Само за да укрепи волята и издръжливостта си, Стийл погледа още малко странното плоско лице на пришълеца. Ехото на неговите собствени мисли му причиняваше непрекъсната болка, разсейваше го постоянно, принуждаваше го да напусне час по-скоро кораба. Остави болката да продължи. Беше понасял и по-страшни неща. Освен това глутниците отвън трябваше да са наясно, че Стийл е най-силен.

Стийл продължаваше да наблюдава лицето на пришълеца почти несъзнателно. Този извънземен е толкова грозен! Минаха още няколко минути. Подлудяващият шум и грозотата на пришълеца се сляха като в сън. От този транс го извади нещо ужасно. Лицето помръдна. Промяната едва се забелязваше и се извърши много бавно, но въпреки това за няколко минути лицето стана различно.

Стийл почти се прекатури от ковчега. Стените увеличиха многократно ужасените му викове. Почувства, че шумът окончателно ще го довърши. Все пак успя да се овладее и отново се покачи върху сандъка. Впери всичките си очи през кристала на прозореца. Дебнеше като на лов. Промяната се извършваше периодично. Извънземният дишаше, но петдесет пъти по-бавно от нормалното. Той отиде при един от другите сандъци и започна да наблюдава съществото вътре. Те всички бяха живи. Но заради ковчезите животът им течеше на по-бавни обороти.

Замаян, Стийл обхвана с поглед всички сандъци. Чувството, че е наблюдаван от някаква зла сила донякъде беше илюзия, създавана от шумовете вътре… Но в него имаше и голяма доза истина.

Пришълците се бяха приземили далеч от тропиците и колективите, които живееха там. Вероятно са мислили, че по тези места има само дива пустош. Корабът им беше претъпкан със стотици малки, които приличаха на буболечки. Сандъците явно служеха за обвивка, както е при ларвите. Сигурно извънземните са се канели да отгледат малките си точно тук, далеч от погледа на цивилизациите. Стийл усети как кожите му настръхнаха при тази мисъл. Ако тези буболечки не бяха заловени навреме, ако полковете на Стийл не бяха проявили такава жестокост… Съвсем скоро можеше да настъпи краят на техния свят.

Стийл едва се добра до външния отвор, а страховете му отекваха все по-силно от стените. Въпреки това той се поспря преди да излезе. Когато най-сетне неговите части заслизаха по стълбата, всяка от тях беше спокойна, а куртките им — изрядно изопнати и пристегнати. Съвсем скоро съветниците му щяха да бъдат известени за опасността, но никога нямаше да заподозрат какъв ужас изпитва техният водач.

Лордът леко прекоси нажежената земя и излезе изпод корпуса. Дори тренираната му воля обаче не можа да го възпре да хвърли бегъл поглед към небето. Колко ли кораба се канеха да кацнат или вече са го направили?

Стийл с усилие съсредоточи мислите си върху настоящия момент и онова, което виждаше от своята наблюдателница. От битката с пришълците досега бяха изминали много декади. Заплахата все още съществуваше, но той постепенно овладяваше положението. Освен че беше най-голямото бедствие в досегашната им история, случилото се разкриваше огромни възможности пред тях.

Стийл хвърли последен поглед към потъналите в сянка хълмове. После им обърна гръб и се насочи към виещата се като спирала стълба. Беше стръмна и тясна; наблюдателницата се намираше на върха на сто и двайсетметрова кула. Стълбата завършваше в зала, широка около три метра, снабдена с прикрития на всеки пет метра по дългата й страна. Шрек и телохранителят вече го чакаха.

— Имам новини от дърворезбарите — започна Шрек. Държеше свитъци от копринена хартия.

