— Всичко е наред, Мишел — извика Шон. — Той ми помага.

— Глупости! — изкрещя извън себе си партньорката му и се прицели в главата на Уитфийлд.

— Той ми спаси живота — добави Шон.

— Чух, че си страхотен стрелец, Максуел — небрежно каза Уитфийлд, направи крачка напред и й подаде карабината. — По-добре вземи това.

Мишел пое оръжието, но пистолетът й остана насочен в главата му. После подозрението в очите й бавно изчезна и тя се обърна към Шон.

— Какво става, за бога?

— Бабидж Таун гъмжи от въоръжени до зъби мъже от Кемп Пиъри, а Алиша се опита да ме убие — кратко отвърна той.

— Аз повиках полицията, която вече е тук — съобщи му тя.

— Виджи? — учудено попита той и се усмихна на момиченцето, което срамежливо му махна иззад гърба на Мишел.

— Хей, какво е това? — обади се Уитфийлд, оглеждайки моторницата с Хорейшо на кърмата.

— Той ни е приятел, хайде да се качваме — отвърна Шон.

— Не! — отсече Уитфийлд. — Тази лодка няма да стигне до мястото. Последвайте ме.

Тръгнаха покрай брега и скоро се озоваха до лодката на Уитфийлд. Той ги накара да легнат на дъното и ги покри с дебело платнище.

Шон надникна от единия край и размаха пистолета.

— Ако се опиташ да ни прецакаш, със сигурност ще ти пробия дупка в главата.

Бурята бушуваше с пълна сила. По реката се появиха високи вълни, от потъмнялото небе рукна пороен дъжд. Мишел надникна изпод платнището, откачи една спасителна жилетка и я нахлузи през раменете на Виджи.

Една лодка ги пресрещна малко след като се отдалечиха от брега. Уитфийлд тихо изруга, а Шон здраво стисна пистолета.

Лодката беше много по-голяма от тяхната. На борда й имаше десет въоръжени мъже, плюс още някой.

— Къде беше, Иън? — попита гласът на Валъри Месълайн и Шон направи неволна гримаса.

— В Бабидж Таун — отвърна Уитфийлд. — Изглежда, някой е повикал ченгетата.

— Кой би могъл да го стори? — хладно попита жената.

— Най-вероятно онзи, който е проникнал в Кемп Пиъри. Но това вече няма значение, защото котката избяга от чувала. Веднага трябва да се изтеглите.

— Аз не мисля така — отвърна Валъри. — По-добре вземи няколко души и претърсете реката надолу по течението. Нарушителите най-вероятно са се изтеглили натам.

— Според мен трябва да отведеш хората си в Бабидж Таун. Нашите момчета ще имат нужда от помощ. А аз се връщам в Кемп Пиъри, защото ме чакат неотложни задачи.

Докато го слушаше, Валъри внимателно оглеждаше лодката му.

— Лодката ти гази доста дълбоко за сам човек, Иън — отбеляза тържествуващо тя.

Вместо отговор Уитфийлд завъртя лоста за газта и лодката се стрелна към голямата моторница. Ударът беше страничен, но достатъчно силен. Двама от мъжете паднаха във водата, а Валъри загуби равновесие.

Уитфийлд включи на заден, витлата за миг изскочиха от водата и лодката политна назад. После Уитфийлд включи на преден и се понесоха с пълна скорост. Отзад затрещяха изстрели. Един-два куршума пробиха корпуса.

— Имам нужда от помощ! — извика Уитфийлд.

Шон и Мишел отметнаха платнището и се присъединиха към него, а Хорейшо остана на дъното, притиснал Виджи до себе си. Моторницата се носеше след тях, нова серия куршуми засвириха покрай ушите им. Шон и Мишел отвърнаха на огъня. Още с първите изстрели с карабината Мишел успя да улучи носа на моторницата.

— Пестете патроните! — извика Уитфийлд. — Имам само два резервни пълнителя за автомата и по един за двата пистолета!

Движеха се с над сто километра в час, лодката летеше над еднометровите вълни с главозамайващи скокове и заплашително се люшкаше на вятъра.

Шон внимателно се прицели и в бърза последователност стреля четири пъти. За съжаление пистолетът беше твърде неефективно оръжие в подскачащата като трамплин лодка.

— Мога ли да ти задам един тъп въпрос? — подвикна той към Уитфийлд.

— Давай!

— Защо сладката ти женичка иска да ни види сметката, а заедно с нас и на теб?

