипа.

— С… с… с’а накъде?

— „Ню Лотс“ — каза Арчи. — Къде другаде можем да идем, мамка му?

Лойд Шоу намери офиса на Леон Блум на Проспект Плейс в Краун Хайтс. Оказа се, че адресът принадлежи на офиса на един партерен магазин. Ако това е офис на компания за недвижимо имущество, помисли си Шоу, то друг такъв едва ли има някъде.

Мястото изглежда не беше почиствано от години. Когато влезе, Шоу се озова в дълго, тясно помещение. Един тезгях преграждаше помещението по цялата ширина. Зад тезгяха цареше пълен хаос. Няколко големи фотокопирни машини работеха непрестанно. Телефоните на четирите бюра звъняха непрекъснато. Купища хартия, разхвърляни по всеки рафт. Шоу преброи петима мъже и две жени, натъпкани в малкото пространство. Мъжете — облечени в бели ризи, черни сака и панталони, всички с равински шапчици „ярмилки“, жените — в дълги рокли, блузи с дълъг ръкав и с перуки.

Доколкото Шоу можеше да прецени, освен студио за фотокопирни услуги и магазин за канцеларски материали, тези хора спокойно можеха да извършват вносно-износен бизнес, да въртят туристическа агенция, офис за недвижими имоти и каквото си искат още в това партерно помещение.