Фам си припомни реакцията срещу агресивния тип костюм, който носеше, и реши да не спори повече.

През следващите двайсет минути той натрупа повече впечатления, отколкото можеше да придобие за цял живот един търговец от Кюенг Хо. Наоколо, само на една ръка разстояние, се трупаха множество най-различни по вид разумни същества. Но когато най-сетне се добраха до противоположния край, Фам вече скърцаше със зъби. Докато се промъкваха през тълпата, беше получил още две предупреждения за костюма, който носеше. Успокояваше го само фактът, че Свети Риндел продължаваше да осигурява връзка помежду им чрез локалната мрежа. Последната информация от Равна гласеше:

— Колонията на местните ездачи е на стотина километра от мястото, където се намирате. Точно зад стената пред вас има нещо като спирка за там.

Отворът на тунела, в който изчезна Зелено стебло, зееше точно пред тях. През него се виждаше космическия мрак в другия му край. Тук най-сетне нямаха проблеми с тълпата — почти никой не влизаше или излизаше от дупката.

Червената точка отново се появи върху гърдите му.

— Четвърто предупреждение за костюм, който предполага агресивно поведение! Този път казват: „Моля, напуснете незабавно пространството!“

— Махаме се, махаме се!

Внезапно ги обгърна пълен мрак и Фам беше принуден да вдигне различителната способност на визьорите в шлема си. Най-напред си помисли, че „спирката“ се намира в откритото пространство и че местните го използват, както правеха на Върха на Отвъдното. После забеляза, че силуетите на кулите са размити от прозрачните стени около тях. Пак се намираха в старомодно закрито пространство, но пък гледката беше забележителна. Бяха се озовали откъм външната страна на пръстена и пред тях се простираше обсипано със звезди небе. Отломъците на пръстена плуваха като тъмни риби на няколко десетки метра от тях. По-нататък структурите на пояса се извисяваха достатъчно, за да ги облеят слънчевите лъчи. Но най-яркото петно висеше точно над главите им — син океан, изпъстрен с бялото на облаците. Неговата мека светлина обливаше земята наоколо. Колкото и да бе странствал с Кюенг Хо, тази гледка спря дъха му.

Фам с мъка откъсна очи от вълшебната гледка.

— Десет към едно, че това е територията на ездачите.

— Разбира се, че е така — отвърна Синя раковина. — Само дето прибоят при толкова слаба гравитация няма да е точно такъв, какъвто го обичам.

— Скъпи Синя раковина! Сър Фам! Насам, моля!

Беше гласът на Зелено стебло. Според уредите в костюма на Фам той идваше чрез локалната мрежа, а не бе препратен от кораба.

Всички клонки на Синя раковина щръкнаха в различни посоки.

— Добре ли си, Зелено стебло?

Няколко секунди двамата шумоляха и махаха с клонки един към друг. После Зелено стебло резюмира на трисквелайн техния разговор:

— Сър Фам, да, аз съм добре. Много съжалявам, че толкова съм ви разтревожила. Но видях, че сделката с Риндел ще се получи, а точно тогава тези местни ездачи ме спряха. Наистина са прекрасни, сър Фам. Поканиха всички нас на гости в техния ареал. Няма да се бавим много, ще останем само ден-два. Би било чудесно да си починем преди отново да продължим нашето пътешествие. Освен това мисля, че те биха могли да ни помогнат.

Също като в старите романи, с които се приспиваше Равна: изтощени странници, точно на половината път към целта, откриват мирно кътче и топли грижи. Фам превключи на кодираната линия със Синя раковина.

— Това наистина ли е Зелено стебло? Смяташ ли, че не е принудена със заплаха да действа и говори така?

— Не, това си е тя и то съвсем свободна, сър Фам. Нали видяхте, че двамата разговаряхме. С нея сме заедно вече двеста години. Мисля, че в момента никой не й извива клонките.

— Тогава защо, мътните да го вземат, офейка от нас?! — Фам и сам се изненада от начина, по който просъска това.

Последва дълга пауза.

— Това наистина е доста странно. Предполагам, че тукашните ездачи по някакъв начин са научили нещо извънредно важно за нас. Елате, сър Фам, но бъдете много внимателен.

И Синя раковина се затъркаля сякаш без цел, отдалечавайки се от Фам.

