— Ще си го получи, Санди — опита се да я успокои Мишел. — Бари е арестуван за кражба и разпространение на наркотици. Чакат го доста годинки затвор.

— Нищо подобно, Мишел — поклати глава Санди.

— Разполагаме с доказателства, от които няма измъкване.

— Закриля го Програмата за защита на свидетелите — въздъхна жената в количката. — Всичко ще се потули както преди.

— Програма за защита на свидетелите? — объркано я погледна Мишел, после премести очи върху лицето на Бари.

— Издал е мафиотите, за които е работел — мрачно поясни Санди. — В замяна свалиха обвинението за предумишлено убийство на съпруга ми. Федералните прецениха, че това е цената за ликвидирането на голяма мафиотска фамилия. Нали така, Бари? Или трябва да те наричам с истинското ти име, Антъни Бендър?

— Не знам за какво говориш — презрително се усмихна Бари. — А ако се опиташ да ме застреляш, и с теб ще бъде свършено.

— Мислиш ли, че ми пука? Ти ме лиши от единствената радост в живота. Единствената, чуваш ли?

— Сърцето ми се къса за теб, саката нещастнице!

— Млъкни! — изкрещя извън себе си Санди и пръстът й се уви около спусъка.

Мишел направи крачка напред и застана между Санди и Бари.

— Дай ми пистолета, Санди.

— Не. Искам да застрелям тази гадина.

— Дай ми го. Обещавам ти, че този път той ще влезе в затвора. Разполагам с достатъчно влиятелни връзки.

— Как ли пък не — изсмя се Бари.

— Млъкни, идиот такъв! — хвърли му унищожителен поглед Мишел, след което отново се обърна към Санди. — Заклевам се, че ще го вкарам в затвора! А сега ми дай пистолета.

— Махни се от пътя ми, Мишел! — извика Санди. — Достатъчно дълго чаках. Трябваха ми години, за да открия мръсника. Остави ме да го довърша!

— Той ти отне краката, лиши те от съпруг. Не му позволявай да отнеме и остатъка от живота ти.

— Какъв живот? На това ли му викаш живот?

— Можеш да помагаш на хората, Санди. Не е малко.

— Аз на себе си не мога да помогна, камо ли на другите!

— Но на мен ми помогна — каза Мишел и направи още една крачка напред. — Не си цапай ръцете с този боклук, Санди. Ти не си престъпник, не си убиец. Ти си добър човек, а това е нещо, което не бива да ти бъде отнето.

Пистолетът в ръката на жената леко трепна.

— Съжалявам, Мишел — промълви тя. — Не мога да го убия, въпреки че заслужава да натисна спусъка.

— Точно така. Дай ми пистолета.

— Сбогом, Мишел.

— Какво?!

Санди опря дулото в слепоочието си и натисна спусъка. Прозвуча остро изщракване. Санди натисна още веднъж, после още веднъж. В очите й се появи дълбоко смайване. Мишел протегна ръка и й отне пистолета.

— Добре, че навреме се сетих да извадя патроните — каза тя.

— Но как разбра? — смаяно я погледна Санди.

— От пръстта под ноктите ти и по пода в стаята ти. Никой не рови в саксиите току-така. Разбрах, че там криеш нещо.

— Защо просто не сте взели пистолета? — обади се единият от полицаите. — Ако не бяхте ни направили знак, със сигурност щяхме да я застреляме!

— Защото тя трябваше да го преживее — отвърна Мишел и взе треперещата ръка на Санди между дланите си. — За да бъде наясно какво може и какво не може да направи. — Усмихна се на разстроената си приятелка и добави: — Понякога това е най-добрата терапия.

— Знаела си за Бари? — промълви Санди.

— Не знаех, че той е убил съпруга ти, но видях, че го следиш. Пистолетът потвърди подозренията ми. Но нямах представа, че е включен в Програмата за защита на свидетелите.

— Между другото, не е зле да се обадиш във Вашингтон и да потърсиш човека, който отговаря за мен — обади се с нарастващо самочувствие Бари. — Казва се Боб Труман.

— Боби Труман? — проясни се лицето на Мишел.

— Познаваш ли го? — изненадано я погледна Бари.

— Разбира се. Спечелих сребърен олимпийски медал в един екип с дъщеря му. Боби е много добър човек. Сигурна съм, че когато научи какви си ги вършил, няма да видиш слънцето, преди да си чукнал осемдесет. Днес май е щастливият ми ден.

