— Да се свържете с колониалната полиция и да им поискате списък с хората, поддържали връзка с Мерин на Марс. Логично. — Карл кимна. — И аз бих направил същото. Само дето е било безсмислено. Ако Гутиерес е имал вземане-даване с Мерин, данните за това отдавна ги няма, изтрити са от инфопотока като ако от бебешко дупе. В най-добрия случай са останали косвени данни за незначителни контакти с дребни посредници като Данвърс. А хора като Данвърс на практика познават всички, които в един или друг момент са работили в лагерите Уелс. С други думи, сделката, която търсите, е невидима. Така става, когато се обърнеш за услуга към Гутиерес.

— И ти откъде го знаеш това?

Карл вдигна рамене.

— А ти как мислиш?

— Гутиерес е направил услуга и на теб — тихо каза Ертекин. — Каква?

— Нещо, което няма да обсъждам с вас. Важното е, че в инфопотока отдавна няма никакви данни за моите отношения с Гутиерес, както и за отношенията на Мерин с него. Всяко асоциативно търсене за контактите на Мерин, проведено от колониалната полиция, би стигнало само до Данвърс. Н-джинът на „Хоркан“ задълба по-навътре само защото не му хареса съвпадението две тринайски да се върнат от Марс на Земята при необичайни обстоятелства, като при това са имали, всеки поотделно, контакт с дребен мошеник като Данвърс. Интуиция „Ярошанко“ в действие. Няма равна, ако сработи, но й трябва точка, от която да триангулира.

— Все още не схващам — с раздразнение каза Нортън. — Как това те доведе до Гутиерес?

— Само по себе си не би било достатъчно. Но според спомените на н-джина Мерин няколко пъти е споменавал думата корморан.

Нортън кимна.

— Да, това го видяхме и ние. „Наследството на корморана, останките на корморана, извий шията на шибания корморан“. Накарахме нашите съпоставящи н-джинове да го пуснат през базите си данни. Проверихме и марсианския жаргон, но не получихме нищо…

— Терминът не е марсиански.

— Може да е нещо ново — посочи Ертекин. — Нещо, появило се в жаргона след твоето заминаване. Така или иначе, пуснахме лингвистично търсене и в базите за проект „Поборник“, както и в данните за криптоезика на тринайските. И оттам не изскочи нищо.

— Лиманска е.

Нортън примигна.

— Моля?

— Думата се използва в подземния свят на Лима. Донякъде архаична и с размито значение. Вашият н-джин навярно би я отхвърлил като неадекватна на зададеното търсене. Датира от началото на седемдесетте, когато Гутиерес е бил още новак в хакерската мрежа на андийското крайбрежие. Чували ли сте за укаи?

Празни погледи.

— Ясно. Укаи е вид риболов, при който се използват обучени корморани, които хващат рибата и ти я носят. Произхожда от Япония, но преди петдесетина години станал адски популярен сред японската общност в Перу, едновременно с бума на дизайнерските дресировки. Укаи е нощно занимание. Кормораните се гмуркат с пръстени на шиите, които им пречат да гълтат рибата. Получават храна, след като се върнат с улова при господаря си. Съзирате ли метафората?

— Хакери на хонорар. — Очите на Ертекин блеснаха с разбиране. — И familias andinas. Андийските фамилии.

— Да. По онова време фамилиите тук, на Земята, все още били фактор, с който трябвало да се съобразяваш. Всеки новоизлюпен инфохакер по южнотихоокеанското крайбрежие задължително е работел за фамилиите. Ако го бивало, с времето можело да си спечели репутацията на halcon de datos — буквално „ястреб на данните“. Но кариерата си започвали като „корморани“.

Ертекин кимаше енергично.

— Както е започнал и Гутиерес.

— Както е започнал и Гутиерес — потвърди Карл и някаква искра премина между двамата, когато повтори думите й. — По-късно си спечелил репутация, направил големите си удари. И го хванали.

— И когато отишъл на Марс, установил, че фамилиите го чакат и там.

— Именно. Само че на Марс животът тече с половинвековно закъснение. Там фамилиите имат власт, каквато на Земята нямат от десетилетия. И очевидно Гутиерес е бил принуден да се върне към укаи. Да започне от нулата като обикновен корморан. — Карл разпери ръце, все едно им поднася разследването на тепсия. — Това го вбесяваше, проглушаваше ми ушите с мрънкането си.

