— Добре, добре. Аз съм глутница, съставена от твърде различаващи се помежду си части. Вероятно имате право да не ми се доверявате.

— Покажи ни всички входове и изходи. Тогава сами ще решим.

— Няма да имаме достатъчно време.

— Въпреки това започни. А докато оглеждаме, продължавай да ни препредаваш разговора ви със Стийл.

Единицата наведе глава и бълбукащата реч на Остриетата отново огласи залата. Пелерината с усилие се изправи на крака и поведе децата по тунела към мястото, където големите факли бяха почти догорели. Тук най-силният звук идваше от падането на водните капки от тавана. Тунелът беше построен само преди година, но въпреки това изглеждаше като някое древно съоръжение. Само нащърбените ръбове на камъните показваха истинската му възраст.

Кутретата отново се разплакаха. Джефри потупа онова, което висеше на рамото му.

— Моля те, Амди, превеждай ми.

След малко гласът на Амди започна колебливо да нарежда.

— Г-н С-с-стийл пак пита къде сме. Тайратект му казва, че сме били затрупани от срутване в едно от вътрешните крила на замъка.

Наистина, само преди няколко минути дочуха чудовищен взрив, но той сякаш долетя от много далече.

— Г-н Стийл току-що изпрати останалите части на Тайратект и г-н Шрек да ни изровят. Г-н Стийл звучи… толкова различно.

— Може изобщо да не е той — изшептя Джефри в отговор.

Последва дълго мълчание.

— Не, той е. Но изглежда ужасно ядосан и използва много странни думи.

— Думи, които използват само възрастните ли?

— Не, тези са много по-страшни. Нещо за убиване и посичане… Става дума за нас двамата и Равна. Той… Той не ни обича, Джефри.

Единицата спря. Бяха стигнали до последната факла. Оттук нататък се виждаха само неясни очертания и силуети. Тайратект посочи нещо върху стената. Амди избърза напред и заблъска по камъните.

— Добре, тук има отвор, а капакът е отместен — каза Амди. — При това е достатъчно широк и за теб, Джефри.

Джефри се протегна и хвана една от частите на Амди за рамото. Тя го поведе в мрака към грубо изрязаната в камъка дупка. Ако присвиеше рамене, момчето можеше да се провре в тунела. Една от частите на Амди се мушна преди Джефри. Останалите щяха да пълзят след него.

— Надявам се нататък да не се стесни.

— Едва ли — обади се Тайратект. — Тези коридори са пригодени за лековъоръжени глутници. Запомнете — движете се само по разклоненията, които водят нагоре. Вървете до самия край и сигурно ще излезете навън. Апаратът на Фам е на, ъ-ъ-ъ, около петстотин метра от крепостната стена.

— А какво ще стане, ако г-н Стийл започне да ни преследва из коридорите?

Последва кратко мълчание.

— Няма да го направи, ако не знае точно откъде сте влезли. Но… — гласът му внезапно стана хрисим — … Отгоре на стената има отвори. Направени са в случай, че в тунелите проникнат вражески войски — така има начин да ги избием, още докато са там. Отгоре може да се сипе вряло масло например.

Тази перспектива изобщо не стресна Джефри. Когато проговори обаче, гласът му звучеше като на възрастен.

— Значи трябва да побързаме.

И той запълзя по тунела, а частите на Амди се запромъкваха плътно след него.

Преговори! Глупости на търкалета! За Фам беше съвсем ясно, че предложението на Стийл за „среща, безопасна и за двете страни“ е просто уловка към тяхното унищожение. Сега дори Равна не си правеше илюзии относно истинската цел на глутницата. Предложението обаче означаваше, че той вече изцяло разчита на импровизацията — оттук нататък не важаха никакви стари схеми и планове. Но те все още нямаха никакъв шанс за избор. Фам с радост би пожертвал живота си само срещу няколкочасова среща с Противодействието. В плановете на Стийл обаче явно беше предвидено те да са мъртви още преди да зърнат вътрешността на кораба беглец.

— Продължавай да кръжиш наоколо, Синя раковина. Искам Стийл постоянно да е нащрек. Само гледай да не се превърнем в лесна мишена.

