Насочиха се с рев обратно към реката. Никой не видя ракетата, изстреляна от патрулния катер. Тя се взриви на метри от кърмата. Лодката силно се разклати и Уитфийлд успя да я овладее с върховни усилия. Шон и Мишел колебливо се изправиха. Краката им трепереха. Никой не обръщаше внимание на поройния дъжд, който ги шибаше с отвесните си струи.

— Виджи! — изпищя Мишел и трескаво се огледа. — Хорейшо!

Оранжевата спасителна жилетка на детето подскачаше по вълните на петдесетина метра зад тях. Хорейшо се давеше на няколко метра вляво от нея.

Без да се колебае нито секунда, Мишел грабна един спасителен пояс, скочи във водата и заплува с всички сили към Хорейшо. Изобщо не видя как Шон скача от другата страна и се насочва към Виджи. Няколко секунди по-късно тя стигна до Хорейшо и пъхна пояса в ръцете му.

— Всичко е наред, не се паникьосвай! — изкрещя тя. — Плувай към лодката, а аз отивам за Виджи!

Хорейшо само кимна.

Мишел енергично заплува към детето, после изведнъж спря и сърцето й се сви. Няколко ръце изтегляха Виджи на борда на един от патрулните катери, а двама от мъжете се целеха в Шон, който плуваше с всички сили към тях.

— Не! — изкрещя тя, но беше безсилна да направи каквото и да било.

Миг по-късно отзад се разнесе мощно боботене и тя рязко се обърна. Лодката на Уитфийлд летеше към нея. Хорейшо вече беше на борда й, което означаваше че Уитфийлд бе проявил съобразителността да го прибере и да се впусне на помощ. Видя го как предава руля в ръцете на Хорейшо, прекрачва борда, мушва крак в подвижната стъпенка на външната стена и протяга ръка.

Мишел моментално разбра намеренията му, защото беше тренирала тази маневра, когато работеше в Сикрет Сървис. Изчака лодката да се изравни с нея и се вкопчи в ръката му. Той я стисна в желязна хватка с двете си ръце. Останалото беше лесно. Скоростта на лодката просто я вдигна във въздуха и я стовари на палубата. Мишел нямаше време дори да му благодари, тъй като грабна пистолета и го насочи към патрулния катер.

Заради Виджи не посмя да се прицели директно в някого, но петте изстрела в бърза последователност принудиха мъжете да се скрият зад борда. Това беше последният шанс на Шон да се измъкне.

— Карай към него, за да го изтеглим! — изкрещя Мишел.

— Няма да мога! — извика в отговор Хорейшо.

Тя скочи на крака, изблъска го встрани и пое управлението. Уитфийлд отново зае позиция на стъпенката. Миг по-късно лодката профуча покрай Шон и тялото му тежко се просна на палубата.

— Дай газ! — изрева Уитфийлд.

— Ами Виджи? — изкрещя отговор Мишел.

— Дай газ, или сме мъртви!

Мишел натисна лоста докрай. Лодката се стрелна напред с такава скорост, че Хорейшо и Шон за малко не паднаха през борда.

— Отиваме за подкрепления! — извика Мишел, опитвайки се да надвие воя на бурята. — После ще се върнем, за да освободим Виджи!

Насочи лодката към брега и скоро носът й застърга по пясъка. Изскочиха бързо навън и се понесоха по пътеката към Бабидж Таун. В един момент Шон кривна към храстите и се появи обратно с раница в ръце.

Черни джипове бяха запълнили паркинга пред портала. Мишел тръгна право към тях, останалите я последваха. Няколко секунди по-късно бяха заобиколени от полицаи с насочени оръжия, между които си пробиваше път Мъркъл Хейс, следван по петите от агент Вентрис. И двамата бяха облечени с якета с надпис „АБН“ на гърба.

— Ти си от Агенцията за борба с наркотиците?! — втренчи се в него Шон.

— Дълга история — неохотно отвърна Хейс.

— Успяхте ли да ги обкръжите? — попита Мишел.

— Кого да обкръжим? — ядосано процеди Вентрис. — Няма никой освен охраната.

— Преди малко тук гъмжеше от въоръжени до зъби хора на ЦРУ — поясни Шон.

— Е, вече ги няма.

— Току-що водихме престрелка с тях — погледна ги с недоумение Мишел. — Обстрелваха ни дори с ракети! Нима твърдите, че нищо не сте чули?

— Досега тук виеха сирени — отвърна Хейс. — Успяхме да ги изключим преди броени минути. А и тази буря…

— Надявам се, че поне сте заловили частния самолет на Чамп, който беше натъпкан с наркотици — въздъхна Мишел.