— Рав, а ти какво… — Фам не успя да довърши, защото отново забеляза кошмарната червена точка да лази по костюма му. Целият му гняв изведнъж се стопи, заместен от вледеняващ ужас. Колко ли време вече връзката с Равна беше прекъсната?!

Фам последва Синя раковина като се опитваше да лети ниско под своя приятел, използвайки джетовете, за да не изостава. Цялата местност наоколо беше покрита със залепваща се материя, която ездачите много харесваха заради удобното търкаляне по нея в условията на ниско притегляне. Но сега мястото изглеждаше напълно пусто. Докъдето стигаше погледът, не се мяркаше жива душа. Всичко миришеше на засада, но Фам все още не можеше да си обясни какво целят евентуалните нападатели. Ако Унищожителите или пък техни подставени лица бяха попаднали на дирите им, достатъчно беше да вдигнат тревога. Дали пък не беше номер на Риндел? Фам зареди стрелковото си оръжие и освободи спусъците; миниатюрните камери в костюма обхващаха обстановката във всички посоки. Толкова по-зле, ако някой си позволеше пак да го скастри за агресивния костюм!

Синкава лунна светлина обливаше всичко наоколо. Под нейното зарево изпъкваха възвишения с меки контури и някакви ъгловати очертания на непознат вид съоръжения. Цялата повърхност беше осеяна с дупки (или пък бяха отвори на тунели?). Синя раковина избъбри нещо неясно за „прекрасната нощ“ и колко приятно би било да седят сега на брега, който висеше на стотици километри над главите им. Шлемът на Фам сканираше всеки сантиметър от заобикалящата ги среда, търсейки огневи точки или смъртоносни зони.

Един от визьорите засече горичка от растения без листа — ездачите стояха безмълвно под лунната светлина. Деляха ги само две възвишения. Тихи, неподвижни и без каквито и да е светлини… Вероятно просто се наслаждаваха на луната. На увеличения образ от визьора Фам без усилие разпозна Зелено стебло — тя стоеше в края на редицата от петима ездачи, а пъстрите й ленти я отличаваха рязко от тях. В предната част на нейния скродер имаше някаква издатина и нещо като пръчка, която стърчеше от нея. Дали не бяха я привързали? Той долетя още по-близо до тяхната група. Оръжия. Всички ездачи бяха въоръжени.

— Вече се намираме върху транспортното средство, Синя раковина — долетя гласът на Зелено стебло. — Ще го видиш само след няколко метра, точно до вентилационния отвор.

Сигурно имаше предвид възвишението, към което тя и останалите ездачи се приближаваха в момента. Но Фам вече знаеше, че там няма никакво превозно средство. Зелено стебло и въоръжената й компания се бяха изпречили точно на пътя им. Това си беше клопка — доста изкусна при това, ако се има предвид ниското техническо развитие на местните. Фам едва се въздържа да не извика на Синя раковина. После забеляза гладкия керамичен правоъгълник върху хълма, който се намираше на няколко метра зад ездача. Визьорът му отчете, че това е някакъв вид експлозив, най-вероятно самонасочваща се мина. Близо до нея имаше монтирана нискочувствителна камера, която едва ли беше по-съвършена от някой обикновен сензор за движение. Синя раковина безгрижно се беше устремил точно натам, бъбрейки през цялото време със Зелено стебло. Те го оставиха да премине безпрепятствено. Фам беше обзет от нови, още по-мрачни подозрения. Той внезапно спря и се отдръпна рязко назад. Стараеше се да не докосва земята под себе си, а единствения звук, който издаваше, бе съскането на газта от двигателите на костюма му. Свали едната от ръкавиците си и я метна към сензорите на мината…

Последва оглушителен гръм и блъвна огнена струя. Ударната вълна го блъсна в гърдите, макар да беше на пет метра от взрива. Успя бегло да мерне как Синя раковина се преобръща с клонките надолу от другата страна на мината. Остро парче метал профуча покрай него, без да го засегне. След взрива не последва нова атака. Някои от възвишенията наоколо обаче бяха разрушени. Фам се възползва от суматохата, издигна се рязко нагоре и се промъкна покрай „хълма“ към плътната сянка в равнината (дали пък не беше алея?), откъдето можеше да наблюдава незабелязано ездачите. Нападателите се изтърколиха към хълма, шумолейки радостно един към друг. Заинтригуван, Фам забави ответния удар. След малко Синя раковина се издигна във въздуха на стотина метра по-надолу.