Полицаите отведоха Бари, който риташе и ругаеше като бесен. Единият от тях поиска да арестува и Санди, но Мишел бързо го разубеди.

— Наистина ли искаш да попълваш още цял куп формуляри? — попита тя. — Не си ли даваш сметка, че зад нея ще застанат всички омъжени жени в Америка, а вас ще ви обвинят във всички земни грехове? — Посочи към брачната халка на единия от тях и добави: — Бъдете сигурни, че и собствените ви жени ще ви презрат!

Полицаят трепна и нервно се извърна към партньора си.

— Оръжието не беше заредено все пак…

— Окей, забравяме! — кимна онзи. — Но ще конфискуваме пистолета.

Мишел отведе Санди в стаята й и остана известно време при нея. Когато се прибра в своята, откъм банята долетя тихо скимтене.

— Господи, Черил! — скочи тя и отвори вратата. Съквартирантката й почти падна в ръцете й. — Извинявай, но съвсем забравих за теб!

Отведе я до леглото и вдигна сламката й от пода. Но за огромна нейна изненада Черил отказа да я засмуче, а се притисна още по-силно в нея.

— Тази вечер има една наистина хубава беседа за неправилното хранене — усмихна се Мишел и притисна мършавото й тяло към себе си. — Искаш ли да отидем заедно, но след вечеря?

— Ти нямаш смущения в храненето — отвърна с треперещ глас Черил.

— Как да нямам?! — вдигна вежди в престорен ужас Мишел. — Снощи изядох цели две порции стек „Солсбъри“! И което е още по-ужасно — беше ми вкусно! Ако това не е неправилно хранене, не знам кое е!

Шон си опаковаше багажа, когато някой почука на вратата на стаята му.

— Влез.

Чамп Полиън застана на прага, после бързо влезе вътре.

— Говори ли с Алиша? — попита го Шон.

— За преместването ли? Да. Нямам нищо против да бъдеш бодигард на Виджи. Само че те предупреждавам, гледай да не свършиш като труп.

— Оцеляването винаги е било на първо място сред приоритетите ми. — Шон затвори сака и го остави на пода. — Досега не сме засягали темата за твоите занимания в Бабидж Таун.

Чамп продължаваше да се взира в пода.

— Разчитах на Лен да те запознае с подробностите.

— Той знаеше ли?

— Не е някаква голяма тайна, поне що се отнася до основните концепции.

— Е, тъй като Лен не може вече да се възползва от тази чест, искаш ли ти да ми кажеш какви са основните концепции? Можем заедно да се разходим до Барака номер две.

— Значи знаеш за нея, така ли?

— Да, знам. А и изгарям от любопитство да науча нещо повече за миниатюрното чудо, което ще накара хората да забравят за Едисон и Бел.

— Знаеш ли, понякога доста преувеличавам — промълви колебливо Чамп.

— Защо не оставиш аз да преценя?

— Виж, не искам да изглеждам неотстъпчив… — започна Чамп.

— Ами, недей тогава — сряза го Шон.

— Човек трябва да спазва известна конфиденциалност — заяви с леко приповдигнат тон Чамп.

— Нека да ти обясня положението, Чамп. Първо, по случая работя заедно с шериф Хейс и той може да те принуди да ми покажеш всичко. Второ, тук има два трупа на хора, свързани с Бабидж Таун. Не ми се вярва да искаш да има и трети, особено ако това ще си ти.

— Да не би да смяташ, че съм в опасност? — попита ужасен Чамп.

— Знам, че аз съм в опасност, така че няма никакво съмнение, че и ти също си в опасност.

— Виж, не може ли това да почака? Имам много работа.

— Същото ми каза и Лен Райвест. И виж докъде стигна.

Чамп се стегна, после отново погледна надолу.

— Не знам, много е особено.

— Чамп, от опит знам, че хората, които отказват да сътрудничат, крият нещо.

Чамп го погледна и се изчерви.

— Нямам какво да крия.

— Добре, значи нямаш нищо против да ми кажеш къде си бил в часовете между полунощ и два сутринта през нощта, когато умря Лен Райвест?

— Тогава ли е бил убит?

— Отговори на въпроса.

— Не съм длъжен да отговарям.