Докато казваше това Джакерамафан вече беше напуснал наблюдателния си пост и търсеше подходяща пътечка, така че онези долу да не забележат силуетите им на върха на хълма. Уиккукракръм се разкъсваше от противоречия. Една от частите му се надигна, за да последва неговия спътник, но другите още се колебаеха. Проклятие, Джакерамафан си беше признал, че е съгледвач. Значи притежаваше находчивостта, която бе присъща на най-интелигентните от жителите на Дългите езера. По всичко личеше, че този приятел е професионалист…

Перегрин огледа грижливо тяхната страна на хълма и долината наоколо. Нямаше и следа от Тайратект, нито пък от някой друг фленсериер. Той се измъкна от своите скривалища и последва съгледвача.

Прикриваха се колкото може по-дълго в плътните сенки на хълмовете, проснали се под лъчите на клонящото на север слънце. Накрая вече нямаше как да не излязат на открито и двамата продължиха, мятайки се от едно прикритие към друго. Точно преди да доближат първия ранен, Книжовника изрече най-страшните думи през този следобед.

— Ей — рече той, — бъди спокоен. Прочел съм всичко, което обяснява как стават тия работи.

Гъмжилото от части, откъснати от цялото, и купищата ранени са гледка, от която дъхът секва, а кръвта се смразява в жилите. Самотни фигури, двойки, тройки, тук-там няколко четворки — те бродеха безцелно, виейки жаловито от време на време. В повечето случаи толкова хора, струпани на малка площ като тази, биха образували хорос. И наистина, на някои места той забеляза сексуална активност, стигаща до оргии. Но повечето още не бяха преодолели ужаса от загубата, за да се върнат отново към нормалните реакции. Уиккукракръм за миг се почуди дали след всичките им приказки и теории фленсериерите няма просто да оставят останките от войската си да се комбинират сами, както намерят за добре. Щяха да се получат доста странни и сакати глутници.

Когато навлезе навътре сред гъмжилото, Перегрин Уиккукракръм усети как собственото му съзнание започва да се замъглява. Ако все пак се насилеше да се концентрира, той би могъл да си спомни кой е всъщност и да се добере до другия край на долината, без да привлече вниманието върху себе си.

Връхлетяха го мисли, завладяващи и неподдаващи се на контрол.

… Жажда за кръв и жестокост…

… искренето на метал в ръката на пришълеца… Болката в гърдите й… Плюенето на кръв, падането…

Лагерът на новобранците и още преди него, моят брат, слят с мен, беше толкова добър… Лорд Стийл каза, че ние сме някакъв величествен експеримент.

Да тичаш, обзет от паника, към някакво чудовище с издължени крайници. Скок, остриетата в лапата. Гърлото на чудовището е прерязано. Кръвта му бликва във висока струя.

Къде съм?… Може би съм част от теб… Моля?

Перегрин рязко се завъртя при последния въпрос. Той беше отправен към него и прозвуча съвсем отблизо. Някакъв самотник го душеше. Той отблъсна тази обезчленена единица и побягна през долината. Някъде напред Джак-как-му-беше-името се намираше в не по-завидно състояние. Вече беше сигурен, че почти не съществува риск някой да ги разкрие, но сега се чудеше дали изобщо ще съумеят да се промъкнат невредими. Перегрин беше само четворка, а наоколо гъмжеше от самостоятелни единици. От дясната му страна някаква друга четворка върлуваше, плячкосвайки и насилвайки двойките и единиците, които се изпречваха по пътя й. Уик, Кук, Рак и Ръм се насилваха да си спомнят защо бяха дошли дотук и накъде бяха тръгнали. Съсредоточи се върху едно определено усещане, което наистина съществува: мирисът на сажди от течния огън на нападателите… мушиците, които се рояха на облаци наоколо, съсирените локви кръв по цялото поле.

Измина страшно много време. Минути.

Уик-Кук-Рак-Ръм се огледа. Почти беше успял да се измъкне; намираше се чак в южния край на бойното поле, покрито с останките от войската. Една част от него взе да повръща и той се повали на земята. После нормалната му психика постепенно започна да се възвръща. Уиккукракръм вдигна поглед и забеляза, че Джакерамафан се е спрял точно насред множеството. Книжовника беше здравеняга, състоеше се от шест части, но въпреки това не се справяше по-добре от Перегрин в онзи ад. Мяташе се насам-натам с широко ококорени очи, хапейки себе си и тези около него.

