— Фам — извика жаловито той. — Фам!

Нападателите не обърнаха внимание на воплите му. Трима от тях изчезнаха зад възвишението. Фам ги видя през визьорите как се спират съсредоточено на място с наострени нагоре клони — разбраха, че им се е измъкнал. После петимата се пръснаха в различни посоки, претърсвайки околността сантиметър по сантиметър. Омайният гласец на Зелено стебло вече не се опитваше да ги подмами.

Иззад хълма се чу силен гръм и проблесна огнена струя. Явно някой нервак беше натиснал прибързано спусъка.

Синя раковина се носеше като удобна мишена във въздуха над тях. Все още беше невредим. Пелтечеше на някаква смесица между трисквелайн и езика на ездачите. Единственото, което Фам разбра от несвързаното му плещене бе, че неговият приятел е изплашен до смърт.

— Защо стреляте? Какво сме ви направили? Зелено стебло, помогни ни, моля те!

Параноикът във Фам Нувен обаче не можеше да бъде измамен. „Не искам да ме гледаш толкова високо отгоре!“ Той насочи лъчевия пистолет към ездача, после фокусира целта и стреля. Струята не беше във видимия спектър, но поразяващата й сила се измерваше в гигаджаули. Там, където удари, пламна плазма. Беше пропуснал Синя раковина само с няколко метра. Доста високо над ездача снопът лъчи порази прозрачния купол. Експлозията беше наистина грандиозна, а взривът разпръсна наоколо дъжд от огнени парчета.

Фам продължи да се движи, дори когато куполът над тях пламна. Забеляза, че Синя раковина се обърна, възвърна контрола над скродера си и взе да се лута, търсейки укритие. Местата, засегнати от лъча на Фам, блестяха с ярка светлина, преливаща от синьо през оранжево и червено. Беше толкова ослепителна, че поглъщаше мекото сияние на луната.

Изстрелът на Фам обаче произведе и обратен ефект — сякаш беше посочил с пръст точно къде се крие. В следващите петнайсет секунди четирима от нападателите обстрелваха непрекъснато прикритието му. Последва тишина, нарушавана единствено от леко шумолене. Петимата май си въобразиха, че ще го надвият много лесно в тая игра на криеница. Все още не си даваха сметка, че той е въоръжен не по-зле от тях. Фам се ухили като фокусира техните очертания във визьорите на шлема си. Виждаше всеки от своите противници, а гледаше да не изпуска от очи и Синя раковина.

Ако бяха само тези четиримата — или може би петима — щеше лесно да се справи с тях. Но той добре осъзнаваше, че скоро ще дойде подкрепление или пък ще възникнат някакви други затруднения. Простреляното място в купола вече не гореше, но там продължаваше да зее дупка с диаметър половин метър. Фам дочу свистенето на вятъра през нея. Този звук го накара да потръпне нервно, въпреки че бе защитен от костюма си. Сигурно щеше да мине време преди изтичането на атмосферата да засегне ездачите, но това си беше авария и скоро ситуацията можеше да стане критична. И неизбежно щеше да привлече вниманието на местните. Той се взря в дупката. Долу все още се чувстваше само лек повей, но само на няколко метра под пробива се извиваше миниатюрно торнадо. То завихряше пепел и откъснати парчета скала и почва и блъскаше във всички страни.

Отвъд прозрачния купол откритото пространство зееше като мрачна бездна. Там, където отломките излизаха извън сянката на купола и попадаха под слънчевите лъчи, те се превръщаха в ярка опашка. В главата на Фам започна да се оформя неясна мисъл.

А-ха. Петимата ездачи почти го бяха обкръжили. Един от тях внезапно изскочи на открито и стреля. Фам отвърна на изстрела и онзи експлодира в облак от нажежена пара и части от овъглено стебло. Скродерът му обаче остана непокътнат и продължи да се носи между хълмовете, обстрелван панически от останалите нападатели. Фам се възползва от тяхното объркване и промени позицията си. Постара се да се отдалечи, колкото се може повече от враговете си.

