— Отивам, мисис Морисън — съобщи й той и размаха бухалката.

— Вече трети път за този месец! — гневно извика жената. — Следващия път ще извикам полиция!

— Няма да ви спирам. Никой не ми плаща за подобни неща!

Насочи се към задната част на голямата къща. Тя беше нова, само на две години — една от онези разкошни резиденции, изникващи на мястото на старо и порутено ранчо с четири пъти по-малки размери. Площта й надхвърляше четиристотин квадратни метра, а къщата за гости беше по-голяма от повечето жилищни сгради в района. Собствениците рядко се мяркаха тук, предпочитаха през лятото да отскачат до средновековното си имение в Нантъкет, а през зимата да се наслаждават на мекия климат на Палм Бийч, където притежаваха истински палат на брега на океана. Разбира се, пътуването до споменатите дестинации ставаше с луксозен частен самолет. Но техните предпочитания нямаха нищо общо с интересите на децата им — все още тийнейджъри, които често се появяваха тук с големи и шумни компании.

Шон мина покрай поршетата, малките беемвета и поръчковите мерцедеси, паркирани пред огромния, побиращ шест автомобила гараж, изкачи каменните стъпала и влезе в просторната кухня. Музиката гърмеше толкова силно, че въпреки тапите в ушите тялото му завибрира.

— Хей! — изкрещя той, докато си пробиваше път между тълпата 19-годишни младежи, ритмично полюшващи се в такт с музиката.

Изобщо не се съмняваше, че горе, в седемте луксозни спални, участници в купона практикуват всичките разновидности на секса, придружавайки го с гълтане на хапчета, боцкане и смъркане — все дейности, строго забранени от закона.

— Хей! — отново изкрещя той. Никой не му обърна внимание. Това означаваше, че присъствието на бухалката е напълно оправдано. Той се насочи към импровизирания бар върху кухненския плот, вдигна я над главата си и зае позицията на професионален батър по време на дерби мач на стадиона на „Янките“. С първия удар помете около половината стъклария, а с втория напълно разчисти плота.

Разливането на алкохола доведе до очаквания ефект. Музиката спря и младежите бавно насочиха вниманието си към него, макар че половината от тях бяха прекалено дрогирани, за да проявят интерес към инцидента. Част от полуоблечените момичета започнаха да се кискат, а двама голи до кръста младежи го изгледаха мрачно и стиснаха юмруци.

В кухнята се втурна висок и як хлапак.

— Какво става, по дяволите? — извика той, после изведнъж спря, втренчи се в бухалката на Шон, след което бавно огледа съсипания бар. — Мамка му, Кинг! — изкрещя извън себе си той. — Ще си платиш за това!

— Няма, Албърт — спокойно отвърна Шон.

— Казвам се Бърт!

— Добре, Бърт. Дай да звъннем на баща ти и да го попитаме какво мисли по въпроса.

— Не можеш да идваш тук и да ни прилагаш гадните си номера!

— Не правя никакви номера, а се опитвам да спася къщата на родителите ти от банда разглезени богаташки задници!

— Хей, това не ми харесва! — извика едно от момичетата, качено на 12-сантиметрови токчета и облечено в плътно прилепнала тениска до дупето й, която не оставяше нищо на въображението.

— Тъй ли? — стрелна я с поглед Шон. — Кое по-точно не ти харесва? Богаташки, или задници? Между другото, парцалчето, което си нахлузила, ми предлага отлична гледка към твоя! Нека ти обясня нещо, Бърт — насочи вниманието си обратно към домакина Шон. — То се отнася да разглезената ти сестра и загубения ти брат, които в момента най-вероятно са горе и се чукат с някого, когото виждат за пръв път!

— Не е твоя работа!

— Ще ти кажа каква е работата ми: баща ти ме помоли да хвърлям едно око на къщата и най-вече на теб. Имам разрешението му да разчиствам терена по моя преценка — в момента, в който нещата започнат да излизат от контрол. — Бухалката се извиси над главата му. — Това е моето съдийско чукче, с което обявявам, че нещата са излезли от контрол! — Очите му бавно обиколиха присъстващите. — Предлагам да се измитате на майната си, преди да съм повикал ченгетата!

