— Мамка му!

Шон грабна една дъска, вкара я в дупката и натисна силно. Пропуканата мазилка бавно поддаде. Той бръкна и издърпа блещукащото парче метал, без да обръща внимание на драскотините по ръцете си.

Оказа се златна монета. Отдолу се виждаше още нещо — скъпоценен камък. Избърса прахта от него и го вдигна пред очите си. Прекрасен, наситено зелен смарагд. Шон трескаво разшири дупката и насочи фенерчето надолу. На светлината видя голямо златно кюлче, под което бяха пръснати още монети. Това беше съкровището на лорд Дънмор, което съвсем не се изчерпваше само със злато. От състоянието на стената около дупката личеше, че някой го беше открил преди него и този някой най-вероятно бе Мънк Тюринг.

Ето какво бе споделил с него Хайнрих Фукс от благодарност, че му е помогнал да се върне в Германия, бавно осъзна Шон. Съкровището беше нещо много повече от царски откуп. А оценката на Фрийман се оказа погрешна — Дънмор не е бил тъп британски благородник, а хитър и съобразителен човек, скрил златото във фалшивата основа на стената по изумително изобретателен начин. Стотици години по-късно то е било открито случайно от германски военнопленник, търсещ пътя към свободата.

Свел поглед към дланите си, Шон си даде сметка и за още една мистерия, отново свързана с Мънк Тюринг. Усмихна се. После изведнъж наостри уши, усмивката му се стопи. Този път нямаше грешка. До слуха му достигна тропот на бягащи крака, който се приближаваше към ловната хижа.

Грабна две тухли и ги пъхна в процепа, после пусна смарагда и златната монета в раницата си и хукна към замаскирания вход на тунела. Шмугна се вътре и бързо намести тежкия капак на мястото му.

Забравил за раната в бедрото, той се обърна и хукна по обратния път.

Разбра, че е прецакан, едва когато се добра до другия край. Погледна към отвора на около метър над главата си и застина. Нямаше за какво да се залови, дори да беше в състояние да отскочи с ранения си крак. Първоначалният замисъл беше неприложим, тъй като Мишел трябваше да се покатери на раменете му и да отмести капака.

Почакай малко, нареди си той. Как го бе направил Хайнрих Фукс, ако действително бе избягал сам? Отпусна се на колене до една от разхвърляните по земята греди, край които бяха минали на влизане. Трескаво заби нокти в пръстта и я разрови. Не след дълго пред очите му се появи напречно закована дъска, после втора, трета. Предположението му се оказа вярно — беше полузаровена в почвата грубо скована стълба, престояла там през всичките години след бягството на Фукс.

Шон я вдигна и внимателно я опря в стената под капака. Явно Хайнрих Фукс е бил не по-малко педантичен от Мънк Тюринг. Най-горното стъпало легна стабилно върху дървеното трупче, вкопано в земята точно за тази цел. Той преметна раницата на гърба си и се покатери. Отмести капака, излезе на повърхността и издърпа стълбата след себе си. После изведнъж спря. Стълбата вероятно щеше да трябва и на Мишел, в случай че не беше успяла да се измъкне от базата с онзи камион. Но от тунела долетя шум, който бързо прогони тази мисъл от главата му. Вътре вече имаше хора, което означаваше, че партньорката му няма как да го използва. Захвърли стълбата в шубраците, обърна се и започна да отмерва крачките по посока на гората. Но и оттам вече долитаха обезпокоителни шумове. Към тъмното небе се стрелна сноп ярка светлина, примигна и изчезна. По дяволите! Шон светкавично залегна и дръпна шнура на раницата си.

Няколко секунди по-късно мъжът спря на сантиметри от него. В ръцете си държеше готова за стрелба автоматична карабина МР5, лицето му беше почернено с маскировъчна боя, очите му внимателно опипваха земята. Без да губи време в безполезно изчакване, Шон се прицели и натисна спусъка. Мъжът бавно се свлече на земята. Шон прибра пистолета със зашеметяващи патрони, изтича към жертвата си и сръчно разкопча колана му. На него бяха окачени револвер, белезници, палка и най-главното — две бойни гранати. Той ги отдели, пъхна останалото в раницата си и потъна в гората.

Пое надясно, за да прибере екипировката си. Но за нещастие шумът идваше именно от тази посока. Спря, издърпа щифта на една от гранатите и с всичка сила я метна наляво. После се просна по корем и затисна ушите си с длани. Пет секунди по-късно Кемп Пиъри се разтърси от оглушителна експлозия.

