— Която е и най-вероятната причина за смъртта на Мънк. Той със сигурност е видял нещо — добави Мишел.

— Но това не е всичко — продължи Шон. — Още преди превръщането на Кемп Пиъри в секретна база тук са държали и германски военнопленници.

— Германски военнопленници? — учуди се тя. — Съвсем наскоро Чамп ми показа немска халба за бира, която му била подарена от Мънк.

— Тюринг е ходил в Германия?! — изправи се в стола Шон.

— Не съм стопроцентово сигурна, но е донесъл халбата след последното си пътуване в чужбина. Шериф Хейс би могъл да хвърли светлина по въпроса, разбира се, ако успее да измъкне паспорта му от агент Вентрис.

— Германски военнопленници в Кемп Пиъри и посещение на Мънк в Германия — замислено проточи Шон.

— Какво друго ти каза Чамп? — попита Хорейшо.

Тя им предаде останалата част от разговора си с шефа на Бабидж Таун и добави:

— Със сигурност мога да кажа, че е лапнал по мен като ученик.

— Друсни му един, ако стане нахален! — повиши тон Шон, предизвиквайки любопитния поглед на Хорейшо.

— Май няма да е лесно, защото човекът притежава черен пояс по таекуондо.

— А в свободното си време лети с частен самолет — язвително добави Шон. — Чух го от Алиша.

— Самолетът не е негов, а на собствениците на Бабидж Таун. Имам покана да ме повози, но чак вдругиден.

— Не съм сигурен, че ми харесва идеята да бъдеш насаме с тоя тип на няколко хиляди метра височина — мрачно рече Шон.

— Нямам амбициите да стана член на клуба „Секс в самолета“, ако това имаш предвид — отвърна с лека насмешка тя.

— Този човек има алиби за времето, по което беше убит Лен Райвест, но все пак нещо ме гложди…

— Може би няма.

— Какво?! — зяпна Шон. — Аз лично проверих компютърните разпечатки. Бил е в Барака номер две чак до три часа сутринта.

— По всяка вероятност Чамп разполага с възможността да изключва системата за сигурност. Нали е почти гений. Нима искаш да кажеш, че такъв човек не може да се справи с някакъв компютърен дневник?

— Изобщо не съм си помислял за това — съкрушено призна Шон.

— Потърси ли показанията на човек, който да потвърди данните на компютъра? — погледна го тя.

— Не, но ще го сторя веднага! — скочи той. — Добро попадение, Мишел.

— И аз имам моменти на просветление — скромно отвърна тя.

— Сега вече съм решително против идеята да летиш в компанията на онзи тип!

— Знам, но ще трябва да се примириш.

— Открих и още нещо — не се предаде Шон. — Нали помниш, че разпитвах хората дали са забелязали нещо необичайно в онази нощ?

— Помня — кимна Мишел. — Но се оказа, че никой нищо не е видял.

— Точно така. Ето защо реших да коригирам въпросите си и попитах дали са видели някого около жилището на Райвест, включително хора, които имат основания да са там.

— Нещо не следвам мисълта ти — обади се Хорейшо.

— Има предвид учени, лаборанти, охрана и други такива — поясни Мишел.

— Включително чистачи — добави Шон. — В резултат се сдобих с конкретна информация: един от пазачите забелязал униформен чистач с количка, който се е навъртал около Барака номер три някъде след един часа през нощта. — Двамата втренчено го погледнаха и той побърза да добави: — Нима не виждате връзката? Количката е средството, чрез което са били изнесени мокрите кърпи, хавлии и вакуум помпата от банята на Райвест!

— И то най-доброто средство — обади се след кратък размисъл Мишел. — Добро попадение, Шон.

— Значи Райвест е бил убит от някой от фирмата за почистване? — тихо попита Хорейшо.

— По-скоро от човек, облечен с тяхна униформа — отвърна Шон. — Направих си труда да проверя в пералнята, но не открих никакви хавлии и кърпи.

— В такъв случай говорим за убиец от женски пол — тръсна глава Хорейшо. — Искам да кажа, че това е по-логично, отколкото мъж да се преоблича в женски дрехи.