— Това още не значи, че се е оплаквал и пред Мерин.

— Напротив, означава. Гутиерес имаше слабост към тринайските. Това важи за мнозина на Марс, има цяла фетишизирана субкултура около тях. Нещо като тукашните фенклубове на бонобо. Гутиерес беше от най-запалените ни почитатели. Обичаше да казва, че тринайските и лиманските хакери са първи братовчеди. Супермени всеки в своята област, мразени и гледани със страх от завистливото стадо.

Нортън изсумтя.

— Супермени. Да бе!

— Е, такава беше неговата теория — спокойно каза Карл. — Не моята. Въпросът е, че той не спираше да говори как му били подложили крак и как само аз съм можел да го разбера, защото съм такъв и такъв. Със сигурност е казвал същото и на Мерин.

— Добре. — Нортън се изправи енергично и пристъпи под светлината на прозореца. — Ще се свържем с колониалната полиция да приберат Гутиерес за разпит.

— Да бе, разпит от двеста милиона километра разстояние. С десетминутно забавяне при всяка реплика. Ще ми се да видя как ще го разпиташ.

— Не съм казвал, че ще го разпитваме ние. Имах предвид да го разпита колониалната полиция.

— Те не могат и стена да разпитат. Забрави. Не можем да разчитаме на помощ от Марс. Разстоянието е прекалено голямо.

Ертекин потъна още по-дълбоко в стола, събра върховете на пръстите си и втренчи поглед в отсрещната стена. Светлината от високия прозорец я обливаше като сияйните залезни дъждове на Марс. Събудените спомени придойдоха и отново сритаха Карл в гърдите.

— Ако андийските фамилии са помогнали на Мерин да се измъкне от Марс — каза тя бавно и сякаш предимно на себе си, — нищо чудно да му помагат и тук.

— Не и южноамериканските камори — отбеляза Карл. — Те са във война с марсианските фамилии от десетилетия. Е, поне в състояние на война. Не биха съдействали на нищо, организирано от Марс.

Ертекин поклати глава.

— Нямах тях предвид. Мисля си за джизъслендските фамилии и онова, което е останало от тях по Ръба. На думи почитат андийското си наследство, но нищо повече. Толкова далеч на север те си имат своя игра и тя в голямата си част е свързана с трафик на хора. След отцепването властите на Ръба ги удариха жестоко, унищожиха пазарите им с промените в закона за наркотичните вещества и с откритата биотехнологична политика. Останаха им кажи-речи само сексуалното робство и незаконната имиграция. Но е факт, че все още съществуват, там, както и тук. А между Ръба и Съюза, в Републиката, фамилиите все още са значим властови фактор като в старите времена.

Замълча и потъна отново в мислите си. След малко каза:

— Да, добре. Вярно е, че разполагат със софтуер, който би позволил на Мерин да влиза и излиза от Ръба, сякаш е с шапка-невидимка. Същия софтуер използват за трафика на хора през граница. Може би имат някаква съвместна дейност с марсианските камори и покрай нея са си осигурили услугите на Гутиерес. Въпросът е защо? Как ги обслужва такава една сделка? Какво печелят?

— Мислиш, че убийствата са му поръчани от фамилиите? — попита Нортън.

— Докарали са тринайска чак от Марс, за да им свърши мръсната работа? — Ертекин се намръщи. — Не се връзва. Наемни убийци можеш да си купиш по десет за долар във всеки голям град на Републиката. Затворите са пълни с такива.

Нортън стрелна с очи Карл.

— Е, това си е вярно.

— Не, трябва да има нещо друго. — Ертекин вдигна поглед към Карл. — Каза, че си имал вземане-даване с Гутиерес на Марс, че ти е направил услуга. Означава ли това, че си имал трудови взаимоотношения и с фамилиите?

— От време на време съм си имал работа с тях, да.

— Някаква идея защо ще организират подобно нещо?

Златисти петънца шареха ирисите й.

Карл сви рамене.

— При нормални обстоятелства бих казал, че нямат нищо общо с тази история. Фамилиите са консервативни до мозъка на костите си, и тук, и на Марс, патриархални по дух и структура. И споделят всички стандартни предразсъдъци срещу хора като мен.