— Знам какъв е този въпрос и веднага ви отговарям: Мик никога не е била обект на насилие.

— Явно, че сте мислили по тази тема.

— Аз съм полицай. Виждал съм ужасни неща, включително и деца, обект на насилие. Мишел няма нищо общо с тях. Никога не съм забелязал типичните признаци у нея. А и татко не е такъв човек. Искам да кажа, че никога не би му минало през ума такова нещо. Вечно беше на работа. Ще ви призная нещо: аз много обичам моя старец, но ако дори за секунда съм допускал нещо подобно, положително щях да взема мерки. Не съм станал ченге, защото обичам да си затварям очите.

— Убеден съм, Бил. Но родителите ви имаха ли обяснение за промяната у нея? Потърсиха ли професионална помощ?

— Не ми е известно. Искам да кажа, че тя нито изпадаше в ярост, нито измъчваше животинки. Повечето деца са капризни и често си променят настроението. А в онези години хората не тичаха при психоаналитиците за дреболии, нито пък тъпчеха децата си с успокоителни, защото не можеха да стоят мирно повече от десет минути. Не се обиждайте, докторе.

— О, нищо подобно. Познавам много психиатри, които са се превърнали във фармацевти. Разговаряли ли сте някога с родителите си за нея?

— Да, разбира се. Според мен всички стигнахме до решението да я оставим на мира. И винаги да сме готови да я приемем, ако реши да се върне в семейството.

— Не сте им казали за сегашното й състояние, нали?

— Не. Още след първия ни разговор реших да оставя на вас важните решения. След като Мик не желае да им каже, значи няма да го сторя и аз. А и нямам никакво желание да предизвиквам гнева на олимпийска медалистка с черен пояс, макар и да ми е сестра.

— Тя и на мен е взела страха — кимна с въздишка психоаналитикът. — Да кажете нещо друго, което би могло да ми помогне?

— Върнете ми сестричката, Хорейшо. Това е всичко, което искам. Направите ли го ще имате приятел за цял живот тук, в Тампа.

Лен Райвест разведе Шон из територията на Бабидж Таун. Оказа се, че зад централната сграда има множество постройки от камък, тухли и дърво. Те бяха с различни размери, но отдалеч личеше, че всяка е оборудвана с блиндирана врата и алармена система. Най-голямата се издигаше на площ от около един квадратен километър, отдалечена от останалите и заобиколена от двуметрова ограда от ковано желязо. До нея беше залепена постройка, наподобяваща зърнен силоз.

— Какво има вътре? — посочи към нея Шон.

— Вода — кратко отвърна Райвест. — Тонове вода.

— А в другите сгради?

— Най-различни неща.

— В коя от тях работеше Мънк Тюринг? И с какво се занимаваше?

— Не ми се говори по този въпрос.

— Вижте какво, Лен — обърна се с лице към домакина Шон. — Доколкото си спомням, вие ни наехте да разследваме обстоятелствата около смъртта на Мънк Тюринг. Ако не искате да го правим, просто кажете. Веднага си тръгвам, за да не си губим времето. Току-що онзи учен на име Чамп ми загуби половин час в празни приказки. Нямам намерение това да се повтори.

Райвест пъхна ръце в джобовете си и подритна някакво камъче.

— Моля да ме извините, Шон — промърмори той. — Знам, че сте работили в Сикрет Сървис заедно с Джоун по времето, когато аз работех във ФБР. Нямам никакво желание да си играя на котка и мишка с бивш колега. Между нас казано, шефовете проявиха голяма резервираност към решението ми да потърся външна помощ за разследването.

— А кои са шефовете?

— Ако знаех, непременно щях да ви кажа.

— Нима твърдите, че не знаете за кого работите? — зяпна от изненада Шон.

— Оказва се, че не е толкова лесно да се разбере. Ако някой разполага с достатъчно пари, лесно може да прикрие следите си. В трудовия ми договор пише, че работя за компанията „Бабидж Таун Лимитед“. В мига, в който реших да науча нещо повече за работодателя си, бързо ме привикаха и ме предупредиха, че ще загазя, ако продължавам в същия дух. А аз не искам да загубя службата си, защото е добре платена и парите са ми нужни да издържам двете си деца в колежа. Няма как.

