— Ами хълма? — обърна се Джефри към единствената част на Амди, останала при него. В тъмния тунел се виждаха само белите петна по козината й. Е, добре поне, че Амди все пак поддържаше връзка с него.

— А, той е малко по-кафеникав, отколкото през миналата декада. Не виждам никакви войници наоколо. — Джефри дочу как той издаде звуци, наподобяващи артилерийска канонада. — Опала, за сметка на това ни обстрелват… Удариха от тази страна на билото. Долу има някой, но още не мога да го позная. Охо-хо! Старият Тайратект пресича двора и идва към нас.

От дупката се дочу трескаво топуркане; Амди се беше втурнал обратно по тунела. Нямаше никакъв смисъл да разкриват пред Тайратект, че са открили в стената таен проход. Той със сигурност щеше да им заповяда да стоят по-далече от него. Един, двама, трима, четирима — половината от Амди изскочиха от стената. Кутретата взеха да се въртят като замаяни наоколо. Джефри не можеше да определи със сигурност дали това се дължи на дръзката им авантюра или пък че временно са отделени от останалата част на глутницата.

— Дръж се естествено, само се дръж естествено!

После пристигнаха и другите четирима и Амди постепенно се успокои. Двамата с Джефри се отдалечиха от дупката в стената.

— Бързо да вървим в кабината! Ще се престорим, че сме се опитвали да се свържем с Равна.

Двамата вече бяха включили антената към единствения предавател, когато портите откъм западната страна на купола се отвориха. Силуетите, които се очертаха върху светлия квадрат, бяха на пазача и на единицата от Тайратект. Стражникът остана отвън, притваряйки вратата зад гостенина. Пелерината бавно се упъти към тях.

Амди започна игриво да снове наоколо и да обяснява как са се опитвали да се свържат по радиото. „Малко преиграва“, помисли си Джефри.

Единицата се втренчи в следите от мазилка по козината му.

— Ходил си в тайните коридори, така ли?

— Какво?! — Амди се огледа и забеляза праха по себе си. Обикновено успяваше да се овладее, когато го притиснат до стената. — Да — отвърна той с гузно изражение и се отупа. — Нали няма да ме издадеш?

Г-н Тайратект не отговори веднага. Той внимателно приклекна на пода сякаш изпитваше непоносима болка в задните хълбоци.

— Добре, няма да ви издам.

Джефри размени недоумяващ поглед с една от частите на Амди.

— За какво служи този тунел? — боязливо попита той.

— Всички замъци имат тайни коридори, особено пък в моето… Във владенията на г-н Стийл. Рано или късно ще потрябват пътища за бягство или пък ще се наложи да шпионираме врага. — Единицата разтърси глава. — Но това не е толкова важно. Вашето радио работи ли нормално, Амдиджефри?

Амди надигна глава към предавателя.

— Предполагам, но все още няма нищо за получаване.

Тримата се взираха мълчаливо в монитора няколко минути. Г-н Тайратект заби муцуна между лапите си и сякаш заспа.

Внезапно екранът за връзка засия със зелена светлина. Разнесоха се хаотични звуци, сякаш апаратурата се опитваше да отдели някакъв сигнал от общия ефирен шум.

— … над вас след около пет минути — чу се накрая и гласът на Равна. — Джефри, чуваш ли ме?

— Да! Ние сме тук!

— Искам да говоря с г-н Стийл.

Тайратект пристъпи още по-близо до предавателя.

— Той не е тук в момента, Равна.

— Кой е това?

Смехът на Тайратект приличаше по-скоро на кикот; досега не беше чувал говор на друго, различно от него създание, с изключение на Джефри.

— Аз ли? — И той издаде няколко звука от говора на Остриетата, които прозвучаха на Джефри като „Тайратект“. — А може би имате предвид някое прозвище като това на г-н Стийл например? Не зная как точно е вашата дума, но можете да ме наричате… Г-н Скинър. — Тайратект отново се изхили. — В момента говоря от името на Стийл.

— Джефри, ти добре ли си?

— Да, да. Чуйте какво има да ви казва г-н Скинър.

Ама че странно име!