Разнесоха се викове и тропот на бягащи крака, но Шон продължаваше да лежи на земята. Десет секунди, двайсет секунди, минута. Скочи и забравил всякаква предпазливост, хукна в избраната посока.

Две минути по-късно се промуши през дупката в оградата и бързо откри уредите за придвижване под вода. Взе само единия, а другия остави на място — ако все пак потрябва на Мишел.

От юг долетя бръмченето на извънбордов мотор, включен на максимални обороти. Без да се бави повече, Шон нахлузи кислородната маска и се потопи в реката. Гмурна се на недостижима за витлото на лодката дълбочина и се насочи към отсрещния бряг. Стигна до него за броени минути, изскочи на повърхността и се огледа. Намираше се на около двеста метра от хангара за лодки на Бабидж Таун. Беше задъхан от бързото плуване, но нямаше време за почивка. Изскочи от водата и хукна към близката горичка. Там разрови изсъхналата шума и измъкна скритата предварително раница. Свали леководолазния костюм и се преоблече в обикновени дрехи, после прибра екипировката в раницата и я засипа с изсъхнали листа. Забави се колкото да прехвърли записа от видеокамерата на външен носител, след което хукна към Бабидж Таун. Неизвестно защо имаше чувството, че трябва да е там, колкото по-скоро — толкова по-добре. Чувстваше, че трябва да открие Мишел, преди да е станало късно.

Товарът на камиона беше прехвърлен в малкия самолет, чиито седалки бяха свалени, за да се отвори повече място. Чамп Полиън влезе в кабината и се приготви за отлитане. Беше спокоен, че ще спази графика въпреки вятъра и усилващия се дъжд. Мъжете приключиха с товаренето, но няколко от балите останаха в каросерията на камиона, скрити от погледа на Чамп. Моторът изрева и камионът изчезна в нощта.

Чамп отмести списъка с необходимите проверки преди полета и щракна прекъсвача над главата си. Моторът се включи, витлото се завъртя. В същия момент главата на Мишел надникна през отворената врата на кабината.

— Хей, Чамп, ще ти се намери ли едно свободно място?

Главата му се извъртя, в очите му се появи дълбоко недоумение. После ръката му се плъзна към колана, но Мишел беше по-бърза. Силният удар изхвърли учения от пилотското място, от носа му рукна кръв. В следващия миг се осъзна, прескочи съседната седалка и се втурна навън. Мишел се стрелна след него.

Чамп се претърколи на бетона, а Мишел се стовари отгоре му с цялата тежест. В следващия миг кракът й го улучи в слепоочието със зашеметяваща сила, тялото му отлетя встрани. Понесена от инерцията, Мишел се препъна в крака му и тежко се блъсна във вибриращия корпус на чесната.

Възползвайки се от паузата, Чамп успя да измъкне пистолета си, но тя го изби с нов светкавичен ритник. Юмрукът му потъна в ребрата й, агонизираща болка прониза цялото й тяло. Атаката продължи с добре премерен ритник и тя най-после си даде сметка, че насреща й стои човек, който владее бойните изкуства не по-зле от нея. Падна на земята, претърколи и моментално скочи на крака.

— Какво търсиш тук, да те вземат дяволите? — изкрещя извън себе си Чамп.

— Възнамерявам да извърша официален арест — процеди тя, докато търсеше слабо място в бойната му стойка.

— Имаш ли представа какво правиш?

— Имам и още как! Но продължавам да се питам как един световноизвестен физик се е превърнал в наркотрафикант на ЦРУ!

— Мишел, ти изобщо нямаш представа какво става!

— Защо не ме осведомиш?

— Не мога. Не искам да те нараня.

— Не искаш да ме нараниш ли? А какво ще кажеш за Мънк Тюринг и Лен Райвест?

— Върша си работата, нищо повече. Трябва да ми повярваш.

— Съжалявам, Чамп, но доверието ми току-що се изчерпи. — Докато си разменяха тези реплики, тя бавно скъсяваше разстоянието помежду им. После кракът й се стрелна към главата му. Макар и улучен тежко, той се съвзе с изненадваща лекота и премина в контраатака. Мишел получи силен удар в рамото и падна по гръб. Извъртя се като котка в мига, в който той връхлетя върху нея, и успя да контрира с ритник в бъбреците. Но за нейно огромно учудване мъжът срещу нея не падна, а само политна назад. Дишаше тежко, но стойката му остана непроменена.