Най-накрая все пак успяха да се измъкнат от долината, при това достатъчно бързо, че да настигнат онези с белите куртки, които отнасяха последния извънземен. Ако искаха да ги проследят и по-нататък обаче, трябваше да намерят начин да се откъснат от гъмжилото, без да привличат вниманието върху себе си. Хм. Наоколо имаше много фленсериерски униформи… без живи собственици. Две от частите на Перегрин се отправиха към един мъртъв войник.

— Джакерамафан! Тук!

Големият съгледвач се обърна към него и в очите му проблесна нещо подобно на разум. Той се запрепъва в указаната посока и приклекна недалеч от спътника си. Беше се доближил повече от допустимото до Уиккукракръм и Пилигрима се чувстваше неспокоен, но то бе нищо в сравнение с онова, което двамата бяха преживели. Той постоя безмълвен известно време, дишайки тежко.

— Съжалявам, дори не си представях какво може да ни се случи. Там загубих част от себе си… Вече не ми беше останала надежда, че ще си я възвърна.

Перегрин внимателно наблюдаваше движението на последната група белодрешковци и тяхната носилка. Те тръгнаха в друга посока и само след миг щяха да се изгубят от поглед. Ако успееха да се маскират, може би щяха да ги проследят и по-нататък. Все пак това си беше голям риск. Опита се да мисли като големите съгледвачи. После смъкна куртката от мъртвото тяло. Каквото и да става, дегизировката щеше да им е нужна. Дори и да не тръгнеха след носилката, можеха да останат тук, докато се спусне нощта, а после да огледат отблизо летящата къща.

След миг Книжовника осъзна какво прави Пилигрима и започна да събира куртки и за себе си. Двамата се запрокрадваха през купчините тела, търсейки дрехи, по които да няма много петна от кръв. Освен това Джакерамафан настояваше да са с еднакви отличителни знаци. Наоколо имаше изобилие от остриета за лапите и бойни брадви. Накрая двамата бяха въоръжени до зъби, но се налагаше да поровят още малко. Не достигаше само една куртка — Ръм бе толкова широк в раменете, че много трудно намираше дреха, която да му е по мярка.

Едва по-късно Перегрин осъзна какво става: една голяма глутница, състояща се най-малко от трима, се спотайваше сред купищата мъртъвци. Сигурно още скърбеше, дори след като беше изпяла погребалната песен над загиналата си единица. Когато Перегрин започна да смъква униформата от нейния мъртъв член, се чу:

— Няма да ти позволя да ме ограбваш!

Прозвуча яростно ръмжене и остра болка избухна в гърлото на Ръм. Перегрин се сгърчи в агония и се нахвърли върху противника. Вкопчиха се в яростно заслепение. Перегрин замахна с бойната брадва веднъж и още веднъж, докато муцуната му не се покри с кръв. Когато пред очите му отново просветна, единият от тримата лежеше мъртъв, а другите търтиха да бягат обратно към бойното поле.

Уиккукракръм се сгърчи от болката на своя Ръм. Нападателят имаше метални остриета на лапите и Ръм беше разпорен от ребрата до чатала. Уиккукракръм залитна. Лапите му стъпкаха неговите собствени вътрешности. Той се опита да ги натика обратно в търбуха на своята четвъртинка. Болката беше нетърпима. Светлината в очите на Ръм взе постепенно да гасне. Уиккукракръм задуши писъците, които напираха в гърлото му. „Аз се състоя едва от четири части, а сега едната от тях умира!“ Години наред си повтаряше, че четворка е твърде малка група за един пилигрим. Сега злочестието се беше стоварило върху него и той се оказа неспособен да му се противопостави, хванат като в капан в териториите на тези коварни създания.

За миг болката сякаш стихна и мисълта му се проясни. Схватката не беше направила особено впечатление сред общата врява, воя на оплакваните, безразборните изнасилвания и атаките в пристъп на лудост. Само дето в нея участваха повече части от обикновено и се проля по-голямо количество кръв. Белодрешковците, които се суетяха около летящата къща, обърнаха за миг поглед към тях, но после отново се заеха с отварянето на извънземния кораб.