Бяха я гледали по Нюингландската мрежа, докато следобедният суборбитален полет ги пренасяше от летище „Кенеди“ към срещуположната страна на земното кълбо. Нортън — сериозен и внушителен в елегантния си костюм. Телевизионните зрители и досега обръщаха повече внимание на широките рамене и хубавата коса, отколкото на казаното, а Том Нортън нямаше равен и в двете отношения. Наистина би могъл да се кандидатира успешно за изборен пост и да влезе в политиката, в това Севги беше убедена. Отбиваше въпросите с точната мярка патрицианска увереност и домашно чувство за хумор.
Дан Мередит от „Републиката днес“. Вярно ли е, че КОЛИН наема супермени в охраната си?
Не, Дан. Не само че не е вярно, но е и дълбоко погрешно като предположение. (Жест към цялата зала.) Мисля, че всички ние си даваме сметка как би изглеждал един супермен, ако имаше достатъчно глупави хора, които да създадат такъв.
Журналистите в залата зароптаха тихо. Нортън им даде няколко секунди, после продължи.
От генетична гледна точка суперменството, ако трябва да сме приблизително точни, е форма на аутизъм. Един супермен би бил доста некомпетентен бодигард, Дан. Не само че едва ли би разпознал признаците за враждебни намерения от страна на друг човек, но и навярно ще е твърде зает да брои патроните в пистолета си, за да стреля с тях по каквото и да било.
Смях. Камерата показа лицето на Мередит сред тълпата. Той изви устни в тънка усмивка и каза с щедра доза южняшка ирония:
Извинявай, Том. Дори да оставим настрана добре известния на всички ни факт, че китайците наистина са създали супераутисти за интерфейсните програми на н-джиновете си, аз нямах предвид това. Говорех за мъжагите вариант тринайсет, които повечето нормални американци биха нарекли „супермени“. Супермени като онзи, който е присъствал, както сами признахте, на днешното посегателство срещу живота на Алваро Ортис. Та въпросът ми беше наемате ли такива индивиди в охраната си?
Не, не наемаме.
Тогава…
Но Нортън вече беше вдигнал глава и оглеждаше тълпата, готов за следващия въпрос.
Сали Ашър, „Ню Йорк Таймс“. Казахте, че този вариант тринадесет, Карл Марсалис, работи за вас като консултант. Бихте ли ни казали за какво точно ви консултира?
Съжалявам, Сали, но за момента не мога да направя това. Мога само да кажа, че няма нищо общо с трагичните събития от този следобед. Господин Марсалис случайно се оказа на мястото на нападението и направи онова, което всеки добър гражданин би направил при наличие на възможност.
Всеки добър граждани с оръжие подръка — може би.
— Гласът на Ашър звучеше спокойно, почти небрежно. — Господин Марсалис въоръжен ли беше?
Нортън се поколеба за миг. Дилемата му се виждаше с просто око — информацията вече беше изтекла, гърмеше по всички медии. Снимки и документални кадри от местопрестъплението, разкази на очевидци, навярно и от патолабораторията се бяха разприказвали. Един Бог знаеше каква част от истината вече е излязла на бял свят и Нортън не искаше да го хванат в лъжа. От друга страна обаче…
Не. Господин Марсалис не е бил въоръжен.
Тихо, но набиращо сила жужене откъм репортерите. Ако не друго, всички бяха видели надупчената от куршуми лимузина.
Как би могъл един човек, един обикновен човек, да…
Пак Мередит, с висок и изтънял от усилието да надвика другите глас, преди Нортън да го пресече с категоричен жест и да даде думата на журналист в другия край на залата. Камерата не показа лицето на Мередит, но Севги с огромно задоволство си представи яда и смущението на джизъслендеца.
Господин Нортън, вярно ли е… Извинете, Ейлийн Лан от „Ръбът днес“. Вярно ли е, господин Нортън, че персоналът на КОЛИН преминава обучение на Марс в непознати за широката общественост бойни техники?
Не, не е вярно.