Уитфийлд ловка завъртя руля, за да избегне високата вълна.

— Тя не ми е жена, а шеф — извика в отговор той.

— Шеф ли?! — зяпна Шон. — Какви ги дрънкаш, по дяволите? Мислех, че ти си шефът на Кемп Пиъри?

— Мисли каквото искаш! — сряза го Уитфийлд.

— А малкият ви бизнес включва и търговия с наркотици, така ли?

Уитфийлд не отговори.

— Какви бяха арабите, които слязоха от самолета? — продължи да го притиска Шон.

— Не е твоя работа!

— Алиша ли уби Лен Райвест?

Мълчание.

— Ако не беше ти, тя щеше да ликвидира и мен! — остро изрече Шон. — И това е единствената причина, поради която все още не съм ти щракнал белезниците!

— А Чамп? — намеси се Мишел. — И той ли работи за ЦРУ?

— Предлагам да се концентрираме върху един прост, но важен въпрос — сухо отвърна Уитфийлд. — А той е как да оцелеем през следващите десет минути.

— Приближават се! — извика Мишел, хвърлила бързо поглед зад гърба си.

— Двигателите им са два пъти по-мощни от моя — сви рамене Уитфийлд. — Дръжте се здраво!

— А какво си мислиш, че правим досега? — попита Шон, после изведнъж млъкна и стисна зъби. Уитфийлд някак си успя да направи завой под ъгъл от деветдесет градуса, без дори да намали газта. Шон политна и със сигурност щеше да падне зад борда, ако Мишел не го беше сграбчила за рамото. Краката й бяха сключени около тялото на Виджи, в случай че Хорейшо я изпуснеше.

— Мик! — изпищя детето.

— Спокойно, Виджи, държа те здраво!

Успял с невероятната си маневра, Уитфийлд насочи лодката към тесния канал на противоположния бряг, който се врязваше дълбоко в територията на Кемп Пиъри. Прелетяха покрай два светещи надписа, предупреждаващи обикновените граждани за смъртната опасност, грозяща ги при навлизане в тази част от реката. Шон вече знаеше, че опасността е съвсем реална. Две лодки с въоръжени мъже охраняваха входа на канала. При вида на бясно препускащата лодка те светкавично я взеха на мушка, включително и с един гранатомет. После видяха кой стои на руля, оставиха оръжието си и объркано се спогледаха. Уитфийлд невъзмутимо вдигна ръка и им отдаде чест, а после предприе серия от бързи маневри наляво и надясно, очевидно заобикаляйки подводни заграждения. През цялото време не отделяше поглед от осветения пулт пред себе си.

— Продължават да се приближават! — извика Мишел, после лицето й изведнъж побеля. — Готвят се да изстрелят ракета!

Мъжът на носа на моторницата действително ги беше хванал в оптическия си мерник Виджи нададе ужасен писък.

— Гледай да не я изпуснеш, Хорейшо! — дрезгаво извика Мишел.

Уитфийлд заби поглед в някаква точка пред себе си, очевидно изчислявайки нещо. Оказа се, че чака по-голяма вълна.

— Дръжте се здраво! — изкрещя миг по-късно той.

Шон и Мишел се проснаха на палубата, трескаво търсейки за какво да се заловят. В крайна сметка се вкопчиха един в друг.

От челния сблъсък с вълната лодката подскочи рязко нагоре. Двойните витла изсвистяха във въздуха. Прелетяха не повече от метър и тежко паднаха във водата пред отвора на тесния канал.

— Внимавайте! — изкрещя Валъри Месълайн, очевидно отгатнала намеренията на Уитфийлд.

Мишел се обърна в мига, в който тя скочи от моторницата и изчезна сред вълните, последвана от още няколко от нейните хора. Кормчията направи опит да заобиколи мястото, прескочено от бегълците, но вече беше късно. Моторницата удари мината, последва оглушителна експлозия.

Уитфийлд натисна руля с цялата си сила, лодката направи рязък завой и се стрелна обратно, минавайки на сантиметри от Валъри и останалите, които правеха отчаяни усилия да се освободят от тежките бронежилетки, теглещи ги към дъното.

— Как успя да го направиш, по дяволите? — попита с прегракнал от смайване глас Шон.

Уитфийлд почука екрана пред себе си.

— Нищо особено, когато знаеш къде са разположени мините. Вчера ги накарах да преместят една от тях, просто за всеки случай.