— Не е била жена — поклати глава Шон. — Пазачът беше категоричен, че е видял мъж. Направих справка при шефа на фирмата за почистване. Оказа се, че в нея работят почти толкова мъже, колкото и жени. Мисля, че обратното е по-вероятно — жена да обуе панталони, за да прилича на мъж.

— Значи трябва да проверим кой е бил дежурен през онази нощ — намеси се Мишел.

— И да, и не — отвърна Шон. — Разбира се, че ще проверим списъка на дежурствата, но според мен убийството е дело на външен човек, облечен като чистач. Кой ще задава въпроси на човек в униформа на чистач и с пропуск на шията?

— Възможно е и друго — добави Мишел. — Работата да е свършил човек от Бабидж Таун, облечен като чистач.

— Което би било още по-обезпокоително — въздъхна Шон и тръгна към вратата.

— Къде отиваш?

— Да проверя дали нашият гений Чамп Полиън действително се е намирал в Барака номер две в нощта на убийството, или се е забавлявал с по-друга дейност — например да бута количката с веществените доказателства, след като е удавил Райвест.

Шон не успя да намери жив свидетел за присъствието на Чамп в Барака № 2 по времето на убийството. Това автоматично върна името на учения в списъка на заподозрените за убийството на Лен Райвест. Телефонът на Шон иззвъня, докато пътуваше към къщичката на Алиша.

— Получихме съобщение от собствениците на Бабидж Таун — осведоми го Джоун.

— Кои са те?

— Не знам.

— Как тогава реши, че съобщението е от тях?

— Използваха предварително уточнените пароли и начин за връзка. След убийството на Райвест те променят становището си за присъствието ни в Бабидж Таун. Но ако все пак демонстрираш някакъв напредък…

— Джоун! — нетърпеливо я прекъсна Шон. — Скъсвам си задника, за да направя точно това! Едва ли си виждала по-високи каменни стени от тези, които ни заобикалят тук! На всичкото отгоре още не знаем кой ни плаща!

— Все пак си открил нещо, така ли?

Той се поколеба само за миг, след което я информира за германските военнопленници.

— Нима мислиш, че това има нещо общо със смъртта на Мънк Тюринг? — засече го тя.

— Възможно е. Много ще ми помогнеш, ако успееш да изровиш отнякъде списък с имената на германските военнопленници, които са били затворени в Кемп Пиъри по време на войната. Надявам се, че след като успя да уточниш маршрута му в Англия, ще можеш да направиш същото и за Германия. Аз от своя страна ще се опитам да надникна в задграничния му паспорт, разбира се, ако успея да го измъкна от ФБР.

— Ще видя какво мога да направя. Имаш ли идея къде по-точно е бил в Германия?

— Никаква.

— Чух, че си поискал средства за екипировка.

— Има такова нещо.

— Но не си дал никакви подробности.

— Нищо необикновено, повярвай ми.

— В такъв случай можеш да ми кажеш за какво става въпрос.

— Джоун, ако не искате да отпуснете средствата, просто ми кажи. Открил съм на добра цена нещата, които ми трябват. Част от тях могат да се вземат и под наем.

— Не оспорвам разходите.

— В такъв случай за какво става въпрос?

— Имам чувството, че криеш някаква информация от мен.

— Когато имам конкретни резултати, ти ще си първата, която ще ги научи.

— Какво е положението с твоята откачена партньорка?

— Какво имаш предвид, по дяволите? — вцепени се от изненада той.

— Аз също си имам източници — лаконично отвърна Джоун.

— Тя е добре.

— Сигурна съм. Но ако приемеш един приятелски съвет, не разчитай на една психически неуравновесена личност да ти пази гърба в кризисна ситуация.

— Гърбът ми си е окей.

— На мен ли го казваш? — иронично подхвърли тя. — Убедена съм, че това се отнася и за някои други части на тялото ти. Но ако говорим сериозно, трябва да повторя, че човек никога не трябва да оставя живота си в ръцете на приятели. Трима души вече намериха смъртта си, Шон. Никак не ми се ще четвъртият да си ти!

Линията прекъсна, а Шон се прокле за обзелите го съмнения в стабилността на Мишел. Какво щеше стане, ако тя изпаднеше в криза точно когато са на територията на секретната база? Нямаше ли да доведе до смъртта и на двамата?