Звуците, идващи от предавателя, станаха глухи и неясни. Сякаш някакъв мъжки глас се намеси гневно. После отново се чу гласът на Равна, строг и студен, също както говореше майката на Джефри, когато беше бясна.

— Джефри… Какъв обем има сфера с диаметър 10 сантиметра?

Докато траеше разговорът, Амди не го свърташе на едно място. През цялата година Джефри му беше пълнил главата с истории за човешките същества и сега той нямаше търпение да се срещне с Равна. Чудеше се как ли изглежда тя. А ето че му се отваряше прекрасен случай да блесне с познанията си пред нея. Той скокна при предавателя и се ухили на Джефри.

— Това е съвсем просто, Равна! — Гласът му съвършено имитираше този на момчето. — Обемът е 523,598 кубически сантиметра… А може би искаш и останалите цифри от дробта?

Отново се дочу неясен говор.

— Не… Това е напълно достатъчно. Добре тогава, г-н Скинър. Имаме картина от предишното си прелитане над вас и приблизителните координати на радиопредавателя… Къде точно се намирате?

— Под каменния купол върху Хълма със звездния кораб. Това е на брега, близо до…

Някакъв мъжки глас го прекъсна. Дали беше Фам? Имаше много странен акцент.

— Открих го на картата. Все още не можем да ви видим оттук. Много е мъгливо.

— Това е пушек — отговори Пелерината. — Врагът напредва от юг и вече е съвсем наблизо. Нуждаем се от незабавната ви помощ… Моля ви да кацнете в двора на крепостта. Вече знаете, че направихме специални приготовления за вашето пристигане. Щом веднъж се приземите, бихме могли да използваме вашите оръжия и да…

— В никакъв случай — отвърна незабавно мъжкият глас. — Просто ни покажете кои са добрите и кои са лошите, а ние ще се погрижим за останалото.

Гласът на Тайратект стана жаловит, сякаш някое малко дете се оплакваше на майка си. Той наистина внимателно беше изучил човешката природа.

— О, моля ви, моля ви! Изобщо не исках да бъда невъзпитан. Разбира се, че ще постъпите така, както вие прецените за най-добре. Що се отнася до враговете ни — цялата войска, която настъпва към хълма откъм южната му страна, е вражеска. Само едно преминаване с кораба над тях и… хм… огънят от двигателите ви ще ги обърне в бягство.

— Не мога да летя в атмосферата с тези двигатели. Баща ти наистина ли успя да кацне само с главния ракетен двигател, Джефри? И без помощта на каквито и да било агравитатори?

— Да, сър. Беше ни останал само този двигател.

— Тогава той е бил или голям късметлия, или истински гений.

— Вероятно ще можем да прелетим над вас на няколко хиляди метра. Това е достатъчно, за да ги стресне.

— Да, и това би могло… — започна Тайратект.

Портата откъм северната страна на купола се отвори и на фона на небето се очерта силуетът на г-н Стийл.

— Аз ще говоря с тях — каза той.

Крайната цел на тяхното пътуване лежеше точно на двайсет километра под „Единак II“. Бяха толкова близо, но тези двайсет хиляди метра можеха да се окажат по-непреодолими от двайсетте хиляди светлинни години, които изминаха дотук.

Агравитаторът ги крепеше точно над „Хълма със звездния кораб“. Мултиспектровата апаратура на кораба не работеше с пълен капацитет, но на местата, където димът се беше поразсеял, можеха да различат дори игличките по клоните на дърветата. Равна виждаше добре как „дърворезбарите“ напредват по южния склон. Забелязваха се и други войници, а по всичко личеше, че в гората имаше скрито оръдие. Ако разполагаха с още малко време, сигурно щяха да установят с точност противниковите позиции. Но точно време не им достигаше.

Време и доверие.

— Четиридесет и осем часа, Фам. После флотата ще е тук и ще ни притисне от всички страни.

Фам се обърна и я погледна през рамо. За миг Равна се уплаши, че всеки момент ще се разпадне на парчета.

— Ще се справиш ли с този Стийл? Средновековните злодеи са не по-малко опасни от онези, които си срещала в Отвъдното, Рав. Те биха могли да научат дори пеперудите на това-онова. Една стрела може да те убие също толкова успешно, колкото и бомба с антиматерия.