— Разбирам. Но вие споменахте, че които и да са те, вашите работодатели си имат едно наум. Откъде знаете?

— От ежедневното общуване с тях с помощта на компютъра. А понякога от ежечасното. Така си контактуваме. Съобщих, че вие вече летите насам и трябва да ви се даде възможност да проучите нещата, макар че може да се окаже опасно.

— Защото са замесени ФБР и ЦРУ ли?

— Представяте ли си? — направи гримаса Райвест. — Точно в Кемп Пиъри от всички възможни места? Проблемите ни със сигурност ще свършат, ако бързо приключите следствието и се окаже, че убийството няма нищо общо с Бабидж Таун.

— А ако се окаже, че има нещо общо? — засече го Шон.

— В такъв случай вероятно ще си търся друга работа.

— Чамп Полиън мисли, че става въпрос за заговор, организиран от военнопромишления комплекс.

— За бога! — простена Райвест. — Имам си достатъчно проблеми, за да слушам глупостите на оня отнесен тип!

— В такъв случай да се концентрираме върху основната задача. Как умря Мънк Тюринг?

— Изстрел в главата. Пистолетът е открит до трупа.

— Къде точно в Кемп Пиъри?

— В източния край на зоната, непосредствено до река Йорк. Минали сте покрай него на идване.

— В рамките на оградения периметър?

— Да. Тялото е било близо до оградата. Знам, че там обикалят патрули, но не съм сигурен, че го правят денонощно, седем дни в седмицата. Територията на Кемп Пиъри включва хиляди декари земя, голяма част от които не се наблюдават. Дори ЦРУ не разполага с достатъчно средства, за да контролира всеки квадратен метър от тях. По някакъв начин Мънк е прескочил оградата, но нямам представа защо.

— Къде е трупът в момента?

— В хладилника на Уайт Федър — малко градче наблизо. Смъртта бе установена от съдебния лекар на Уилямсбърг. Няма съмнения относно причините. Видях трупа и прочетох смъртния акт, но не е лошо и вие да им хвърлите едно око.

— Добре. Тюринг имаше ли семейство?

— Беше разведен. Все още търсим бившата му съпруга, засега без успех.

— Деца?

— Едно. Виджи Тюринг, на единайсет години.

— Виджи? Къде се намира тя?

— В Бабидж Таун. Живееше при баща си. — Той посочи къщичките. — Там са настанени служителите. Някои живеят в централната сграда, най-вече по-новите…

— Истинското й име Виджи ли е, или е само някакъв прякор?

— Чух, че било съкращение от Виженер или нещо подобно.

— Ясно — кимна Шон. — Кръстил е дъщеря си на Блез дьо Виженер.

— На кого?

— Няма значение. Тюринг имал ли е известни врагове?

— Имал е поне един, макар и неизвестен.

— А не допускате ли, че е било самоубийство? Изстрел от упор, пистолетът е бил намерен до трупа.

— Възможно е — бавно кимна Райвест. — Но инстинктът ми подсказва друго.

— Понякога инстинктът лъже.

— Мен не ме е излъгал нито веднъж за двайсет и пет години служба във ФБР. И сега ми подсказва, че нещо не е наред.

— Искам да поговоря с Виджи. Как се справя тя?

— Ще ви бъде трудно да измъкнете нещо от нея.

— Защо?

— Не е доказано, че е болна от аутизъм, макар че са налице подобни симптоми. Доколкото ми е известно, единствено Мънк е бил в състояние да контактува с нея.

— Това означава ли, че не знае за смъртта на баща си?

— Да речем, че никой не знае как да осъществи контакт с нея — въздъхна Лен.

— Необуздана ли е?

— Напротив — отвърна шефът на охраната. — Тя е тиха и стеснителна и е страхотна пианистка.

— Тогава какъв й е проблемът?

— Тя живее в свой свят, Шон. Разговаряш нормално с нея, после тя изведнъж се затваря в себе си. Дори престава да те забелязва. Сякаш преминава на друго комуникативно ниво, различно от нашето.

— Момичето преглеждано ли е от специалист?

— Не знам.

— Познавам такъв, ако се наложи — рече Шон, имайки предвид Хорейшо Барнс. — Кой се грижи за нея в момента?