— И какво, като ги извикаш? — озъби се Бърт. — Ще дойдат и ще ни помолят да намалим музиката, нищо повече!

— Съмнявам се. Особено ако някой им подхвърли, че в къщата се употребяват наркотици, злоупотребява се с алкохол и се прави секс с непълнолетни. Това несъмнено ще ги накара да извадят заповед за обиск и да щракнат белезниците на всички присъстващи. — Очите му обиколиха лицата на тийнейджърите, които напрегнато го наблюдаваха. — Как ще се отрази полицейското досие на следването ви в Харвард? Възможно ли е мама и тате да приберат ключовете на мерцедеса и да клъцнат издръжката ви?

Въпросите му прогониха от помещението половината от участниците в купона. Другата половина се изнесе миг след като Бърт направи опит да се нахвърли върху Шон и за награда получи бухалка в корема. Шон го хвана за яката и го повлече към терасата.

— Ще повърна! — изскимтя Бърт. — Ще повърна!

— Дишай дълбоко — посъветва го Шон. — И друг път не опитвай подобни глупости.

Бърт се възстанови за по-малко от минута.

— Тъпкано ще ти го върна! — злобно изсъска той.

— Преди това имаш малко работа — небрежно отвърна Шон. — Иди да доведеш жалките си брат и сестра, с които заедно ще почистите къщата.

— Няма! — запъна се Бърт.

Шон го хвана за ръката и леко я изви.

— Или ще почистите къщата, или ще се разходим до участъка! — мрачно го предупреди той и посочи с бухалката опустошения бар. — След един час ще дойда да проверя докъде сте стигнали, Албърт.

Само че Шон нямаше да се върне, защото щеше да забрави за Албърт. Мобилният му телефон иззвъня четирийсет минути по-късно, докато гледаше новините по телевизията. Съобщиха му, че Мишел лежи в безсъзнание в една от вашингтонските болници, след като е била арестувана за нарушаване на обществения ред. Той скочи и се втурна към колата си, затръшвайки вратата с така сила, че почти я извади от рамката.

Очите му се заковаха върху тялото, проснато неподвижно на леглото. Челото на Мишел беше превързано с бинт, част от лицето й беше жестоко подута. Той се обърна към лекаря, който успокоително промърмори:

— Не се безпокойте. Не е толкова зле, колкото изглежда. Скенерът на главата не показа увреждания, няма вътрешни кръвоизливи. Разминала се е само с контузии, включително един избит зъб и две пукнати ребра. Има късмет, че носът и челюстта й са цели. Ще изпитва силни болки, след като се събуди, въпреки лекарствата.

Докато слушаше лекаря, Шон се взираше в един предмет, който никак не се връзваше с болничната обстановка — белезниците, с които дясната ръка на Мишел беше прикована към рамката на леглото. Към тях трябваше да прибави и ченгето с подпухнало лице в коридора, което го претърси за оръжие и му разреши да влезе за десет минути.

— Какво се е случило, по дяволите? — попита той.

— Вашата приятелка е влязла в бар и се е сбила с някаква горила.

— Откъде знаете, че е бил толкова як?

— Видях го, в момента го обработват на същия етаж.

Докторът погледна часовника си и отбеляза нещо в болничния картон, закачен над леглото.

— Тя ли е започнала първа?

— Така казват — кимна човекът. — Предполагам, че това е причината за белезниците, макар че в момента едва ли е в състояние да побегне. Накараха ме да ги оставя, въпреки че и онзи тип е здравата пребит. Тази жена трябва да е истинска фурия!

— Нямате представа колко сте прав — отбеляза Шон, изчака го да излезе и се приведе над леглото. — Мишел! Чуваш ли ме?

Отговори му тихо стенание. След изтичането на десетте минути той бавно се изтегли към вратата, без да изпуска от очи белезниците.

Не му беше трудно да научи подробностите по инцидента. Осведоми го стар приятел от вашингтонската полиция, който успя да се добере до доклада за ареста.

— По всичко изглежда, че мъжът ще направи официално оплакване — завърши детективът.

— Страхотно — възкликна Шон и уморено разтърка очи. — А тя не е дала никакви показания, така ли? Ченгетата сигурни ли са, че не е била провокирана?