Това, че позволиха дърворезбарите да им отмъкнат изпод носа единия пришълец, беше техният най-голям провал досега. Едва по-късно Стийл разбра, че този факт може да работи и в тяхна полза. Имаше внедрени свои хора сред дърворезбарите. Най-напред смяташе да нареди убийството на другия извънземен. Но новините, които започнаха да прииждат от юг, бяха твърде интригуващи. Оказа се, че сред дърворезбарите имало и някои светли глави. Бяха стигнали до заключения, които убягнаха на Стийл и Повелителя. По-точно на останките от Повелителя. Дърворезбарите също бяха създали лаборатория за изучаване на пришълците, което безкрайно улесняваше Стийл. Враговете на Движението работеха в негова полза. Трудно можеше да се устои на тази ирония.

— Много добре, Шрек. Занеси ги в моя кабинет. Аз идвам след малко.

Стийл махна към облечените в бяло слуги в дъното на залата и мина тържествено покрай тях. Канеше се да си достави някои удоволствия като награда за добре оползотворения ден. Щеше да прочете рапорта с чаша бренди. А междувременно го чакаха още доста задължения и удоволствия.

Повелителят беше започнал да строи замъка на Тайния остров преди повече от век и работата по него още продължаваше. В най-старите подземия, където някой обикновен владетел би направил тъмница, Фленсер разположи своите лаборатории. Но те не се различаваха много от затвор, а техните обитатели наистина бяха каторжници.

Стийл навестяваше лабораторията поне веднъж на всяка декада. Този път слезе чак до най-долното ниво. Пред факлите на охраната се разлетяха нощни насекоми. Носеше се воня на гниещо месо. На равни интервали в пода зееха дупки. Всяка можеше да побере по един член на глутница със здраво притиснати към тялото крака. Дупките бяха покрити с плочи, в които имаше тесни отвори за въздух. Три дни стигаха, за да полудее затвореният на такова място. Полученият по този начин „суров материал“ можеше да се използва за съставяне на глутници, които сляпо се подчиняваха на всяка заповед. Те не се различаваха особено от безмозъчните растения, но именно това беше нужно на Движението. Понякога обаче от дупките изскачаха забележителни резултати — Шрек например. Безцветния Шрек, както го наричаха някои. Безчувствения Шрек. Неговата глутница стоеше над болката, бе успяла да се извиси дори над всички човешки желания. Шрек беше безпогрешен като часовников механизъм с един-единствен недостатък — че е от плът и кръв. Пресилено щеше да е ако го обявят за гений, но Стийл бе готов да даде една от източните провинции в замяна на още петима като него. Надеждата, че някога пак ще постигне такъв зашеметяващ резултат, караше Стийл отново и отново да експериментира в дупките за изолация. В тях беше рециклирал и почти всички глутници, участвали в засадата.

Стийл отново се върна при горните нива на лабораторията, където се извършваха най-интересните експерименти. Светът изпитваше напълно основателен ужас от Тайния остров. Резултатите от най-долното ниво бяха само начален етап от великите завоевания на Фленсер.

Фленсер беше експериментирал с всички форми на мислене. В миналото са съществували само няколко основни състояния — инстинктивното скупчване на главите една до друга, кръгът и многобройните фигури, образувани при работа. Фленсер наложи още звездообразна, двойния кръг, решетката. Повечето от тях не можеха да се използват, тъй като бяха доста объркващи.

Накрая един от безчетните опити — засега пазен в дълбока тайна — даде блестящ резултат. Фленсер разположи осем глутници из цялото помещение и ги отдели с паравани една от друга. После избра по един член от всяка, за да изпълнява ролята на свръзка с останалите групи. Така на практика се получи глутница от осем групи. Стийл все още усъвършенстваше този модел. Ако свързочниците действаха в синхрон (а това беше най-трудната част), тогава полученото създание беше много по-умно от кръга. В много отношения не бе така прозорливо като глутницата със събрани наедно глави, но от време на време достигаше до изключителни прозрения.

Помещенията, където се намираше сега, бяха истинското сърце на Движението. Душата на Стийл също беше родена тук. Всички велики творения на Фленсер водеха началото си от това място. През последните пет години Стийл успешно продължаваше традицията… Дори бе успял да я доразвие и обогати.