Следващите няколко минути тишината не бе нарушавана от изстрели и взривове. Фам отново вдигна очи към ярката опашка от куполните отломъци. Там имаше още нещо… Ами да! Подкрепление рано или късно щеше да дойде, но защо да не е за него! Той продължи да наблюдава като в същото време превключи говорителя си така, че да се чува, докъдето стига обхватът на оръжието му. Почти беше започнал да говори, но после размисли. По-добре намали силата при този удар. Той отново се прицели, започна да стреля без прекъсване и после каза:

— Равна, отваряй си очите на четири… Имам нужда от помощ — после описа набързо безумията, които му се бяха случили през последните десет минути.

Този път силата на лъча беше редуцирана до по-малко от десет джаула на секунда, така че да не подпали отново всичко наоколо. Но съдейки по изригванията зад отсрещния хълм, ефектът от стрелбата сигурно се забелязваше на доста голямо разстояние извън купола. Интересуваше го само заревото да се вижда от „Единак II“, който още беше от другата страна на поселището.

Ездачите отново затваряха кръга около него. Проклятие. Не би могъл да изпрати точно това съобщение по автоматичен начин. „Предавателят“ му трябваше за по-важни неща.

Фам започна да се стрелка от прикритие към прикритие, заобикаляйки ездача, който бе най-отдалечен от останалите. Сега беше сам срещу трима, а може би и четирима. Имаше предимство в огневата мощ и с информацията, с която разполагаше, но само една погрешна крачка щеше да му струва живота. Той се насочи към следващата си цел. Бавно и внимателно…

Светлинен лъч обгори ръката му и нажежи до бяло повърхността на скафандъра. Когато се отдръпна рязко назад, от ръкава му се разлетяха ярки капки втечнен метал. Фам се понесе между възвишенията, обстрелвайки ездача отдолу. Наоколо му започнаха да се кръстосват светкавици, но малко след това той отново се озова зад прикритие. Бяха много бързи, сякаш оръжието им се прицелваше автоматично. А може би наистина е така. Скродерите!

Едва по-късно болката го прониза. Фам се присви, едва успявайки да си поеме въздух. Сигурно овъгляването беше стигнало чак до костта. От очите му рукнаха сълзи, започна да му се гади и той почти загуби съзнание. Навярно се бе съвзел само след минута-две — в противен случай никога нямаше да се събуди. Нападателите се бяха приближили. От онзи, по когото стреля, беше останал само димящ кратер и пръснати останки от скродера. Системите в скафандъра се заеха да се справят с поразената част. После Фам почувства студа на местната упойка и болката постепенно изчезна. Той се прикри зад хълма, стараейки се да е незабележим едновременно и за тримата си нападатели, но те оставаха в обсега на визьорите му. На всеки няколко секунди избухваха ярки пламъци или някоя точка от хълма започваше да искри нажежена. Това беше безсмислено хабене на муниции, защото не можеха да го засегнат. Но въпреки това скафандърът му постепенно започна да губи мощ. Скоро щеше да остане без най-голямото си предимство пред врага.

Къде беше изчезнал Синя раковина? Фам започна да превключва изображението от малкото останали действащи визьори, после се опита и сам да се огледа. Проклетникът още висеше във въздуха високо над мястото на битката, незасегнат ни най-малко от своите приятели ездачи. При това им докладваше за всяко движение на Фам. Фам тромаво се преобърна, стараейки се да се прицели, колкото се може по-точно в малката фигурка горе. За миг се поколеба. „Проявяваш малодушие, Нувен.“ Внезапно Синя раковина започна да се спуска устремно надолу, а покривалото на скродера му плющеше зад него. По всичко личеше, че двигателите му са включени на максимална скорост. В общия шум от бълбукането и съскането на разтопен метал и гръмотевиците от непрекъснатата стрелба, спускането му изглеждаше напълно безшумно. Носеше се право към най-близкия от нападателите на Фам. Когато стигна на трийсетина метра от повърхността, ездачът пусна нещо голямо и ъгловато. После прекрати падането си и се изгуби от поглед. Беше изчезнал някъде зад околните хълмове. В същия миг някъде наблизо се разнесе оглушителен трясък. Фам активира максимално визьорите си, за да види какво става оттатък хълма, зад който се криеше. Пред очите му се мяркаха части от разкъсан скродер, смачкани клонки и прекършено стебло. После нещо го заслепи и визьорът угасна окончателно.