Тогава как бихте коментирали казаното от един очевидец на днешните събития? — Лин вдигна високо микрокодер и от устройството ясно се чу мъжки глас: „Този тип беше като шибана вършачка. Това съм го виждал в сериала за марсианския Съвършен бой, казва се «таниндо». Не го преподават на Земята, било твърде опасно и не можело обикновени хора да го учат, защото…“
Микрокордерът се изключи, но Лин продължи да го държи над главата си като един вид предизвикателство. Нортън се опря с една ръка на катедрата и се усмихна широко.
Е, аз не съм от най-върлите фенове на Съвършения бой — учтив смях откъм публиката, — и следователно не бих могъл да коментирам компетентно казаното от вашия очевидец. Действително съществува марсианска бойна дисциплина, наречена „таниндо“, но тя няма нищо общо с КОЛИН. Таниндо е възникнало спонтанно от съществуващите бойни изкуства като реакция на по-ниската марсианска гравитация. В буквален превод от японски означава „Пътят на новака“, защото на Марс, както едва ли има нужда да ви напомням, всички ние сме новаци. На други места е познато като „летящия бой“, а на езика кечуа — моля да извините произношението ми — като „писи лласа оканакюи“. Господин Марсалис е бил на Марс и нищо чудно да е овладял този боен стил там, но обективно погледнато, бойни техники, съобразени с ниската марсианска гравитация, едва ли са чак толкова опасни и дори полезни тук, на Земята.
„Освен ако не си нечовешки силен и бърз“ — довърши наум Севги. Погледът й се плъзна настрани от портативния екран към Марсалис, който спеше в седалката до нея. Малко преди да тръгнат, Нортън беше изровил отнякъде петдесет милилитра бетамиелин от най-висока проба и Марсалис беше задрямал още в залата за заминаващи на летище „Кенеди“. Другите чакащи го попоглеждаха любопитно, но никой не каза нищо. Като се изключи доволното сумтене, когато хлоридът подейства, друг коментар Марсалис не беше направил, но веднага щом се настаниха на местата си, затвори очи и на черното му лице цъфна красива бяла усмивка. Малко по-късно заспа.
Бонита Ханити, „Добро утро, Юг“. Не смятате ли, че с освобождаването на осъден престъпник от изправителна институция във Флорида КОЛИН нарушава основополагащия принцип на американското правораздаване?
Ново жужене, в голямата си част — враждебно. Републиканските журналисти бяха малцинство в залата за пресконференции, а пресата в Съюза все така носеше като почетен медал на гърдите си спомена за делото „Линдли срещу Агенцията за национална сигурност“. Новоизлюпените репортери бързо попиваха легендата, ветераните в занаята обожаваха да разказват военни истории отпреди отцепването и говореха за републиканските си колеги презрително или в най-добрия случай със самодоволно съжаление. Нортън добре познаваше този факт и яхна майсторски вълната.
Какво да ви кажа, Бонита… На ваше място не бих намесвал правораздаването в това уравнение. Както се вижда от информационните дискове, които получихте, господин Марсалис е прекарал четири месеца в затвора, без да са му били повдигнати каквито и да било обвинения. Възниква и въпросът за първоначалния му арест, без съмнение постановка — не, оставете ме да довърша, ако обичате, — и за несъмнено съмнителните методи, използвани от полицията на Маями. Да не говорим, че щатските и федералните закони в Републиката относно прекъсването на бременността са в противоречие на отдавна възприетите от ООН принципи за човешките права.
Приглушено мърморене на места, другаде — единични ръкопляскания. Нортън изчака със сериозна физиономия шума да утихне и продължи безкомпромисно:
И ако питате за моето мнение, то е, че КОЛИН се погрижи да освободи един човек, който почти сигурно е невинен и с когото щатът Флорида и без това не знаеше какво да прави. Да, Ейлийн, виждам, че имаш нов въпрос.
Имаше и още, разбира се. Ханити, Мередит и други двама джизъслендски репортери се опитаха да разровят миналите подвизи на Марсалис и най-вече смъртните случаи в лагера „Хоркан Гарод“. За щастие не намесиха казуса Уилбринк. Нортън отбиваше предпазливо и любезно ударите, не изключи напълно джизъслендските репортери от диалога, но много по-често даваше думата на техни колеги от Съюза, мъже и жени, които познаваше и от които не очакваше удари под кръста. Севги се прозина и зачака с нетърпение края на пресконференцията. На седалката до нея обектът на цялото това внимание спеше като бебе.