Ездачът помаха с клонки в знак на съгласие. Совалката се издигна от поляната, полетя стотина метра успоредно на стените на замъка и отново кацна. Бяха на ничия земя, между войската на дърворезбарите и крепостта на Стийл.

Джоана Олсъндот се извъртя така, че да може да вижда какво става навън. Вътрешността на совалката изведнъж беше отесняла — Синя раковина се разпореждаше с пригодената за ездачите апаратура при носа, а Фам и Джоана се бяха свили на местата зад него. Частите на глутницата, наречена Пилигрим, бяха заели всички останали свободни кьошета.

— Дори и да успееш да локализираш предавателя, не бързай да стреляш. Джефри също може да е там.

Вече двайсет минути Стийл обещаваше, че Джефри Олсъндот всеки момент ще дойде при радиопредавателя.

Фам отново се загледа в изцапаното със сажди лице.

— Разбира се, че няма да стреляме, докато не видим съвсем ясно целта.

Момичето кимна отсечено. Не беше на повече от четиринайсет години, но се оказа добър боец. Поне половината от познатите му на Кюенг Хо да са изпаднали в истерия след всичко онова, което й се случи. А сред останалите малцина биха докладвали ситуацията така ясно и стегнато, както го направиха момичето и нейният приятел.

Внезапно Синя раковина помаха, за да привлече вниманието им.

— Сър Фам, пред стените на замъка се забелязва някакво оживление.

Пилигрима скочи в същия миг. Едната от главите му започна да помага на другата да погледне през телескопа.

— Да, отварят главната порта за атака. Чудя се обаче защо Стийл праща глутниците си навън точно в този момент. Армията на дърворезбарите просто ще ги смели.

Врагът наистина хвърляше пехотата си в атака. Кучетата се изсипаха стремглаво през широкия отвор в стената. Действията им много приличаха на всички военни операции от спомените на Фам. Щом веднъж се озоваха на откритото поле обаче, те бързо се прегрупираха в глутници от по четири и шест члена и обкръжиха замъка.

Фам се протегна напред, опитвайки се да види, колкото се може по-голяма част от крепостната стена.

— Може би не атакуват. Тия приятели като че ли нямат намерение да нападат. Те просто стоят в обсега на арбалетите на техните стрелци.

— Така е, обаче ние все още имаме оръдия. — За миг Пилигрима забрави съвършения си човешки говор и кабината се изпълни със звуци от езика на Остриетата. — Има нещо гнило. Държат се така, сякаш искат да попречат на някого да излезе навън.

— Има ли и други изходи в стената?

— Сигурно. Освен това през нея минават множество тесни коридори, по които би могъл да се промъква само по един член от глутница.

— Равна?

— Стийл съвсем замлъкна. Успях само да разбера, че подхвърли нещо за предатели, внедрени сред хората му в замъка. Сега единственото, което чувам, е квиченето на Остриетата.

През амбразурите в стената Фам можеше да види оживеното прегрупиране на войниците. Явно нещо беше разбунило това гнездо на плъхове.

Джоана Олсъндот стоеше изопната като струна, а свободната й ръка беше свита в юмрук. Устните й неудържимо трепереха.

— Досега си мислех, че той е мъртъв. Ако го убият пред очите ми, аз… — Гласът й рязко се извиси в писък. — Какво правят те сега?

Войниците бяха изнесли на стената няколко метални котлета. За Фам не беше трудно да се досети какво става. Защитниците на Канбера използваха същите методи. Той погледна към момичето, но не каза нищо. Не можем да им попречим.

Пилигрима обаче съвсем не беше толкова дискретен. Нито се опитваше да й спести предстоящия ужас.

— Това е масло, Джоана. Очевидно искат да убият някого, който е в тунелите. Но ако успее да излезе навън… Синя раковина, четох, че съществуват високоговорители. Има ли възможност да използвам някой от тях? Ако Джефри е вътре в стената, тогава армията на дърворезбарите без проблем би могла да помете войниците на Стийл от полето и бойниците.