— Хората ми провериха пистата, но там нямаше нито самолет, нито някаква следа от Чамп Полиън — поклати глава Хейс.

— За какви наркотици говорите? — подозрително ги изгледа Вентрис.

Мишел измъкна от джоба си непромокаемата торбичка и му я подаде.

— За тези. В самолета на Чамп имаше най-малко един тон. Мисля, че е хероин.

Хейс я отвори и надникна вътре.

— Откъде е дошъл според вас?

— Оттам — отвърна Шон и посочи към отсрещния бряг. — От Кемп Пиъри.

В следващия миг в небето над базата се появи ярко огнено кълбо.

— Какво е това, по дяволите? — извика Вентрис.

— О, боже! — простена Мишел. — Чух някакъв самолет, който прелетя ниско над нас. Обзалагам се, че е била чесната на Чамп. Според мен току-що го взривиха, за да унищожат уликите.

— Значи твърдите, че дрогата идва от Кемп Пиъри? — нервно попита Хейс, хвърляйки кос поглед към Вентрис.

— Кажи им, Уитфийлд — заповяда с леден глас Шон.

Но Уитфийлд го нямаше.

— Къде изчезна той, по дяволите? — учудено се озърна Шон.

— Мисля, че се отдели от нас още в гората — колебливо отвърна Мишел.

— Иън Уитфийлд беше с нас — поясни Шон. — Той ми спаси живота.

— Вярно е — потвърдиха в един глас Мишел и Хорейшо.

— Трябва да ни повярвате, за бога! — повиши глас Шон.

— Много ни се иска — кротко отвърна Хейс.

— Чакайте, чакайте! — трепна Шон и трескаво измъкна камерата от раницата си. — Трябва да видите това!

Пусна записа и им показа всичко: самолета, арабите, Валъри Месълайн и разтоварването на балите.

— Този запис действително е от Кемп Пиъри — каза Вентрис. — Как успяхте да го направите, по дяволите?

— Ще ти обясня само ако си затвориш очите за някои неща — глухо отвърна Шон.

Мишел го изблъска встрани и застана пред Вентрис с ръце на кръста.

— Изслушай ме внимателно! Тези хора отвлякоха Виджи Тюринг и в момента пътуват към Кемп Пиъри!

— Видяхте го с очите си, така ли? — намеси се Хейс.

— И още как! — изкрещя Мишел и сграбчи якето на Вентрис. — Нали каза, че ФБР се е специализирало в отвличанията? Хайде, тръгваме!

— Не можем да щурмуваме базата просто ей така! — простена Хейс. — Ще ни трябва съдебна заповед.

— Иди и я вземи, Хейс! Ти си шерифът тук, да те вземат дяволите!

— За съжаление не съм — въздъхна той. — Аз работя за Агенцията за борба с наркотиците. А през последните две години изпълняваме съвместни задачи с Майк като представител на ФБР. Мен просто ме внедриха като шериф, Мишел.

— А защо точно тук? — пожела да узнае тя.

— Защото Източното крайбрежие е буквално залято с наркотици и ние стеснихме кръга около този район — намеси се Вентрис. — Подозирахме Бабидж Таун, но не знаехме как се осъществяват доставките. Бяхме почти сигурни, че ги пренасят по вода.

— Но не може да не сте знаели, че Чамп разполага с частен самолет — отбеляза Шон.

— Разбира се, че знаехме — кимна Хейс. — Но чесната няма капацитет да пренася наркотици от чужбина. Искахме да се доберем до източника.

— Изобщо не сме подозирали за тайните полети на ЦРУ — нервно добави Вентрис. — Те все пак са държавна институция, нали?

Мишел извади касетата от камерата на Шон и му я подаде.

— Ето ти доказателството! Престани да дрънкаш глупости, ами издействай заповед за обиск и върви да освободиш Виджи! Обещавам, че ще ти откъсна топките, ако й сторят нещо, докато продължаваш се мотаеш тук!

Вентрис прие заканата с изненадващо спокойствие и кимна.

— Да вървим.

— Все пак става въпрос за проклетото ЦРУ Майк! — ужасено рече Хейс.

— Длъжни сме да опитаме.

Получаването на заповед за обиск на Кемп Пиъри отне известно време заради късния час, а и поради очевидната неохота на съдията. Но видеозаписът и показанията на трима очевидци нямаше как да бъдат пренебрегнати. В крайна сметка кавалкадата от черни джипове спря пред портала на секретната база. Дузина федерални агенти начело с Хейс и Вентрис се насочиха към будката на охраната, следвани от Шон и Мишел.